Близо 200 пръчки с нанизани на тях човешки прешлени, са

Близо 200 пръчки с нанизани на тях човешки прешлени, са открити от археолози, които изследват гробници в долината Чинча в Перу. Датиращи от бурния интервал на ранната колонизация преди към 500 години, тези пръчки може да съставляват опити на локалните хора да съберат и запазят останките на своите предшественици. Археолозите, които разгласяват своите открития в Antiquity today, настояват, че тази процедура може да е била отговор на унищожаването на гробници от европейците, които провеждат акции за премахване на религиозните практики в Андите през 16 век.

Земите на Чинча, в оранжево

Благодарение на речната вода, която тече от планината, долината Чинча е благодатен оазис в другояче суха околност покрай брега на Тихия океан, на към 200 километра южно от Лима.

Кралство Чинча процъфтява в региона от към 1000 до 1400 година от н. е. и включва богато, проведено общество с търговци, моряци, фермери и добре почитан пророк. През 15 век то е включено в Империята на инките, само че те въпреки всичко резервират известна автономност. Дворецът на инките в Хуака Ла Сентинела, главното място на Чинча в долната част на долината, е нехарактерно дребен, помрачен от доста по-големия комплекс Чинча. Писмените източници сочат, че водачът на локалното население даже е седял до императора на инките Атауалпа, когато за първи път се сблъскват с испанците.

„ Изглежда, че това е един от дребното документирани случаи на съюз, който е изкован сред инките и страна “, споделя водещият създател на новото проучване Джейкъб Бонгърс, старши теоретичен помощник в Изследователското звено в Сейнсбъри в Университета на Източна Англия в Норич, Англия.

Бонгърс към момента не е бил аспирант, когато пътува до региона през 2012 година с полева експедиция, водена от археолога Чарлз Станиш от Калифорнийския университет. Един ден групата изследва по-малко проучената част на междинната котловина. Там те откриват руините на стотици каменни гробни камери, известни като „ чулпас “, които не са систематично изследвани преди. Вътре в някои от тях те откриват няколко тръстикови пръчки, на които са нанизани човешки прешлени.

„ Не бяхме в действителност сигурни какво да вършим с тях “, споделя Бонгърс. „ Първоначално помислихме, че евентуално са влизали крадци и са си създали някаква смешка. Но по-късно намерихме още. “

C. Oshea / Antiquity Publications Ltd., Bongers et al.

През идващите няколко години откривателите се връщат в района, с цел да проучат по-подробно камерите в долината и документират 192 пръчки с прешлени, които откриват дружно с още кости, а от време на време и други артефакти като части текстил. „ Големият им брой съгласно мен е най-шокиращият “, споделя Бонгърс. Анализът на останките става основа за докторската му работа в университета.

Костите идват както от възрастни, по този начин и от деца и наподобява са взети от към този момент разложени останки; прешлените не демонстрират следи от порязвания и доста от тях са нанизани погрешно, съгласно изследването. Бонгърс споделя, че е приказвал за гробниците с фермери в района, които го твърдят, че костите на пръчка не са дело на крадци или вандали. Местните са уверени, че те са остарели, само че не знаят какъв брой. (Също по този начин изглеждаше малко евентуално възможни злосторници да отделят толкоз доста време и старания.) Потвърждението за възрастта на тези остатъци идва след радиовъглеродно датиране на няколко от тях.

Датите, които откривателите получават попадат в диапазона сред 1520 и 1550 година н. е. Междувременно пръчките, които са от тръстика, датират от към 1550 до 1590 година, което съответствува с интервала, през който испанците идват в Чинча. За Бонгърс и неговите сътрудници тази времева линия насочва към едно непредвидено пояснение: прешлените са събрани от заровени по-рано, разчленени човешки остатъци и набучени на тръстиката като умишлена погребална процедура в отговор на заличаване на гробниците от европейците.

„ Когато поставите емпиричните данни в по-широкия културен подтекст, интерпретацията, съгласно мен, е много безапелационна “, споделя Тифини Тунг, антрополог от университета Вандербилт в Тенеси, който е изучавал предиспанските погребални процедури в Андите, само че не е взел участие в новото проучване.

Само няколко генерации откакто образуват съюза си с инките, чинчите са опустошени от испанците. Писмените източници сочат, че през 1533 година е имало 30 000 глави на домакинство от чинчите и в границите на 50 години този брой спадна до 979. Те страдат от апетит, заболявания и сурово политическо и религиозно угнетяване, в това число претършуване на гробовете. Писмените източници даже разказват някои от разрушенията. Например, Педро Сиеза де Леон, завоевател и хронист от 16 век, написа, че в района Чинча по-специално „ има голям брой гробове “ и твърди, че доста от тях „ са отворени от испанците, които изваждат огромни суми злато. “ Но освен търсенето на благосъстояния води до това плячкосване на гробове.

„ Това не е просто разграбване от няколко алчни завоеватели “, споделя Тунг. „ Това е част от систематична политика да се влиза и да се унищожават гробищата и мумиите на Андите. “

Андите сред Чили и Аржентина

Андските общества са имали доста тактилни връзки с мъртвите. Създаването на мумии е част от традиция, която продължава от хиляди години, преди даже египтяните да вършат мумии на другия завършек на света. По време на империята на инките, мумиите на умрелите водачи са поставяни по този начин, че да се видят в дворците им. Запазените тела на членове на фамилията са почитани, принасят им се дарове и от време на време са изваждани от гробните им камери, с цел да бъдат изложени на показ по време на фестивали. Андските общества по това време са „ загрижени за целостта на мъртвото тяло, което може да е представлявало обществения ред и родова памет “, пишат Бонгърс и сътрудниците му в проучването.

Европейците обаче гледат на това удостояване на мъртвите като на еретично по отношение на християнската си религия. Така в Перу испанците водят систематични акции за заличаване на ритуални предмети на поклонение на локалното население – колониална политика, която учените назовават ​​Изтребление на идолопоклонството.

Бонгърс споделя, че се надява бъдещите проучвания да дадат повече визия за генетичната история на заровените в тези и други камери от кралството Чинча. Като част от предходно изследване, той и сътрудниците му проучват ДНК от остатъци в чулпа в долината, която съдържа костите на повече от 100 индивида и 8 броя пръчки с прешлени. Техните резултати, оповестени в Proceedings of the National Academy of Sciences през 2020 година, демонстрират, че мъртвите в тази гробница изненадващо произлизат от северното перуанско крайбрежие; Те може би са получили заповед да се реалокират на юг според една известна политика на инките за наложително презаселване. „ Все още не сме намерили локалния генетичен профил на хората от Чинча, само че има още работа по ДНК проби, която се прави сега. Историята сигурно не е завършила на този стадий. “