Само 2 лева за паметник на Благодетеля на Бургас
Благодетелят на Бургас – огромният донор Александър Георгиев – Коджакафалията ще има монумент. Вече е несъмнено и мястото за него – до бившето сиропиталище, в този момент новаторско учебно заведение в морския град, носещо неговото име.
Скулпторът Радостин Дамасков е направил плана, остава той да се бронзира и да се сложи в един от най-оживените региони на града. Проблемът е, че в дарителската сметка, която набира средства за паметника, има само…два лв.!
“Според мен хората доста или малко се разколебаха, тъй като не знаят детайлности за този монумент, не знаят, че самите те би трябвало да създадат подаяние на най-големия донор на града си ”, споделя Дамасков. “И аз, като всички, единствено бях чувал за него. Но сблъсквайки се с книгата за неговата история, останах изумен.
Не е толкоз значимо, че Коджакафалията е раздал цялото си благосъстояние на жителите. Той е оставил в наследството си завещания, които са толкоз човешки и християнски – аз не съм предполагал, че може да бъде подобен огромен патриот.
Най-силно ме впечатли фактът, че той оземлява към 500 фамилии бежанци, които идват тук голи и боси. Семейства, а не обособени персони. Той им подарява места от всичките си ниви. От улица “Сан Стефано ” нататък, всичко е било негово. В същото време е живеел в дребна стаичка под стълбите на огромна постройка – негова благосъстоятелност ”, споделя скулпторът.
Пословичен със скромността и добротата си, Коджакафалията умира през 1913. Той е направил и доста други дарения: построява санитарен пункт по време на войната, построява и старопиталището – “за подкрепяне на заболели и хромави хора ”, което значи нещастни хора.
“Сираци, небогати и хромави хора ”, написа категорично в наследството му. Отделно, с даренията на земите, които прави и основно посредством рентата на нивите си, той завещава на храм “Св. св. Кирил и Методий ” средствата да се употребяват във всяка Страстна седмица за разпределяне на бедните.
Не е правил разлика сред българи, гърци и турци, наследството е просто – “на бедните ”. С негови средства се построява и самият храм.
“Александър Георгиев- Коджакафалията става икона, тъй като раздава благосъстоянието си по допустимо най-хубавия метод, мислейки за равенството сред хората и за благосъстоянието на бургазлии ”, прибавя скулпторът, който се е срещнал с биографията на Благодетеля и е съумял да пресъздаде облика – постоянно трогателен поради живота му – отдаден и в работа на другите, за положителното на Бургас. Наричали са го още “Бащата на Бургас ”.
Коджакафалията е бил търговец, имал е 7-8 хана и магазини. Никога не е имал семейство и една от аргументите за това е, че на млади години обичана госпожица му е отказала. Бил е доста интелигентен човек, владеел е 3-4 езика, макар че не е имал обучение. Бил е и малко диспропорционален, оттова идва и прякора му- Коджакафалията, сиреч, “с огромна глава ”.
И най- странното: Въпреки, че е бил доста богат човек, носил се е неглиже, със селските груби облекла. Единственото завещание, което получил от татко си било едно бозаво палто. Навсякъде ходел с него. Един път го дал на собствен съселянин да се прибере в люта зима, оня се забавил да му го върне и Коджакафалията не изтраял, отишъл пешком до родното си село Зидарово, с цел да си го вземе.
На един градски празник, неговите съдружници се наговорили и му купили нови облекла, взели му старите и ги скрили. Но той отново не се пременил, в противен случай – като схванал какво са създали, се заключил и три дни не излязъл от стаята си.
Единственият портрет, който имаме от него, е от незнаен фотограф, скрито или инцидентно сниман в кафене. С калпака си – също непрекъснат признак на неговия тип и с кундури на необут крайник. Вълнуваща е история на Коджакафалията. Скулпторът Радостин Дамасков се надява обществото да го поддържа и да се съберат най-накрая парите за паметника.
Дамасков се е посветил напълно на идеята – да довърши мемориала на Благодетеля на Бургас. Тази година той навършва 60 и преди броени дни в Казиното, на метри от морето, подреди вълнуваща галерия. От една страна, тя е осеяна с пластики, а от другата страна са рисунки, направени напълно на морска тематика.
“Може умерено да се назова тематична морска галерия. Това е един мой персонален взор към цялата морска история. За мен морето е метод на живот. Пресъздавам го не както го виждам, а както го усещам ”, споделя създателят и прибавя: “Като човек, който напълно принадлежи на този град, няма по какъв начин морето да не е главното нещо отразявано в творчеството ми ”.
Но обликът на Коджакафалията – Бащата на Бургас – е измежду най-вълнуващите в творчеството му. Паметникът, който скоро ще се появи в един от най-хубавите региони на града, би трябвало да бъде същинска реликва за бургазлии и да им припомня, че не е значимо нищо друго, а единствено това да си с огромно сърце, изпълнено с добрина и фантазии.
Скулпторът Радостин Дамасков е направил плана, остава той да се бронзира и да се сложи в един от най-оживените региони на града. Проблемът е, че в дарителската сметка, която набира средства за паметника, има само…два лв.!
“Според мен хората доста или малко се разколебаха, тъй като не знаят детайлности за този монумент, не знаят, че самите те би трябвало да създадат подаяние на най-големия донор на града си ”, споделя Дамасков. “И аз, като всички, единствено бях чувал за него. Но сблъсквайки се с книгата за неговата история, останах изумен.
Не е толкоз значимо, че Коджакафалията е раздал цялото си благосъстояние на жителите. Той е оставил в наследството си завещания, които са толкоз човешки и християнски – аз не съм предполагал, че може да бъде подобен огромен патриот.
Най-силно ме впечатли фактът, че той оземлява към 500 фамилии бежанци, които идват тук голи и боси. Семейства, а не обособени персони. Той им подарява места от всичките си ниви. От улица “Сан Стефано ” нататък, всичко е било негово. В същото време е живеел в дребна стаичка под стълбите на огромна постройка – негова благосъстоятелност ”, споделя скулпторът.
Пословичен със скромността и добротата си, Коджакафалията умира през 1913. Той е направил и доста други дарения: построява санитарен пункт по време на войната, построява и старопиталището – “за подкрепяне на заболели и хромави хора ”, което значи нещастни хора.
“Сираци, небогати и хромави хора ”, написа категорично в наследството му. Отделно, с даренията на земите, които прави и основно посредством рентата на нивите си, той завещава на храм “Св. св. Кирил и Методий ” средствата да се употребяват във всяка Страстна седмица за разпределяне на бедните.
Не е правил разлика сред българи, гърци и турци, наследството е просто – “на бедните ”. С негови средства се построява и самият храм.
“Александър Георгиев- Коджакафалията става икона, тъй като раздава благосъстоянието си по допустимо най-хубавия метод, мислейки за равенството сред хората и за благосъстоянието на бургазлии ”, прибавя скулпторът, който се е срещнал с биографията на Благодетеля и е съумял да пресъздаде облика – постоянно трогателен поради живота му – отдаден и в работа на другите, за положителното на Бургас. Наричали са го още “Бащата на Бургас ”.
Коджакафалията е бил търговец, имал е 7-8 хана и магазини. Никога не е имал семейство и една от аргументите за това е, че на млади години обичана госпожица му е отказала. Бил е доста интелигентен човек, владеел е 3-4 езика, макар че не е имал обучение. Бил е и малко диспропорционален, оттова идва и прякора му- Коджакафалията, сиреч, “с огромна глава ”.
И най- странното: Въпреки, че е бил доста богат човек, носил се е неглиже, със селските груби облекла. Единственото завещание, което получил от татко си било едно бозаво палто. Навсякъде ходел с него. Един път го дал на собствен съселянин да се прибере в люта зима, оня се забавил да му го върне и Коджакафалията не изтраял, отишъл пешком до родното си село Зидарово, с цел да си го вземе.
На един градски празник, неговите съдружници се наговорили и му купили нови облекла, взели му старите и ги скрили. Но той отново не се пременил, в противен случай – като схванал какво са създали, се заключил и три дни не излязъл от стаята си.
Единственият портрет, който имаме от него, е от незнаен фотограф, скрито или инцидентно сниман в кафене. С калпака си – също непрекъснат признак на неговия тип и с кундури на необут крайник. Вълнуваща е история на Коджакафалията. Скулпторът Радостин Дамасков се надява обществото да го поддържа и да се съберат най-накрая парите за паметника.
Дамасков се е посветил напълно на идеята – да довърши мемориала на Благодетеля на Бургас. Тази година той навършва 60 и преди броени дни в Казиното, на метри от морето, подреди вълнуваща галерия. От една страна, тя е осеяна с пластики, а от другата страна са рисунки, направени напълно на морска тематика.
“Може умерено да се назова тематична морска галерия. Това е един мой персонален взор към цялата морска история. За мен морето е метод на живот. Пресъздавам го не както го виждам, а както го усещам ”, споделя създателят и прибавя: “Като човек, който напълно принадлежи на този град, няма по какъв начин морето да не е главното нещо отразявано в творчеството ми ”.
Но обликът на Коджакафалията – Бащата на Бургас – е измежду най-вълнуващите в творчеството му. Паметникът, който скоро ще се появи в един от най-хубавите региони на града, би трябвало да бъде същинска реликва за бургазлии и да им припомня, че не е значимо нищо друго, а единствено това да си с огромно сърце, изпълнено с добрина и фантазии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ