По море, по суша: Отчаяните бежанци все още преминават през Мароко, за да стигнат до Европа
Близо 3000 души, които починаха при земетресението в Мароко предишния месец, още веднъж насочиха вниманието на света към кралството и продължаващото изселване на хора от цяла Африка преминавайки през него, с цел да потърсят нов живот в Европа.
Търсещите леговище, които потеглят от Мароко, за разлика от тези, които потеглят от северноафриканските съседи Тунис и Либия, имат редица направления, по които могат да поемат към Европа.
Продължете да четете < /h2> лист от 4 детайла Папата подлага на критика „ безразличието “ към мигрантите, идващи в Европа по море Най-малко 951 починаха, пробвайки се да доближат до Испания по море до момента тази година Лодка с 500 търсещи леговище изчезва в Средиземно море < /h3> „ Не можем да издържим това “: Мигрантите страдат от рискови жеги в Тунис завършек на списъка
Повече от 25 000 бежанци и мигранти са напуснали Мароко тази година до момента – по-малко от тези, напускащи Тунис и Либия, само че въпреки всичко доста.
Най-малко 600, евентуално доста повече, са починали, пробвайки се да преминат.
Търсещи леговище, мароканци или хора, преминаващи директно през северноафриканската страна от Западна Африка, всички рискуват да прибавят към възходящия брой на смъртните случаи, които обещанието за нов живот на Запад изисква от обезверените.
Посока: По море
Въпреки високите талази и жестоките скали, които ги чакат, хиляди бежанци се събират в марокански крайбрежни градове като Агадир и Дахла, с цел да вземат лодка до Канарските острови, верига от испански острови край атлантическото крайбрежие на Африка. Корабокрушенията и потъванията са нещо всекидневно.
През август Канарските острови обявиха, че са претрупани от идващи бежанци – 2692 души този месец, повече от два пъти повече от същия интервал на предходната година.
Други гледат към по-спокойните, само че по-добре следени води на Средиземно море за прекосяване, като контрабандистите даже прибягват до джетове, с цел да превозят пасажерите си до Гибралтар, който може да се види от Мароко в явен ден.
Между януари и юни тази година, сподели неправителствената организация Caminando Fronteras, към 951 души са починали, пробвайки се да стигнат до Канарските острови или Иберийския полуостров от цяла Северна Африка.
„ Там е по-скоро занаятчийски бизнес “, сподели Кармен Гонзалес Енрикес, старши анализатор в испанския Кралски институт Elcano, пред Al Jazeera, сравнявайки мароканската контрабанда с миграционните интервенции за милиони долари, осъществявани от либийските милиции.
„ Разглеждаме доста дребни местни мрежи “, добави тя. „ Всички направления носят изключителни опасности, само че Атлантическият е най-лошият. “
Съвместна комисия сред Испания, Мароко и Европейския съюз изрази съжалението си за всеки един смъртен случай. Въпреки всички старания да ги спрат обаче, бежанците не престават да подхващат рисковото пътешестване.
Освен това неправителствени организации, които избавят бедстващи лодки с бежанци, упрекнаха разнообразни европейски управляващи, че подценяват или забавят незабавния отговор на позвъняванията за помощ.
През май лодка с 500 търсещи леговище на борда понасям злополучие покрай Малта, само че управляващите там не дадоха отговор през нощта на отчет от неправителствена организация с местоположението на борещата се лодка. Когато неправителствената организация се обърна към италианската брегова защита, им беше казано, че лодката е попаднала в малтийската пълномощия, нормален трик за отбягване на спасяването на хора, споделят неправителствените организации.
В Испания Каминандо приказва за даване на сателитните локации на борещите се кораби на граничните управляващи както на Испания, по този начин и на Мароко, единствено с цел да бъдат пренебрегнати и пасажерите, в това число дами и деца, оставени да се удавят.
„ С други думи “, сподели създателят на неправителствената организация Хелена Малено, оставянето да умреш в морето се е трансформирало в „ тактика за управление на хората в придвижване “.
Посока: По суша към Мелила и Сеута
Преминаването по море към Европа може да бъде подло, а достъпът по суша може да бъде също толкоз неприятен.
На 24 юни предходната година, ден, който към момента се назовава клането в Мелила, 37 бежанци и мигранти бяха убити в конфликти в Мелила, испанска територия в границите на Мароко, съгласно Amnesty International.
Отчаяни да стигнат до „ Европа “, те нахлуха в оградите от мароканската страна и бяха отблъснати от испанската и мароканската полиция. Седемдесет и шест души към момента са в неопределеност, което демонстрира, че броят на жертвите е доста по-голям.
Според Human Rights Watch не съществуват безвредни и законни пътища за достъп до Мелила и Сеута, другата испанска територия в Мароко. И двете са еволюирали през последните десетилетия от съвсем безгранични територии до укрепени градове, чиито граници се патрулират от въоръжена испанска и мароканска полиция.
„ В Риф [мароканската област, която заобикаля испанските анклави] нередовните мигранти живеят в много небогати лагери, чакайки да бъдат превозени с рейс до Мелила или Сеута и вероятно до Европа “, Ахлам Чемлали, експерт по миграция и гостуващ академик както за Йейл, по този начин и за Калифорнийския университет, сподели Ал Джазира.
В парцаливи палатки, осеяли планинския скат към Мелила, бежанци и мигранти от цяла Западна Африка си изкарват прехраната във враждебна среда, до момента в който чакат реда си да рискуват граничната ограда.
Въпреки това, макар големите компликации, те демонстрират малко признаци, че са възпрепятствани от опитите на Европейския съюз да ги държи настрани.
През ноември американската телевизия NPR заяви за дейна интервенция в близкия марокански град Надор за изтласкване на най-вече черни бежанци и мигранти.
Съобщава се, че чиновници са оказвали напън върху притежателите на магазини и хотелиерите да отхвърлят да обслужват бежанците и мигрантите.
Но, както се споделя в отчета, те не престават да идват, от време на време в окъсани или изгорени облекла, от време на време без обувки.
Изнасяне на миграционните страхове на Испания към Мароко
Броят на бежанците и мигрантите, заминаващи от Мароко за Испания, е по-малък от тези, които минават директно през Тунис и Либия и се насочват към Италия. През същия интервал, когато Мароко имаше почти 25 000 заминавания, близо 60 000 напуснаха единствено Тунис.
Това е по този начин, тъй като маршрутът е толкоз рисков и съгласно наблюдаващи факторите, които тласкат западноафриканците да изоставен, към момента не са достигнали неустойчивостта, която тласка хората, преминаващи през Тунис и Либия, като разрушения от войната Судан.
Разбира се, след клането в Мелита Испания и Мароко поставят старания да си сътрудничат във връзка с миграцията, като Испания се надява да спре потока от хора, идващи по крайбрежията й, търсещи нов живот в Европа, като задържа хората в Мароко.
Легални пътища за престояване се отвориха в Мароко след убийствата през юни предходната година в Мелила, само че изказванията, че страната може да е пример на европейските старания да изнесе опасенията си за миграцията оттатък личните си граници, евентуално са пресилени, съгласно специалисти.
„ Екстернализацията не работи “, сподели Чемлали. „ Никога не става. Европа може да екстернализира своите проблеми с миграцията към Мароко, само че също по този начин екстернализира насилието и расизма, които идват с миграцията. “
Нито мароканското, нито испанското държавно управление са дали отговор на настояванията на Ал Джазира за коментар все още на публикуването.
Източник: Ал Джазира
