Богдан Филов беше говедо на куб, не на квадрат. Забрани

„ Богдан Филов беше говедо на куб, не на квадрат. Забрани през 1942 година да се чествува Свети Свети Кирил и Методи. Това човек ли е? Българин ли е? Не, говеда са и говеда ще бъдат, тъй като преподавател е велико нещо, а министър на просветата е долно нещо. “

За просветните избраници 

– Обявете на народа, че на всеки две години ще сменяте кметовете и на четири години – парламента. Че вие, с вашата изборна машина, няма да заблуждавате народа и да печелите изборите, както в Русия – с 99 наето. Такова нещо няма в света. Винаги има най-много 55-60 на 100, при цялостна независимост, само че и при операции на урните. Истинският триумф е бил постоянно действителен, както на 21 юни 1931 година – 77 демократи, 76 земеделци, 8 Вътрешна македонска революционна организация, 31 комунисти. Широките социалисти имаха 25 000 гласа и нещо, и получиха 5 мандата, за разлика от Вътрешна македонска революционна организация – 8 мандата. Вчера, мисля, сгреших – казах ти пет, само че не са пет, а осем мандата.

– Как го сформираха кабинета тогава, помните ли?

– Има си хас да не помня. Министър-председател стана Александър Малинов, Никола Мушанов – на вътрешните работи, военачалник Кисьов – на войната (зет на военачалник Тантилов), земеделецът Георги Йорданов – на благоустройството, Димитър Гичев – на земеделието, Муравиев – на просветата.

– И той ли стана министър на просветата?

– И той.

– Защо той?

– Не знам. Но едва ли е имало различен пост за него, мнимия родственик на Александър Стамболийски. Той с това, че е бил родственик на вожда на Български земеделски народен съюз, спекулира цялостен живот. А е кръговиден простак. Дърво. Свиня… Предаде роднината си на 9 юни, съобщи го с вързани ръце, а по-късно със същите тези ръце се прекръсти и сподели: „ Боже, елементарни ме. Сгреших. “ Това е същинско политическо говедо, което единствено България може да отхрани и да отгледа. Той потвърди, че в България най-негодните хора стават министри на просветата, а най-способните – директори на полицията или министри на вътрешните работи и националното здраве. Как е при вас в този момент, не знам, тъй като не познавам вашия министър. Аз знам министрите на просветата – те след Иван Вазов бяха говеда и говеда си останаха.

Бяха серсеми, и техният серсемлък токсини душите на дечицата. Ние, българите, след Иван Вазов не сме имали интелигентен министър на просветата.

– Богдан Филов.

– Той пък беше говедо на куб, не на квадрат. Животно. Забрани през 1942 година да се чествува Свети Свети Кирил и Методи. Това човек ли е? Българин ли е? Не, говеда са и говеда ще бъдат, тъй като преподавател е велико нещо, а министър на просветата е долно нещо.

– Защо сте по този начин нечовечен по отношение на Филов, господин Буров, за какво е тази завист и ненавист?

– Защото той обиди освен мене. Той обиди България, българина.

– Как?

– Като забрани да се чества 24 май – най-дивният, най-хубавият български празник, споделих го към този момент два пъти. Това, което се пее на 24 май: „ Върви, народе възродени “ – това е химнът на България. Ако питат мене, господин Памукчиев, аз бих избрал за химн на България тази ария или „ Тих бял Дунав се вълнува, радостно шуми “. Тези са безконечните песни на България, а не „ Шуми Марица “. Тя е остарял виенски кабаретен шлагер – музиката й е взета от този точно шлагер. Но „ Върви, народе възродени “ – това е душата на българина, това е въжделението на българката, това е велика ария.

А той, Филов, отряза – „ Не “ и край. Кой ще го почита него? Филов и Муравиев са двамата най-омразни за мене политици. Неудачници в живота. Неудачници в политиката. Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже в никакъв случай. И аз в този момент виждам през очите на вековете и виждам, че от България и от българина ще остане единствено най-чистото и най-хубавото в неговата история – ще останат Тодор Каблешков, ще остане Панайот Волов, ще останат Христо Ботев и Васил Левски, ще остане и Георги Бенковски с крилатата си хвърковата чета – това е духът на българина, българинът на кон, българинът в тайфа. Бенковски предугади душата на българина – той обича коня и без коня не се чувствува популярен.

Аз дадох на времето помощ, пари, да се ускори конезавода в Шумен и конезавода „ Княгиня Клементина “ в Плевен. Аз подкрепих нашата кавалерия, само че тя не откри време да покаже силата си, както при хан Аспарух. Но това е друга тематика.

В историята на народите, министър председатели като Филов са доста. Герои като Ботев и Бенковски са малко. Но това, което е пленително и мощно, това е подвигът на Панайот Волов – да се откаже непринудено от огромната си власт в интерес на по-дейния, по-талантливия, по-способния. Ето измерението на България и на българите, ето какво би трябвало на България и на българите – хора като Панайот Волов. Да, тъкмо това й би трябвало, господин Памукчиев.

От: „ Срещи с Буров “, Михаил Топалов-Памукчиев, ИК „ Интерпрес 67 “, 1990 година
Снимка: Атанас Буров (1875-1954); lostinplovdiv.com