Николай Цонев осъди прокуратурата да му плати 100 000 лева обещтение за вредите от ареста!
Бившият боен министър Николай Цонев дефинитивно осъди прокуратурата да му заплати 100 000 лв. обезщетение за моралните вреди, които е претърпял около бруталния арест и делото за рушвет, което приключи преди 3 години с окончателното му оправдаване, написа LEX.bg.
Това стана ясно, откакто Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли да допусне до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд (САС), с което през март компенсацията му беше увеличено. Преди това Софийският градски съд беше оценил вредите, нанесени на Цонев, на 50 000 лв..
От решението на САС не останаха удовлетворени нито Цонев, нито прокуратурата. Искът му беше за 200 000 лв. и той искаше Върховен касационен съд да го почете напълно, до момента в който пред втората инстанция прокуратурата беше съгласна, че обезщетение му се дължи, само че то не би трябвало да е над 10 000 лв.. Според прокуратурата в решението на САС няма претекстове за съществуването на причинно-следствена връзка сред незаконосъобразното обвиняване и породените вреди на Цонев.
Страните са показали пред Върховен касационен съд и аналогични, съгласно тях, решения на съда, с които по други каузи по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, на потърпевшите са присъждани по-високи и по-ниски компенсации от 100 000 лв..
За да преценяват, че тъкмо това е справедливото обезщетение, висшите съдии Емил Томов-председател на състава, Драгомир Драгнев-докладчик и Геновева Николаева напомнят, че някогашният боен министър е арестуван на излизане от болница, бил е подложен на колене с ориентиран към главата му револвер, поставени са му били белезници, а заместник-градският прокурор тогава Роман Василев го е оповестил за безспорен нарушител. Освен това, задържането е било снимано и показано по всички медии и Цонев е стоял в ареста повече от два месеца, след което му е наложена възбрана за овакантяване на страната. Отделно, Върховен касационен съд акцентира, че против него са били прилагани и специфични разследващи средства, а делото е било отразено в отчета на Европейската комисия за напредъка на България в региона на правосъдната промяна и битката с корупцията. Крайният извод на САС, който и висшите съдии споделят е, че породените на Цонев вреди доста надвишават нормалните по други такива каузи.
„ Всички посочени от второинстанционния съд критерии по отношение на размера на неимуществените вреди са потвърдени, меродавни и дават отговор на одобрената правосъдна процедура “, написа Върховен касационен съд и показва, че цитираните от прокуратурата други решения, в които са присъждани по-ниски компенсации, са за доста разнообразни случаи. Според Върховен касационен съд най-вече до делото против Цонев се приближава само въпросът с някогашния банкер Кирил Дунев, който беше упрекнат в заграбване, само че прокуратурата приключи делото. Той е желал обезщетение от 100 000 лв., което градският съд е почел, след това САС е понижил до 50 000 лв., а Върховен касационен съд е постановил дефинитивно 30 000 лв.. Върховните съдии пишат, че в тази ситуация с Дунев не са били прилагани специфични разследващи средства, не му е било неразрешено да напуща страната и делото е траяло единствено две години.
От своя страна, Николай Цонев и отбраната му са се позовали на делото, което юрист Лъчезар Тодоров завежда против прокуратурата за нелегално обвиняване и през 2014 година е заплатен с 200 000 лв.. Върховен касационен съд споделя, че в тази ситуация противозаконните обвинявания са директно свързани с специалността на потърпевшия и са довели до цялостен и необратим срив в неговата кариера.
Става дума за дело, по което Тодоров е упрекнат, че е измамил своя съдружничка по отношение на приватизация на хотел в Слънчев бряг. Разследването продължава близо 9 години, в които неведнъж е прекратявано и възобновявано, до окончателното му преустановяване през 2011 година За да му присъди обезщетение от 200 000 лв., Върховен касационен съд показва, че от голяма важност е продължителността на делото, тежките обвинявания и това, че са породени вреди, които надвишават нормалните, защото са довели до дискредитиране на Тодоров в обществото, „ като почитан държавник, политик и ослепителен правист и професионален обучител на навлизащите в адвокатската специалност и невъзвратимо са трансформирали професионалната му активност и метода му на живот “.
Друго дело, обещано за образец от Цонев, е това на украинеца Александър Русов, който осъди прокуратурата да му заплати 150 000 лв. обезщетение, откакто беше оневинен за убийството на Андрей Луканов. По този случай Върховен касационен съд отбелязва единствено, че Русов е бил арестуван за 6 години.
На някогашния боен министър са присъдени и над 8000 лв. за имуществени вреди, близо 5000 лв. за адвокатски разходи, както и още 3816 лв.. Те са обезщетение за лихвата, която е можел да получи върху паричната гаранция от 15 000 лв., която е платил след първичния арест.
С решението по проблема на Цонев се поставя точка на делата, които някогашният боен министър води против държавното обвиняване. През годините той беше обвиняем и оневинен в още 3 процеса, след което получи обезщетения по ЗОДОВ за общо 70 000 лв..
За арестите и противозаконните обвинявания по делото за рушвет, дело в Страсбург завоюва финансистът Тенчо Попов, който осъди страната да му заплати 14 000 евро. Съдията Петър Сантиров пък още чака решение на Върховен касационен съд, откакто Софийският апелативен съд му присъди 200 000 лв. поради тежко заболяване след ареста и заканите, които е получавал зад решетките.
Шумното дело за подкупа завърши дефинитивно при започване на 2015 година, когато Върховният касационен съд (ВКС) оправда тримата подсъдими, а в решението на Върховен касационен съд се споделяше, че делото е „ емблематичен образец за провокация към рушвет “, инсценирана и извършена от тогавашния следовател Петьо Петров.
Това стана ясно, откакто Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли да допусне до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд (САС), с което през март компенсацията му беше увеличено. Преди това Софийският градски съд беше оценил вредите, нанесени на Цонев, на 50 000 лв..
От решението на САС не останаха удовлетворени нито Цонев, нито прокуратурата. Искът му беше за 200 000 лв. и той искаше Върховен касационен съд да го почете напълно, до момента в който пред втората инстанция прокуратурата беше съгласна, че обезщетение му се дължи, само че то не би трябвало да е над 10 000 лв.. Според прокуратурата в решението на САС няма претекстове за съществуването на причинно-следствена връзка сред незаконосъобразното обвиняване и породените вреди на Цонев.
Страните са показали пред Върховен касационен съд и аналогични, съгласно тях, решения на съда, с които по други каузи по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, на потърпевшите са присъждани по-високи и по-ниски компенсации от 100 000 лв..
За да преценяват, че тъкмо това е справедливото обезщетение, висшите съдии Емил Томов-председател на състава, Драгомир Драгнев-докладчик и Геновева Николаева напомнят, че някогашният боен министър е арестуван на излизане от болница, бил е подложен на колене с ориентиран към главата му револвер, поставени са му били белезници, а заместник-градският прокурор тогава Роман Василев го е оповестил за безспорен нарушител. Освен това, задържането е било снимано и показано по всички медии и Цонев е стоял в ареста повече от два месеца, след което му е наложена възбрана за овакантяване на страната. Отделно, Върховен касационен съд акцентира, че против него са били прилагани и специфични разследващи средства, а делото е било отразено в отчета на Европейската комисия за напредъка на България в региона на правосъдната промяна и битката с корупцията. Крайният извод на САС, който и висшите съдии споделят е, че породените на Цонев вреди доста надвишават нормалните по други такива каузи.
„ Всички посочени от второинстанционния съд критерии по отношение на размера на неимуществените вреди са потвърдени, меродавни и дават отговор на одобрената правосъдна процедура “, написа Върховен касационен съд и показва, че цитираните от прокуратурата други решения, в които са присъждани по-ниски компенсации, са за доста разнообразни случаи. Според Върховен касационен съд най-вече до делото против Цонев се приближава само въпросът с някогашния банкер Кирил Дунев, който беше упрекнат в заграбване, само че прокуратурата приключи делото. Той е желал обезщетение от 100 000 лв., което градският съд е почел, след това САС е понижил до 50 000 лв., а Върховен касационен съд е постановил дефинитивно 30 000 лв.. Върховните съдии пишат, че в тази ситуация с Дунев не са били прилагани специфични разследващи средства, не му е било неразрешено да напуща страната и делото е траяло единствено две години.
От своя страна, Николай Цонев и отбраната му са се позовали на делото, което юрист Лъчезар Тодоров завежда против прокуратурата за нелегално обвиняване и през 2014 година е заплатен с 200 000 лв.. Върховен касационен съд споделя, че в тази ситуация противозаконните обвинявания са директно свързани с специалността на потърпевшия и са довели до цялостен и необратим срив в неговата кариера.
Става дума за дело, по което Тодоров е упрекнат, че е измамил своя съдружничка по отношение на приватизация на хотел в Слънчев бряг. Разследването продължава близо 9 години, в които неведнъж е прекратявано и възобновявано, до окончателното му преустановяване през 2011 година За да му присъди обезщетение от 200 000 лв., Върховен касационен съд показва, че от голяма важност е продължителността на делото, тежките обвинявания и това, че са породени вреди, които надвишават нормалните, защото са довели до дискредитиране на Тодоров в обществото, „ като почитан държавник, политик и ослепителен правист и професионален обучител на навлизащите в адвокатската специалност и невъзвратимо са трансформирали професионалната му активност и метода му на живот “.
Друго дело, обещано за образец от Цонев, е това на украинеца Александър Русов, който осъди прокуратурата да му заплати 150 000 лв. обезщетение, откакто беше оневинен за убийството на Андрей Луканов. По този случай Върховен касационен съд отбелязва единствено, че Русов е бил арестуван за 6 години.
На някогашния боен министър са присъдени и над 8000 лв. за имуществени вреди, близо 5000 лв. за адвокатски разходи, както и още 3816 лв.. Те са обезщетение за лихвата, която е можел да получи върху паричната гаранция от 15 000 лв., която е платил след първичния арест.
С решението по проблема на Цонев се поставя точка на делата, които някогашният боен министър води против държавното обвиняване. През годините той беше обвиняем и оневинен в още 3 процеса, след което получи обезщетения по ЗОДОВ за общо 70 000 лв..
За арестите и противозаконните обвинявания по делото за рушвет, дело в Страсбург завоюва финансистът Тенчо Попов, който осъди страната да му заплати 14 000 евро. Съдията Петър Сантиров пък още чака решение на Върховен касационен съд, откакто Софийският апелативен съд му присъди 200 000 лв. поради тежко заболяване след ареста и заканите, които е получавал зад решетките.
Шумното дело за подкупа завърши дефинитивно при започване на 2015 година, когато Върховният касационен съд (ВКС) оправда тримата подсъдими, а в решението на Върховен касационен съд се споделяше, че делото е „ емблематичен образец за провокация към рушвет “, инсценирана и извършена от тогавашния следовател Петьо Петров.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ