Общо 70 млн. евро са за пограничните ни райони със Сърбия и Северна Македония
Близо 70 млн. евро ще бъдат вложени до 2027 година за развиване на пограничните райони на България с Република Северна Македония и Сърбия по европейските стратегии за трансгранично съдействие. Това заяви вицепремиерът и министър на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов пред парламентарната комисия по политиките за българите отвън страната. В граничните райони на западните ни съседки живеят доста наши сънародници, които се възползват непосредствено и косвено от този тип вложения.
България има ангажимент да поддържа значимите по бройка български общности зад граница. Според министър Караджов стратегиите дават опция за съдействие, създаване на партньорство и контакти сред българите от двете страни на границата. „ Това е причина за стопански подтик за бедните погранични региони, в които живеят българи “, означи вицепремиерът.
Чрез осъществяването на стратегиите за трансгранично съдействие са реализирани обилни резултати. Само за последните осем години сред България, Северна Македония и Сърбия са осъществени планове за 53 млн. евро в разнообразни области от двете страни на границите. Хората в тях поддържат връзка, основават общи начинания и започнаха да работят дружно. Те към този момент доста добре знаят, че имат сходни проблеми, провокации, само че и общи цели за възстановяване на изискванията за живот и бизнес, означават от министерството.
В интервала до 2027 година стратегиите ще финансират планове, ориентирани към превъзмогване на климатичните промени, бедствията, здравните и икономическите рецесии. „ Стратегическите ни цели включат построяването на дълго чакания граничен пункт „ Клепало “ със Северна Македония, както и доста повишение на успеваемостта на пожарните и спешните служби в България и Сърбия при бедствия, повреди и произшествия “, осведоми министър Караджов. Предвижда се също по този начин да бъдат подкрепени с директни грантове представителите на дребния и междинен бизнес, който е гръбнакът на стопанската система в пограничните региони.
Половината от средствата по стратегиите ще са за интегрирани планове, които идват от локалните общности и се приоритизират от тях. Европейският съюз предизвиква метода „ отдолу-нагоре “ и тук е огромният късмет за българските общности да станат още по-активни участници в този развой като оферират най-важните за районите им планове. До момента те са проявявали забележителна интензивност, като през програмния интервал 2014-2020 година половината от подписаните контракти по програмата за трансгранично съдействие със Сърбия, да вземем за пример, са включвали представителства на българските общности. Общият размер на финансирането за тези планове е 17.5 милиона евро.
Един от целите по новата стратегия 2021-2027 година ще предизвиква необятното партньорство при осъществяване на плановете, които са в обсега на териториалната тактика. Това включва и български общности в граничните райони. Тук плануваният бюджет е 21 млн. евро, което е по-голяма поддръжка спрямо тази от предходния интервал. Подкрепата по програмата с Република Северна Македония също е увеличена с 50% през програмен интервал 2021-2027 година, с което се обезпечават спомагателни благоприятни условия за достъп до финансиране.
България има ангажимент да поддържа значимите по бройка български общности зад граница. Според министър Караджов стратегиите дават опция за съдействие, създаване на партньорство и контакти сред българите от двете страни на границата. „ Това е причина за стопански подтик за бедните погранични региони, в които живеят българи “, означи вицепремиерът.
Чрез осъществяването на стратегиите за трансгранично съдействие са реализирани обилни резултати. Само за последните осем години сред България, Северна Македония и Сърбия са осъществени планове за 53 млн. евро в разнообразни области от двете страни на границите. Хората в тях поддържат връзка, основават общи начинания и започнаха да работят дружно. Те към този момент доста добре знаят, че имат сходни проблеми, провокации, само че и общи цели за възстановяване на изискванията за живот и бизнес, означават от министерството.
В интервала до 2027 година стратегиите ще финансират планове, ориентирани към превъзмогване на климатичните промени, бедствията, здравните и икономическите рецесии. „ Стратегическите ни цели включат построяването на дълго чакания граничен пункт „ Клепало “ със Северна Македония, както и доста повишение на успеваемостта на пожарните и спешните служби в България и Сърбия при бедствия, повреди и произшествия “, осведоми министър Караджов. Предвижда се също по този начин да бъдат подкрепени с директни грантове представителите на дребния и междинен бизнес, който е гръбнакът на стопанската система в пограничните региони.
Половината от средствата по стратегиите ще са за интегрирани планове, които идват от локалните общности и се приоритизират от тях. Европейският съюз предизвиква метода „ отдолу-нагоре “ и тук е огромният късмет за българските общности да станат още по-активни участници в този развой като оферират най-важните за районите им планове. До момента те са проявявали забележителна интензивност, като през програмния интервал 2014-2020 година половината от подписаните контракти по програмата за трансгранично съдействие със Сърбия, да вземем за пример, са включвали представителства на българските общности. Общият размер на финансирането за тези планове е 17.5 милиона евро.
Един от целите по новата стратегия 2021-2027 година ще предизвиква необятното партньорство при осъществяване на плановете, които са в обсега на териториалната тактика. Това включва и български общности в граничните райони. Тук плануваният бюджет е 21 млн. евро, което е по-голяма поддръжка спрямо тази от предходния интервал. Подкрепата по програмата с Република Северна Македония също е увеличена с 50% през програмен интервал 2021-2027 година, с което се обезпечават спомагателни благоприятни условия за достъп до финансиране.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ