Бивш банкер и милионер от Велико Търново със съкрушителна изповед: Някога управлявах 1 млн. долара, сега сервирам на туристи
Бившият банкер Ярослав Матоуш, който излежа една от най-тежките присъди за финансови измами у нас, призна, че даже и радикално изменен, животът отново може да бъде прекрасен.
Ето какво написа той на профила си във Facebook:
" Някога бях основен валутен дилър в огромна банка. Откривах и закривах валутни позиции от Токио до Франкфурт. Управлявах 1 милион $.Нескромно-но бях най положителния в района.Научих най-малко 10 души на това..
После бях шеф на друга банка.Там имах прелестни моменти също.Бяхме номер 1 в окръга.
Днес...днес поднасям храни и питиета,но отново ми е кеф...Лоша работа няма,стига да ти е хубаво..Изучавам хората.Всеки човек е една ненаписана книга...
Просто орис. Животът! "
За Ярослав Франтишек Матоуш в цялостна степен важи онази мъдрост „ Пази, Боже, от живот в забавни времена”. Със сигурност животът му е забавен и цялостен с превратности, които надали някой би си поискал. Бил е на върха - с коли, пари, бизнес, стотици другари. Бил е и в подземието на живота или, както той споделя, под дъното на дъното – Ловешкия затвор. Сега живее напълно непретенциозен живот, занимава се с частен бизнес, само че даже няма лична кола. Написал е обаче книга за годините в пандиза и всеки миг тя би трябвало да излезе на пазара. Книгата в действителност е подготвена отпреди 2 години, само че недоразумения с първия му издател забавят излизането й. В ново издателство книгата „ Един от тях” се чака да излезе при започване на 2017 година Авторът разказва срещите си с някои от най-жестоките и закоравели нарушители в България. Разделена е на десетина глави, всяка отдадена на някой от затворническите герои – убиеца на Карамански, Сиси от Перник, затрил трима души, само че просълзен като дете при срещите с майка си, мъж, умъртвил с мотика личните си майка и татко и така нататък
49-годишният някогашен банкер излежа една от най-тежките присъди, издавани за финансови закононарушения у нас. Самият той продължава да твърди, че е жертва на показна акция. Не споделям, че съм почтен, само че даже съдии ми споделят, че това, което съм направил, не е състав по Наказателния кодекс, а по Гражданския. Дават по-малки присъди на убийци, а за мен нямаше благосклонност. Така че няма да скрия, че съм и малко злобен. Най-вече против съдии и публицисти, които ме раздраха с неистини и измислици, споделя Матоуш.
Ярослав е роден в Горна Оряховица и по бащина линия е правоприемник на чехите, построили най-големия Захарен цех на Балканите при започване на XX век. Завършил е Електротехникума в родния си град, след това стопанска система в Свищов, а най-после и философия във Велико Търново. Мечтал да стане банкер и станал. Кариерата му тръгнала устремно – първо в Първа частна банка, където е основен финансов дилър, след това е шеф на клона на ДСК в Горна Оряховица. Паралелно развива и частен бизнес. Заедно със съдружника си се занимават с винопроизводство. Започват да вършат маза в русенското село Стърмен. Тогава стартират и проблемите. Вместо да вземат заеми, вземат пари от познати против рента и дивиденти от производството. Все повече и повече. В един миг обаче съдружникът му се отдръпнал и го оставил с задължения за към 200 – 250 000 $ към разнообразни хора.
Ето какво написа той на профила си във Facebook:
" Някога бях основен валутен дилър в огромна банка. Откривах и закривах валутни позиции от Токио до Франкфурт. Управлявах 1 милион $.Нескромно-но бях най положителния в района.Научих най-малко 10 души на това..
После бях шеф на друга банка.Там имах прелестни моменти също.Бяхме номер 1 в окръга.
Днес...днес поднасям храни и питиета,но отново ми е кеф...Лоша работа няма,стига да ти е хубаво..Изучавам хората.Всеки човек е една ненаписана книга...
Просто орис. Животът! "
За Ярослав Франтишек Матоуш в цялостна степен важи онази мъдрост „ Пази, Боже, от живот в забавни времена”. Със сигурност животът му е забавен и цялостен с превратности, които надали някой би си поискал. Бил е на върха - с коли, пари, бизнес, стотици другари. Бил е и в подземието на живота или, както той споделя, под дъното на дъното – Ловешкия затвор. Сега живее напълно непретенциозен живот, занимава се с частен бизнес, само че даже няма лична кола. Написал е обаче книга за годините в пандиза и всеки миг тя би трябвало да излезе на пазара. Книгата в действителност е подготвена отпреди 2 години, само че недоразумения с първия му издател забавят излизането й. В ново издателство книгата „ Един от тях” се чака да излезе при започване на 2017 година Авторът разказва срещите си с някои от най-жестоките и закоравели нарушители в България. Разделена е на десетина глави, всяка отдадена на някой от затворническите герои – убиеца на Карамански, Сиси от Перник, затрил трима души, само че просълзен като дете при срещите с майка си, мъж, умъртвил с мотика личните си майка и татко и така нататък
49-годишният някогашен банкер излежа една от най-тежките присъди, издавани за финансови закононарушения у нас. Самият той продължава да твърди, че е жертва на показна акция. Не споделям, че съм почтен, само че даже съдии ми споделят, че това, което съм направил, не е състав по Наказателния кодекс, а по Гражданския. Дават по-малки присъди на убийци, а за мен нямаше благосклонност. Така че няма да скрия, че съм и малко злобен. Най-вече против съдии и публицисти, които ме раздраха с неистини и измислици, споделя Матоуш.
Ярослав е роден в Горна Оряховица и по бащина линия е правоприемник на чехите, построили най-големия Захарен цех на Балканите при започване на XX век. Завършил е Електротехникума в родния си град, след това стопанска система в Свищов, а най-после и философия във Велико Търново. Мечтал да стане банкер и станал. Кариерата му тръгнала устремно – първо в Първа частна банка, където е основен финансов дилър, след това е шеф на клона на ДСК в Горна Оряховица. Паралелно развива и частен бизнес. Заедно със съдружника си се занимават с винопроизводство. Започват да вършат маза в русенското село Стърмен. Тогава стартират и проблемите. Вместо да вземат заеми, вземат пари от познати против рента и дивиденти от производството. Все повече и повече. В един миг обаче съдружникът му се отдръпнал и го оставил с задължения за към 200 – 250 000 $ към разнообразни хора.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ