НОИ плаща обезщетения на 4 хил. българи, съкратени в други страни от Евросъюза
Благоевград е отличник по регистрирани в Бюрото по труда, които са декларирали, че са работили в чужбина. Това демонстрират данните от регистъра на търсещите работа, предоставени от Агенцията по заетостта (АЗ) особено за вестник „ Телеграф “. Повече от 22% от всички безработни със стаж зад граница, които са се записали на борсата, са били съсредоточени в Югозапада. В Благоевград и останалите обитаеми места от региона през 2023 година общо 5063 души са поискали помощи или подпомагане при намирането на нова работа, откакто преди този момент са били наети в други страни. Общата численост за страната по данните на АЗ е 22 935 души.
Разпределението демонстрира, че водачът по фрагменти с опит в други страни превъзхожда с повече от три пъти идващия регионален център. Според данните на второ място по този индикатор е Пазарджик с 1509 някогашни гастарбайтери. Тройката се добавя от Кърджали (1416 души), а над 1000 регистрирани има в областите Търговище и Пловдив. В столицата, където безработицата е обичайно доста ниска – едвам 559 души от записаните в бюрата по труда са заявили, че са работили в чужбина. За София-област броя е още по-малка – 297, или близо 20 пъти по-малко спрямо Благоевградския район.
Не всички от записаните получават обезщения за безработица, което се отнася и за тези със стаж зад граница. 4066 са хората, работили в чужбина и завърнали се в страната, на които след утвърждение от Националния застрахователен институт (НОИ) се изплащат ежемесечно суми по европейски регламенти. От ведомството прецизираха пред „ Телеграф “, че данните са към ноември 2023 година. Повод за инспекцията ни са все по-честите сигнали, че хора на помощи желаят все по-високи дневни надници и избират да получават парите си на ръка за работа в туристическия бранш, в производството и земеделието.
Отпускането на парично обезщетение е обвързвано с избрани условия. Без значение къде са останали без работа, заявителите би трябвало имат минимум 12 месеца застрахователен стаж през последните 18 месеца преди преустановяване на обезпечаването, както и регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. Такива помощи не се отпускат на лица, които получават какъвто и да е вид пенсия за застрахователен стаж и възраст. Сред условията е и това претендентите да не упражняват трудова активност, за която подлежат на наложително обезпечаване по българското законодателство или законодателството на друга страна.
Когато лицето е работило в страна – членка на Европейския съюз, (ЕС)/Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария с изключение на наредбите на националното ни законодателство приложение намират и разпоредбите на два европейски регламента от 2004 и 2009 година Според тях способена да отпусне парично обезщетение за безработица по предписание е страната, в която съответното лице е било наето, като безработният може да употребява осигурителния си стаж, добит по законодателството на другите страни членки, с цел да натрупа нужните 12 месеца в границите на последната година и половина. Именно това на процедура усилва размера на компенсациите на хора, които работят против много по-сериозни хонорари като сезонни служащи в Западна Европа, а по-късно се записват като безработни у нас. По-високите суми, на които са обезпечавани им оказват помощ надлежно да получават повече пари от борсата у нас.
При тези случаи би трябвало да се регистрира и значимото изключение, което разрешава компенсацията да не се получава в страната по последна претовареност. Съгласно него безработното лице се слага разполагаем на службите по заетостта в страната по престояване. Реално тогава то получава компенсации в сходство със законодателството на страната, в която избира да живее. По-ниските разноски за жилище и достъпът до опазване на здравето са главният претекст, които карат хората в сходна обстановка да се завръщат в България, до момента в който не си намерят нова работа в чужбина.
От Национален осигурителен институт прецизират, че нужните документи, без които не може да се кандидатства за обезщетение за безработица наред със заявката за отпуск са: акт за преустановяване на правното отношение (за справка); документи, удостоверяващи застрахователен стаж, добит по законодателството на страна, с която се ползва интернационален контракт, по който България е страна, или европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност, както и други документи от голяма важност за правото, размера и периода на компенсацията за безработица.
Един от най-фрапиращите случаи, свързани със злоупотреби с помощи за безработица на лица, работели в чужбина е оголен от териториалното отделение на Национален осигурителен институт в Смолян през 2022 година. Във връзка с потвърдено фиктивно обезпечаване на 57 лица в испански застраховател е открито, че на 40 лица непозволено са изплатени парични компенсации за безработица в размер на 264 157 лева Впоследствие се откриват и още 9 души, подали заявление в други градове. На всички са постановени разпоредби за възобновяване на безпричинно получени суми.
„ Цялостната предотвратена вреда на бюджета на ДОО за тези 66 лица вследствие на осъществената документна машинация, открита в системата на Национален осигурителен институт, се приближава до един милион лв. “, оповестяват от Национален осигурителен институт в един от своите осведомителни бюлетини.
Брой работили в чужбина преди регистрацията в бюро по труда по области:
Разпределението демонстрира, че водачът по фрагменти с опит в други страни превъзхожда с повече от три пъти идващия регионален център. Според данните на второ място по този индикатор е Пазарджик с 1509 някогашни гастарбайтери. Тройката се добавя от Кърджали (1416 души), а над 1000 регистрирани има в областите Търговище и Пловдив. В столицата, където безработицата е обичайно доста ниска – едвам 559 души от записаните в бюрата по труда са заявили, че са работили в чужбина. За София-област броя е още по-малка – 297, или близо 20 пъти по-малко спрямо Благоевградския район.
Не всички от записаните получават обезщения за безработица, което се отнася и за тези със стаж зад граница. 4066 са хората, работили в чужбина и завърнали се в страната, на които след утвърждение от Националния застрахователен институт (НОИ) се изплащат ежемесечно суми по европейски регламенти. От ведомството прецизираха пред „ Телеграф “, че данните са към ноември 2023 година. Повод за инспекцията ни са все по-честите сигнали, че хора на помощи желаят все по-високи дневни надници и избират да получават парите си на ръка за работа в туристическия бранш, в производството и земеделието.
Отпускането на парично обезщетение е обвързвано с избрани условия. Без значение къде са останали без работа, заявителите би трябвало имат минимум 12 месеца застрахователен стаж през последните 18 месеца преди преустановяване на обезпечаването, както и регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. Такива помощи не се отпускат на лица, които получават какъвто и да е вид пенсия за застрахователен стаж и възраст. Сред условията е и това претендентите да не упражняват трудова активност, за която подлежат на наложително обезпечаване по българското законодателство или законодателството на друга страна.
Когато лицето е работило в страна – членка на Европейския съюз, (ЕС)/Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария с изключение на наредбите на националното ни законодателство приложение намират и разпоредбите на два европейски регламента от 2004 и 2009 година Според тях способена да отпусне парично обезщетение за безработица по предписание е страната, в която съответното лице е било наето, като безработният може да употребява осигурителния си стаж, добит по законодателството на другите страни членки, с цел да натрупа нужните 12 месеца в границите на последната година и половина. Именно това на процедура усилва размера на компенсациите на хора, които работят против много по-сериозни хонорари като сезонни служащи в Западна Европа, а по-късно се записват като безработни у нас. По-високите суми, на които са обезпечавани им оказват помощ надлежно да получават повече пари от борсата у нас.
При тези случаи би трябвало да се регистрира и значимото изключение, което разрешава компенсацията да не се получава в страната по последна претовареност. Съгласно него безработното лице се слага разполагаем на службите по заетостта в страната по престояване. Реално тогава то получава компенсации в сходство със законодателството на страната, в която избира да живее. По-ниските разноски за жилище и достъпът до опазване на здравето са главният претекст, които карат хората в сходна обстановка да се завръщат в България, до момента в който не си намерят нова работа в чужбина.
От Национален осигурителен институт прецизират, че нужните документи, без които не може да се кандидатства за обезщетение за безработица наред със заявката за отпуск са: акт за преустановяване на правното отношение (за справка); документи, удостоверяващи застрахователен стаж, добит по законодателството на страна, с която се ползва интернационален контракт, по който България е страна, или европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност, както и други документи от голяма важност за правото, размера и периода на компенсацията за безработица.
Един от най-фрапиращите случаи, свързани със злоупотреби с помощи за безработица на лица, работели в чужбина е оголен от териториалното отделение на Национален осигурителен институт в Смолян през 2022 година. Във връзка с потвърдено фиктивно обезпечаване на 57 лица в испански застраховател е открито, че на 40 лица непозволено са изплатени парични компенсации за безработица в размер на 264 157 лева Впоследствие се откриват и още 9 души, подали заявление в други градове. На всички са постановени разпоредби за възобновяване на безпричинно получени суми.
„ Цялостната предотвратена вреда на бюджета на ДОО за тези 66 лица вследствие на осъществената документна машинация, открита в системата на Национален осигурителен институт, се приближава до един милион лв. “, оповестяват от Национален осигурителен институт в един от своите осведомителни бюлетини.
Брой работили в чужбина преди регистрацията в бюро по труда по области:
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ