Пробойни в трансплантациите - една лична история
Близки на пациентка с онкологично заболяване, които са били ориентирани за трансплантация на стволови кафези в Израел преди години, потърсиха БНР със своя версия за.
Оля Стефанова, чиято сестра е била пострадала, споделя случай от 2007 година, в който е забъркано името на някогашния маркетинг управител на Университетска болница „ Лозенец “ Мишел Леви, който наскоро огласи обществено болнични практики на трансплантации в прорез със закона. Замесено е и името на неговия татко доктор Марсел Леви.
През 2004 година сестрата на Оля Стефанова – Наталия, е диагностицирана с лимфом.
„ Приемахме документите на лицата. Изпращахме ги към Израел и там споделяха дали могат да правят трансплантациите или не могат “, прецизира Марсел Леви пред БНР. По това време той работел в интернационален онкологичен център, който се помещавал в болница „ Царица Йоанна “ в София.
„ С финанси аз не съм се занимавал. Аз съм се занимавал само с здравната активност . “
Жената била ориентирана към израелска клиника благодарение на посредническата компания на сина на Марсел Леви - Мишел.
„ 2007 година тя се свърза тук с Марсел Леви, работеше в онкологичен център и даваше огромни обещания за трансплантация на стволови кафези в Израел. Направихме проучване за съгласуемост, оказа се, че имаме над 50% съгласуемост и би трябвало да заминем за там двете. Сумата беше доста огромна. Ние събрахме към половината тогава, с заеми, несъмнено, и заминахме “, спомня си Оля Стефанова.
Синът на Марсел Леви – Мишел, твърди, че в Йерусалим пациентката е правила „ единствено проучвания, нищо повече “ и не е поискала да се извърши трансплантацията там, а е отишла в Хайфа . Версията на роднините на пациентката е друга – в Йерусалим било невероятно да се извърши тъкмо този тип трансплантация, по тази причина се насочили към друга клиника.
„ И там какво са правили, какво не са правили – това към този момент не мога да кажа “, отбелязва Мишел Леви.
Проблемът съгласно Оля Стефанова са невърнати пари, останали след процедурите в Израел във фирмата-посредник .
Мишел Леви показва, че в случай че е имало някакви останали средства, те са били преведени на лечебното заведение в Хайфа и няма такива в посредническата компания. „ Това е някаква клюка или опит да бъда оклеветен “, акцентира той.
Оля Стефанова упорства, че от преведената сума от 45 хиляди $ има излишък, който не е бил върнат от Мишел Леви.
„ Всичките пари се превеждаха на компанията на Мишел Леви за лекуване. Защо персонално на тях, а не в болничното заведение – отговорът беше, че такива били законите в Израел . “
Фирмата е закрита през 2009 година и към този момент 12 години не съществува, разяснява Мишел Леви, който се учудва по какъв начин „ с 12-годишна отминалост някой може да се обажда и да твърди каквото и да било “.
Оля Стефанова споделя още, че след гибелта на сестра й благодарение на българка, юрист в Израел фамилията завежда дело , което завършва 3 години по-късно.
„ В един миг тя ни сподели, че той е наказан, само че няма по какъв начин да изплати тези пари, защото няма никаква благосъстоятелност . “
Мишел Леви отхвърля да е бил съден. Той открива връзка сред сигнала против него и данните за противозаконни трансплантации в Университетска болница „ Лозенец “ в София, които той изнесе преди дни.
„ Прозирам опит за очерняне или опит за очерняне на името. “
„ Не търсим парите. Явно е, че няма да ги получим. Това е схемата, по която тези хора живеят. Единственото, което желая, е този човек да бъде изобличен и хората към него, които му оказват помощ в това пъклено дело – да помогнем и на други хора да не попадат в този капан, в който ние попаднахме и не можахме да се измъкнем “, разяснява в умозаключение Оля Стефанова.
Чуйте позициите на двете страни в звуковия файл.
Оля Стефанова, чиято сестра е била пострадала, споделя случай от 2007 година, в който е забъркано името на някогашния маркетинг управител на Университетска болница „ Лозенец “ Мишел Леви, който наскоро огласи обществено болнични практики на трансплантации в прорез със закона. Замесено е и името на неговия татко доктор Марсел Леви.
През 2004 година сестрата на Оля Стефанова – Наталия, е диагностицирана с лимфом.
„ Приемахме документите на лицата. Изпращахме ги към Израел и там споделяха дали могат да правят трансплантациите или не могат “, прецизира Марсел Леви пред БНР. По това време той работел в интернационален онкологичен център, който се помещавал в болница „ Царица Йоанна “ в София.
„ С финанси аз не съм се занимавал. Аз съм се занимавал само с здравната активност . “
Жената била ориентирана към израелска клиника благодарение на посредническата компания на сина на Марсел Леви - Мишел.
„ 2007 година тя се свърза тук с Марсел Леви, работеше в онкологичен център и даваше огромни обещания за трансплантация на стволови кафези в Израел. Направихме проучване за съгласуемост, оказа се, че имаме над 50% съгласуемост и би трябвало да заминем за там двете. Сумата беше доста огромна. Ние събрахме към половината тогава, с заеми, несъмнено, и заминахме “, спомня си Оля Стефанова.
Синът на Марсел Леви – Мишел, твърди, че в Йерусалим пациентката е правила „ единствено проучвания, нищо повече “ и не е поискала да се извърши трансплантацията там, а е отишла в Хайфа . Версията на роднините на пациентката е друга – в Йерусалим било невероятно да се извърши тъкмо този тип трансплантация, по тази причина се насочили към друга клиника.
„ И там какво са правили, какво не са правили – това към този момент не мога да кажа “, отбелязва Мишел Леви.
Проблемът съгласно Оля Стефанова са невърнати пари, останали след процедурите в Израел във фирмата-посредник .
Мишел Леви показва, че в случай че е имало някакви останали средства, те са били преведени на лечебното заведение в Хайфа и няма такива в посредническата компания. „ Това е някаква клюка или опит да бъда оклеветен “, акцентира той.
Оля Стефанова упорства, че от преведената сума от 45 хиляди $ има излишък, който не е бил върнат от Мишел Леви.
„ Всичките пари се превеждаха на компанията на Мишел Леви за лекуване. Защо персонално на тях, а не в болничното заведение – отговорът беше, че такива били законите в Израел . “
Фирмата е закрита през 2009 година и към този момент 12 години не съществува, разяснява Мишел Леви, който се учудва по какъв начин „ с 12-годишна отминалост някой може да се обажда и да твърди каквото и да било “.
Оля Стефанова споделя още, че след гибелта на сестра й благодарение на българка, юрист в Израел фамилията завежда дело , което завършва 3 години по-късно.
„ В един миг тя ни сподели, че той е наказан, само че няма по какъв начин да изплати тези пари, защото няма никаква благосъстоятелност . “
Мишел Леви отхвърля да е бил съден. Той открива връзка сред сигнала против него и данните за противозаконни трансплантации в Университетска болница „ Лозенец “ в София, които той изнесе преди дни.
„ Прозирам опит за очерняне или опит за очерняне на името. “
„ Не търсим парите. Явно е, че няма да ги получим. Това е схемата, по която тези хора живеят. Единственото, което желая, е този човек да бъде изобличен и хората към него, които му оказват помощ в това пъклено дело – да помогнем и на други хора да не попадат в този капан, в който ние попаднахме и не можахме да се измъкнем “, разяснява в умозаключение Оля Стефанова.
Чуйте позициите на двете страни в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ