Варненският Перперикон обезсмърти проф. Плетньов
Бившият шеф на Регионалния исторически музей във Варна към този момент не е сред нас, само че откритията му бележат връх освен в българската, само че и в международната археологическа общественост, пише България Днес.
Стотици сътрудници, другари, историци, археолози, академични преподаватели и музейни служащи си взеха последно довиждане с бележития професор в гробищния парк във Велико Търново, откъдето стартира професионалният му път.
Плетньов умря предишния понеделник, без да пристигна в схващане. Месец по-рано откривателят претърпя тежко рухване в къщата си във великотърновското село Леденик, а лекарите го сложиха в медикаментозна кома. От която той по този начин и не се разсъни.
Едва на 55 години, проф. Плетньов остави след себе си 6 книги и над 80 публикации в региона на късноантичната и средновековната история и археология. Близките му ще го помнят с неповторимата му усмивка, с финото възприятие за комизъм.
Години наред той управлява археологическите разкопки на късноантичната цитадела "Кастрици " в региона на " Евксиноград “, на средновековния манастир в местността Караач теке и на късноантичната и средновековна цитадела Петрича.
Безспорно едно от най-големите разкрития на археолога е добре непокътната средновековна цитадела, която е на път да се трансформира в туристическа дестинация от ранга на Перперикон. За триумфа заяви приживе самият Валентин Плетньов.
Става въпрос за крепостта Петрич кале, която се намира на голяма канара над белославското село Разделна. Тя е една от най-големите антични и средновековни замъци в Източна България, посочи проф. Плетньов малко преди да си отиде.
Петрич кале е била значима цитадела в отбранителната система на средновековната българска страна. При разкопките се разкриват крепостни стени, тук-там високи по 7 метра, в извънредно положително непокътнато положение.
Крепостта е имала две големи правоъгълни кули с размери 11 на 9 метра, на разстояние 50 метра една от друга. Те са непокътнати на височина от 7 метра. В друга огромна кула, която е защитавала метода към крепостта, са открити керамика и скотски кости.
Данни за Петрич кале има още от времето на арабския странник географ Ал Идриси. В изложение на света през 1154 година той разказва крепостта като огромен, прекрасен и богат град.
Проф. Плетньов не дочака нужното самопризнание за варненския Перперикон. Но бе отличен със "Златен грифон " за разкриването на крепостта Кастрици при двореца " Евксиновград “ и единствената досега огромна средновековна пристанища странноприемница.
При разкопките археолози, ръководени от него, откриха и елементи от украсата на огромен опустошен храм от същото време.
Археолозите изследваха към половин декар в крайбрежната част на Кастрици. Точно там откриват комплекс от 12 пространства с обща централна стена. Всяка от стаите има камина и дъсчени подове.
"Вероятно постройката е била на два етажа с нестабилен втори етаж. Ако обърнете внимание в този момент в Созопол, Несебър, старите къщи са с такива каменни основи, паянтови ", споделя Плетньов след разкритието през август 2016-а.
При разкопките бяха открити още принадлежности за произвеждане на религиозни предмети и рядко срещаният лидийски камък, с който се опитва истинността на златото.
Третият огромен археологически удар, който нанесе професорът, е като началник на разкопките и на средновековния манастир в местността Караач теке.
С откриването на кръста при разкопките на манастира стартира възраждането на това място и превръщането му в актуален археологически, църковен, музеен и учебен център "Царски манастир " Св. Богородица ".
Този раннохристиянски манастирски комплекс се намира в местността Караач теке - в селищно образувание "Пчелина " над квартал " Възраждане “ във Варна.
Царският манастир " Св. Богородица “ е бил най-големият извънстоличен нравствен център на България. Той е издигнат в края на IX век и просъществува до XI век. За това свидетелства украсата и откритият скрипториум - една от най-големите средновековни здания в България от X-XI век.
Книжовният център е с размерите на дворците в Плиска и Преслав. В него се е развивала голяма книжовна активност - превод и преписване на християнски книги от гръцки на български. В региона на манастира е открит щемпел на св. княз Борис и още два оловни печата на цар Петър и на цар Симеон.
Изравянето на крепостната стена на Одесос (старото име на Варна - б.а.), строена през VI в. по времето на император Юстиниан Велики, също остава измежду бележитите открития на починалия археолог.
Тя е от интервала на най-голямото уголемение на античния град и обрисува границите на архитектурния и археологически резерват "Одесос - Варна ".
Наред със стената под управлението на проф. Плетньов археолози разкопаха и делва под централен бул. в морската столица. В нея са съхранявани зърно, зехтин, вино и вода. Вероятно е от края на VI в. преди завладяването на Одесос от словени и авари и унищожаването му през 614 г.
Стотици сътрудници, другари, историци, археолози, академични преподаватели и музейни служащи си взеха последно довиждане с бележития професор в гробищния парк във Велико Търново, откъдето стартира професионалният му път.
Плетньов умря предишния понеделник, без да пристигна в схващане. Месец по-рано откривателят претърпя тежко рухване в къщата си във великотърновското село Леденик, а лекарите го сложиха в медикаментозна кома. От която той по този начин и не се разсъни.
Едва на 55 години, проф. Плетньов остави след себе си 6 книги и над 80 публикации в региона на късноантичната и средновековната история и археология. Близките му ще го помнят с неповторимата му усмивка, с финото възприятие за комизъм.
Години наред той управлява археологическите разкопки на късноантичната цитадела "Кастрици " в региона на " Евксиноград “, на средновековния манастир в местността Караач теке и на късноантичната и средновековна цитадела Петрича.
Безспорно едно от най-големите разкрития на археолога е добре непокътната средновековна цитадела, която е на път да се трансформира в туристическа дестинация от ранга на Перперикон. За триумфа заяви приживе самият Валентин Плетньов.
Става въпрос за крепостта Петрич кале, която се намира на голяма канара над белославското село Разделна. Тя е една от най-големите антични и средновековни замъци в Източна България, посочи проф. Плетньов малко преди да си отиде.
Петрич кале е била значима цитадела в отбранителната система на средновековната българска страна. При разкопките се разкриват крепостни стени, тук-там високи по 7 метра, в извънредно положително непокътнато положение.
Крепостта е имала две големи правоъгълни кули с размери 11 на 9 метра, на разстояние 50 метра една от друга. Те са непокътнати на височина от 7 метра. В друга огромна кула, която е защитавала метода към крепостта, са открити керамика и скотски кости.
Данни за Петрич кале има още от времето на арабския странник географ Ал Идриси. В изложение на света през 1154 година той разказва крепостта като огромен, прекрасен и богат град.
Проф. Плетньов не дочака нужното самопризнание за варненския Перперикон. Но бе отличен със "Златен грифон " за разкриването на крепостта Кастрици при двореца " Евксиновград “ и единствената досега огромна средновековна пристанища странноприемница.
При разкопките археолози, ръководени от него, откриха и елементи от украсата на огромен опустошен храм от същото време.
Археолозите изследваха към половин декар в крайбрежната част на Кастрици. Точно там откриват комплекс от 12 пространства с обща централна стена. Всяка от стаите има камина и дъсчени подове.
"Вероятно постройката е била на два етажа с нестабилен втори етаж. Ако обърнете внимание в този момент в Созопол, Несебър, старите къщи са с такива каменни основи, паянтови ", споделя Плетньов след разкритието през август 2016-а.
При разкопките бяха открити още принадлежности за произвеждане на религиозни предмети и рядко срещаният лидийски камък, с който се опитва истинността на златото.
Третият огромен археологически удар, който нанесе професорът, е като началник на разкопките и на средновековния манастир в местността Караач теке.
С откриването на кръста при разкопките на манастира стартира възраждането на това място и превръщането му в актуален археологически, църковен, музеен и учебен център "Царски манастир " Св. Богородица ".
Този раннохристиянски манастирски комплекс се намира в местността Караач теке - в селищно образувание "Пчелина " над квартал " Възраждане “ във Варна.
Царският манастир " Св. Богородица “ е бил най-големият извънстоличен нравствен център на България. Той е издигнат в края на IX век и просъществува до XI век. За това свидетелства украсата и откритият скрипториум - една от най-големите средновековни здания в България от X-XI век.
Книжовният център е с размерите на дворците в Плиска и Преслав. В него се е развивала голяма книжовна активност - превод и преписване на християнски книги от гръцки на български. В региона на манастира е открит щемпел на св. княз Борис и още два оловни печата на цар Петър и на цар Симеон.
Изравянето на крепостната стена на Одесос (старото име на Варна - б.а.), строена през VI в. по времето на император Юстиниан Велики, също остава измежду бележитите открития на починалия археолог.
Тя е от интервала на най-голямото уголемение на античния град и обрисува границите на архитектурния и археологически резерват "Одесос - Варна ".
Наред със стената под управлението на проф. Плетньов археолози разкопаха и делва под централен бул. в морската столица. В нея са съхранявани зърно, зехтин, вино и вода. Вероятно е от края на VI в. преди завладяването на Одесос от словени и авари и унищожаването му през 614 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ