Аплодисменти и поклон: Стотици изпратиха Славчо Пеев
Близки, сътрудници и другари пристигнаха през днешния ден в Сатиричния спектакъл, с цел да се поклонят пред обичания артист Светослав Пеев, който си отиде на 84 години на 27 февруари.
" Хората би трябвало да обичат мястото където живеят, това, което работят... Не се тревожа. Знам, че постоянно има вяра. Много имам вяра в децата. Че има доста знаещи и можещи и без да използват думичката " аз ". Повече би трябвало да споделяме " ние ", съветваше ни артистът, който актьори и аудитория знаеха като Славчо Пеев.
Калин Сърменов, Тео Елмазов, Александра Сърчаджиева, Мариан Бачев, Кирил Ефремов, Стефания Кочева, Евгений Михайлов, Илиян Любомиров, Екатерина Евро, Люба Пашова, Хайгашод Агасян, футболният рефер Любен Ангелов, министърът на културата Кръстю Кръстев, бяха измежду множеството пристигнало да отдаде респект на артиста.
Актьорът Кирил Ефремов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" Отиде си от нас един от най-ярките представители на това извънредно потомство, което построи освен Сатиричния спектакъл, което построи и киното, и малкия екран.
Поколение дало напълно различен подтик през годините, когато бяха в силата си, на всички тези художествени хрумвания, които ние през днешния ден продължаваме. ", сподели шефът на Сатиричния спектакъл Калин Сърменов.
Директорът на Сатиричния спектакъл Калин Сърменов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" За голямо страдание Сатирата се събра горе! Слвчо е последният от тези велики български артисти! Човек, с който аз съм израснала.
Човек, който безпределно доста обичам. Голям български артист. За голямо страдание Сатирата се събра горе! Но наше обвързване е ние да помним тези изключителни български актьори! ", през сълзи показа Александра Сърчаджиева пред камерите на bTV.
Актрисата Александра Сърчаджиева (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" Той постоянно беше един доста ухилен човек и постоянно, във всеки даже и сложен миг, намираше мощ да се усмихне и да каже някоя добра дума. ", сподели Стефания Кочева.
Актьорът Любомир Ковачев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" Първо той беше огромен театрал, след това беше извънреден артист, след това беше най-скромният човек, който съм виждал. С това, което правеше и това, което създаваше към себе си. За мен той е един от същинските мъже на България ", сподели министърът на културата Кръстю Кръстев.
Министърът на културата Крстю Кръстев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Държавният глава Румен Радев също изрази съболезнования на фамилията, околните и сътрудниците на именития български артист.
" Почитателите на театъра и киното вечно ще помнят възприятието, с което Славчо Пеев играеше, както и неговия разсъдък и пословичната остроумие ". В съболезнователното писмо президентът показва десетките значими функции в театъра, киното и малкия екран, които издигат името на Славчо Пеев измежду плеядата майстори на хумора и актьорското изкуство у нас.
Като една от емблемите на сатирата той и неговият заслужен принос заслужават подражанието на младите създатели и най-високо почитание от всички нас, декларира още президентът.
Актьорът Борислав Захариев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Славчо Пеев е роден е на 4 април 1939 година в София. Баща му е известният в предишното лекоатлет Панайот Пеев. Дълги години играе баскетбол. Не става състезател, тъй като е с очила. Като дребен баскетболистът Кирил Семов му прави дребни стоманени очила, които му връзвал на главата с ластик, с цел да може да играе. Войнишката си работа Славчо Пеев отбива в Русе.
Във Висшия институт за театрално майсторство (ВИТИЗ) " Кръстьо Сарафов " (дн. Национална академия за театрално и кино изкуство " Кръстьо Сарафов " ) го одобряват от втория път. Учи дружно в един клас с Васил Михайлов и Климент Денчев.
През 1964 година приключва актьорско майсторство, като тайната и магията на театъра Славчо Пеев е учил от своите преподаватели проф. Желчо Мандаджиев, проф. Боян Дановски и Методи Андонов.
10 януари 1980 година Светослав Пеев в сцена от пиесата " Сако от велур " от Станислав Стратиев. Снимка: Петър Жеков/БТА
След като приключва висшето си обучение, от 1964 година до 1967 година Славчо Пеев играе по систематизиране на сцената на Драматичния спектакъл " Йордан Йовков " в Толбухин (дн. Добрич) дружно с Климент Денчев, Марияна Аламанчева, Жоржета Чакърова. Още през първата година, в която играе на сцената в Добрич, Славчо Пеев е поканен от шефа на Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов " проф. Боян Дановски да работи в театъра. От 1967 година до 1991 година Славчо Пеев е артист в Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов ". Два пъти е бил шеф на Сатиричния спектакъл - от 1986 година до август 1989 година и от 1996 година до 1997 година
В продължение на 30 театрални сезона Славчо Пеев играе на сцената на Сатиричния спектакъл в пиесата " Римска баня " на Станислав Стратиев в ролята на основния воин - Иван Антонов. Премиерата на постановката е на 18 февруари 1973 година Интересът към спектакъла не стихва и през 80-те години на 20-и век, когато пред театъра са се извивали дълги опашки за билети.
24 април 1987 година Моменти от новата режисура на Държавния язвителен спектакъл " Балкански синдром " с създател Станислав Стратиев, режисьор Иван Добчев. В основните функции са Светослав Пеев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и други Снимка: Олег Попов/БТА
В началото на 90-те години на 20-и век Славчо Пеев живее и работи в Рим, Италия, където е бил шеф на Българската академия за просвета.
От януари 1992 година Славчо Пеев е бил шеф на Централния студентски дом на културата, а през 1995 година основава частна театрална група " Ела ".
След шестгодишно престояване в Никозия, Кипър, през 2005 година Славчо Пеев се завръща в България. В Никозия той се занимава с театрална педагогика и с постановка. Тук за първи път е дебютът му като режисьор, където в спектакъл " Сатирико " слага постановката " Полет над кукувиче гнездо " от Кен Киси дружно с Юри Ступел.
През 2006 година стартира режисьорската му кариера в България, обвързвана с театъра. На 14 септември 2006 година Държавният язвителен спектакъл " Алеко Константинов " открива новия сценичен сезон с пиесата " Римска баня " от Станислав Стратиев под режисурата на Славчо Пеев, 33 години откакто през 1973 година е изиграл за първи ролята на Иван Антонов. В изявление за в. " Труд " от 14 септември 2006 година на въпроса не се ли е уморил от " Римска баня ", Славчо Пеев дава отговор:
" В тази пиеса има магия, сякаш Стратиев е вкарал някаква сила, която основава общ живот сред актьорите на сцената и публиката в салона. Играл съм я 500-600 пъти. В Пловдив я поставихме на Античния спектакъл. В Габрово я играхме на стадиона през 11 000 души! Това беше връх. Да не си помислите, че е било концерт на попфолк. Не! Събрахме тази аудитория с драматургия. "
18 юни 2020 година Светослав Пеев на премиерата на биографичната книга " Георги Парцалев. Хамлет от град Левски " в огромния салон на Сатиричния спектакъл. Том бе показан и неизлъчваният до момента документален пълнометражен филм в памет на огромния български артист " Рицарят на смеха ". Книгата и филмът излизат във връзка 95-годишнината от рождението на Парцалев, а създател и на двете е журналистът Георги Тошев. Снимка: Асен Тонев/БТА
До 2009 година Славчо Пеев е режисьор в театъра. Режисьор е на постановките " Две сватби и едно блудничество " от Рей Куни, " Таблата " от Димитрис Кехаидис, " Целувката " от Ана Петрова.
От май 2009 година до декември 2018 година Славчо Пеев е шеф на Общинския трагичен спектакъл " Невена Коканова " в Дупница, където по негова самодейност на 18 октомври 2014 година се открива първият фестивал на театралното и кино изкуство " Невена Коканова ". От 2009 година преподава в МОНТФИЗ (Младежка организация за без значение театрално и кино изкуство) актьорство за трагичен спектакъл в София. През 2010 година Славчо Пеев взе участие във втория сезон на благотворителното предаване " Великолепната шесторка " по bTV.
25 октомври 2016 година Славчо Пеев на представянето на автобиографичната книга на Никола Анастасов " Истории с усмивки " в книжарница " Хеликон-България " в столицата. Снимка: Минко Чернев/БТА
Славчо Пеев е изиграл над 70 театрални функции. Сред тях са на Иван Антонов в " Сако от велур " (1976), на виртуоза в " Рейс " (1980), на лекаря в " Максималистът " (1984), на шеф на спектакъл в " Балкански синдром " (1987) и други
Той има повече от 100 телевизионни функции, записи в редакция " Хумор, ирония и веселба " на Българското национално радио, работил е и за " Дарик радио ".
Славчо Пеев е взел участие в над 25 кино лентата, измежду които " Конникът " (1964), " Произшествие на сляпата улица " (сериал, 1965), " Отклонение " (1967), " Опасен полет " (1968), " Мъже в командировка " (1969), " Птици и хрътки " (1969), " Петимата от " Моби Дик " (1970), " Няма нищо по-хубаво от неприятното време " (1971), " Автостоп " (1972), " Трета след Слънцето " (1972), " С деца на море " (1972), " Деца играят вън " (1973), " Баща ми бояджията " (1974), " Изпити късно " (1974), " Селянинът с колелото " (1974), " Не си отивай! " (1976), " Матриархат " (1977), " Момчетата от " Златен лъв " (сериал, 1978), " Войната на таралежите " (сериал, 1979), " Приятели за вечеря " (1981), " Баш майсторът на море " (1982), " Чичо Кръстник " (1988), " Мисия Лондон " (2010) и други
На 9 октомври 2014 година Славчо Пеев споделя със слушателите в предаването " Нощен небосвод " на Българското национално радио, че обича да работи с млади артисти и има вяра в младежите, в тяхното разкрепостено, огромно и ново мислене. И по тази причина за България има вяра.
" Не съм черноглед. Все още имам вяра, имам вяра... " - споделя той.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Славчо Пеев е почитател на футболен клуб " Локомотив " (София), на който е бил член на Управителния съвет и пресаташе. Фен е и на баскетболния клуб " Лукойл ".
През май 1984 година Славчо Пеев е почетен със званието " Заслужил актьор ". На 20 май 2009 година Славчо Пеев получава премията на Министерството на културата за принос в театъра и киното.
През април 2018 година е почетен с Националната премия за комизъм и ирония " Златен Кукерикон " на името на Георги Калоянчев за изцяло творчество, която се връчва от Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов ".
Дълбок реверанс!
" Хората би трябвало да обичат мястото където живеят, това, което работят... Не се тревожа. Знам, че постоянно има вяра. Много имам вяра в децата. Че има доста знаещи и можещи и без да използват думичката " аз ". Повече би трябвало да споделяме " ние ", съветваше ни артистът, който актьори и аудитория знаеха като Славчо Пеев.
Калин Сърменов, Тео Елмазов, Александра Сърчаджиева, Мариан Бачев, Кирил Ефремов, Стефания Кочева, Евгений Михайлов, Илиян Любомиров, Екатерина Евро, Люба Пашова, Хайгашод Агасян, футболният рефер Любен Ангелов, министърът на културата Кръстю Кръстев, бяха измежду множеството пристигнало да отдаде респект на артиста.
Актьорът Кирил Ефремов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" Отиде си от нас един от най-ярките представители на това извънредно потомство, което построи освен Сатиричния спектакъл, което построи и киното, и малкия екран.
Поколение дало напълно различен подтик през годините, когато бяха в силата си, на всички тези художествени хрумвания, които ние през днешния ден продължаваме. ", сподели шефът на Сатиричния спектакъл Калин Сърменов.
Директорът на Сатиричния спектакъл Калин Сърменов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" За голямо страдание Сатирата се събра горе! Слвчо е последният от тези велики български артисти! Човек, с който аз съм израснала.
Човек, който безпределно доста обичам. Голям български артист. За голямо страдание Сатирата се събра горе! Но наше обвързване е ние да помним тези изключителни български актьори! ", през сълзи показа Александра Сърчаджиева пред камерите на bTV.
Актрисата Александра Сърчаджиева (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" Той постоянно беше един доста ухилен човек и постоянно, във всеки даже и сложен миг, намираше мощ да се усмихне и да каже някоя добра дума. ", сподели Стефания Кочева.
Актьорът Любомир Ковачев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
" Първо той беше огромен театрал, след това беше извънреден артист, след това беше най-скромният човек, който съм виждал. С това, което правеше и това, което създаваше към себе си. За мен той е един от същинските мъже на България ", сподели министърът на културата Кръстю Кръстев.
Министърът на културата Крстю Кръстев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Държавният глава Румен Радев също изрази съболезнования на фамилията, околните и сътрудниците на именития български артист.
" Почитателите на театъра и киното вечно ще помнят възприятието, с което Славчо Пеев играеше, както и неговия разсъдък и пословичната остроумие ". В съболезнователното писмо президентът показва десетките значими функции в театъра, киното и малкия екран, които издигат името на Славчо Пеев измежду плеядата майстори на хумора и актьорското изкуство у нас.
Като една от емблемите на сатирата той и неговият заслужен принос заслужават подражанието на младите създатели и най-високо почитание от всички нас, декларира още президентът.
Актьорът Борислав Захариев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Славчо Пеев е роден е на 4 април 1939 година в София. Баща му е известният в предишното лекоатлет Панайот Пеев. Дълги години играе баскетбол. Не става състезател, тъй като е с очила. Като дребен баскетболистът Кирил Семов му прави дребни стоманени очила, които му връзвал на главата с ластик, с цел да може да играе. Войнишката си работа Славчо Пеев отбива в Русе.
Във Висшия институт за театрално майсторство (ВИТИЗ) " Кръстьо Сарафов " (дн. Национална академия за театрално и кино изкуство " Кръстьо Сарафов " ) го одобряват от втория път. Учи дружно в един клас с Васил Михайлов и Климент Денчев.
През 1964 година приключва актьорско майсторство, като тайната и магията на театъра Славчо Пеев е учил от своите преподаватели проф. Желчо Мандаджиев, проф. Боян Дановски и Методи Андонов.
10 януари 1980 година Светослав Пеев в сцена от пиесата " Сако от велур " от Станислав Стратиев. Снимка: Петър Жеков/БТА
След като приключва висшето си обучение, от 1964 година до 1967 година Славчо Пеев играе по систематизиране на сцената на Драматичния спектакъл " Йордан Йовков " в Толбухин (дн. Добрич) дружно с Климент Денчев, Марияна Аламанчева, Жоржета Чакърова. Още през първата година, в която играе на сцената в Добрич, Славчо Пеев е поканен от шефа на Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов " проф. Боян Дановски да работи в театъра. От 1967 година до 1991 година Славчо Пеев е артист в Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов ". Два пъти е бил шеф на Сатиричния спектакъл - от 1986 година до август 1989 година и от 1996 година до 1997 година
В продължение на 30 театрални сезона Славчо Пеев играе на сцената на Сатиричния спектакъл в пиесата " Римска баня " на Станислав Стратиев в ролята на основния воин - Иван Антонов. Премиерата на постановката е на 18 февруари 1973 година Интересът към спектакъла не стихва и през 80-те години на 20-и век, когато пред театъра са се извивали дълги опашки за билети.
24 април 1987 година Моменти от новата режисура на Държавния язвителен спектакъл " Балкански синдром " с създател Станислав Стратиев, режисьор Иван Добчев. В основните функции са Светослав Пеев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и други Снимка: Олег Попов/БТА
В началото на 90-те години на 20-и век Славчо Пеев живее и работи в Рим, Италия, където е бил шеф на Българската академия за просвета.
От януари 1992 година Славчо Пеев е бил шеф на Централния студентски дом на културата, а през 1995 година основава частна театрална група " Ела ".
След шестгодишно престояване в Никозия, Кипър, през 2005 година Славчо Пеев се завръща в България. В Никозия той се занимава с театрална педагогика и с постановка. Тук за първи път е дебютът му като режисьор, където в спектакъл " Сатирико " слага постановката " Полет над кукувиче гнездо " от Кен Киси дружно с Юри Ступел.
През 2006 година стартира режисьорската му кариера в България, обвързвана с театъра. На 14 септември 2006 година Държавният язвителен спектакъл " Алеко Константинов " открива новия сценичен сезон с пиесата " Римска баня " от Станислав Стратиев под режисурата на Славчо Пеев, 33 години откакто през 1973 година е изиграл за първи ролята на Иван Антонов. В изявление за в. " Труд " от 14 септември 2006 година на въпроса не се ли е уморил от " Римска баня ", Славчо Пеев дава отговор:
" В тази пиеса има магия, сякаш Стратиев е вкарал някаква сила, която основава общ живот сред актьорите на сцената и публиката в салона. Играл съм я 500-600 пъти. В Пловдив я поставихме на Античния спектакъл. В Габрово я играхме на стадиона през 11 000 души! Това беше връх. Да не си помислите, че е било концерт на попфолк. Не! Събрахме тази аудитория с драматургия. "
18 юни 2020 година Светослав Пеев на премиерата на биографичната книга " Георги Парцалев. Хамлет от град Левски " в огромния салон на Сатиричния спектакъл. Том бе показан и неизлъчваният до момента документален пълнометражен филм в памет на огромния български артист " Рицарят на смеха ". Книгата и филмът излизат във връзка 95-годишнината от рождението на Парцалев, а създател и на двете е журналистът Георги Тошев. Снимка: Асен Тонев/БТА
До 2009 година Славчо Пеев е режисьор в театъра. Режисьор е на постановките " Две сватби и едно блудничество " от Рей Куни, " Таблата " от Димитрис Кехаидис, " Целувката " от Ана Петрова.
От май 2009 година до декември 2018 година Славчо Пеев е шеф на Общинския трагичен спектакъл " Невена Коканова " в Дупница, където по негова самодейност на 18 октомври 2014 година се открива първият фестивал на театралното и кино изкуство " Невена Коканова ". От 2009 година преподава в МОНТФИЗ (Младежка организация за без значение театрално и кино изкуство) актьорство за трагичен спектакъл в София. През 2010 година Славчо Пеев взе участие във втория сезон на благотворителното предаване " Великолепната шесторка " по bTV.
25 октомври 2016 година Славчо Пеев на представянето на автобиографичната книга на Никола Анастасов " Истории с усмивки " в книжарница " Хеликон-България " в столицата. Снимка: Минко Чернев/БТА
Славчо Пеев е изиграл над 70 театрални функции. Сред тях са на Иван Антонов в " Сако от велур " (1976), на виртуоза в " Рейс " (1980), на лекаря в " Максималистът " (1984), на шеф на спектакъл в " Балкански синдром " (1987) и други
Той има повече от 100 телевизионни функции, записи в редакция " Хумор, ирония и веселба " на Българското национално радио, работил е и за " Дарик радио ".
Славчо Пеев е взел участие в над 25 кино лентата, измежду които " Конникът " (1964), " Произшествие на сляпата улица " (сериал, 1965), " Отклонение " (1967), " Опасен полет " (1968), " Мъже в командировка " (1969), " Птици и хрътки " (1969), " Петимата от " Моби Дик " (1970), " Няма нищо по-хубаво от неприятното време " (1971), " Автостоп " (1972), " Трета след Слънцето " (1972), " С деца на море " (1972), " Деца играят вън " (1973), " Баща ми бояджията " (1974), " Изпити късно " (1974), " Селянинът с колелото " (1974), " Не си отивай! " (1976), " Матриархат " (1977), " Момчетата от " Златен лъв " (сериал, 1978), " Войната на таралежите " (сериал, 1979), " Приятели за вечеря " (1981), " Баш майсторът на море " (1982), " Чичо Кръстник " (1988), " Мисия Лондон " (2010) и други
На 9 октомври 2014 година Славчо Пеев споделя със слушателите в предаването " Нощен небосвод " на Българското национално радио, че обича да работи с млади артисти и има вяра в младежите, в тяхното разкрепостено, огромно и ново мислене. И по тази причина за България има вяра.
" Не съм черноглед. Все още имам вяра, имам вяра... " - споделя той.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Славчо Пеев е почитател на футболен клуб " Локомотив " (София), на който е бил член на Управителния съвет и пресаташе. Фен е и на баскетболния клуб " Лукойл ".
През май 1984 година Славчо Пеев е почетен със званието " Заслужил актьор ". На 20 май 2009 година Славчо Пеев получава премията на Министерството на културата за принос в театъра и киното.
През април 2018 година е почетен с Националната премия за комизъм и ирония " Златен Кукерикон " на името на Георги Калоянчев за изцяло творчество, която се връчва от Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов ".
Дълбок реверанс!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ