Преди 105 години: Губим битката при Чаталджа
Битката при Чаталджа от 17 и 18 ноември 1912 година е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война.
След разгрома на главните османски сили в Източна Тракия българското командване отпред с Радко Димитриев не съумява да организира бързо гонене на дезорганизирания съперник. Това дава опция на турците да се отдръпват към укрепената Чаталджанска позиция, която е ситуирана в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия.
Сравнително тесният фронт принуждава и двете страни да оставят забележителна част от силите си в запас на втора линия. Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг, като задачата е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 ноември. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису. Късно вечерта на левия български фланг 29-и ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел както от османската, по този начин и от българската артилерия.
На 18 ноември османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции. Това е най-значителният боен триумф на Османската империя в хода на Балканската война и първото огромно проваляне на българската войска след основаването на Третата българска страна.
След разгрома на главните османски сили в Източна Тракия българското командване отпред с Радко Димитриев не съумява да организира бързо гонене на дезорганизирания съперник. Това дава опция на турците да се отдръпват към укрепената Чаталджанска позиция, която е ситуирана в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия.
Сравнително тесният фронт принуждава и двете страни да оставят забележителна част от силите си в запас на втора линия. Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг, като задачата е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 ноември. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису. Късно вечерта на левия български фланг 29-и ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел както от османската, по този начин и от българската артилерия.
На 18 ноември османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции. Това е най-значителният боен триумф на Османската империя в хода на Балканската война и първото огромно проваляне на българската войска след основаването на Третата българска страна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ