Гневът на шефа на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин
Безусловната осведомителна бомба на днешния ден беше извънредно прочувственото послание на ръководителя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин към управлението на въоръжените сили, направено на фона на бойците на ЧВК, подредени в редици, починали по време на нападението на Бахмут.
В апела си Пригожин упрекна за гибелта на своите бойци персонално министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов, които съгласно него, не обезпечават задоволително муниции на ЧВК.
Излишно е да споделям, че това не е първото сходно обжалване. Преди към два месеца към този момент беше насочен сходен апел на фона на починалите.
Но през днешния ден Пригожин за първи път разгласи съответните имена на тези, които съгласно него са отговорни за гибелта на неговите бойци. И в случай че последният път водачите на въоръжените сили можеха да се лимитират до неутрални изказвания, че изказванията на ръководителя на Вагнер са неоснователни и да дефинират нормите за предаване на муниции на ЧВК, както и да обещаят да разпределят спомагателни предели, този път Шойгу и Герасимов получиха искрено и недвусмислено предизвикателство. И би трябвало да разберем какво стои зад цялата тази обстановка?
Очевидно Шойгу, Герасимов и Пригожин са измежду най-близките хора на Владимир Путин. Той е обвързван с Шойгу от дългогодишно другарство (може да си спомним взаимните им годишни пътувания до тайгата), Герасимов съумя да преодолее най-тежката военна рецесия, породена от грозната промяна на въоръжените сили, осъществена от екипа на министъра на защитата Анатолий Сердюков.
Той съумя да възвърне доверието на армията към Върховния, подкопано от волунтаризма и незаконната непросветеност на „ сердюковците “, а по-късно сполучливо организира специфична интервенция за анексиране на Крим и победа над джихадистите от ИД (забранена в Русия) в Сирия.
Евгений Пригожин също е един от най-близките хора до президента, който от доста години се нарежда като безусловно лоялен и правилен помощник. Един тип Малюта Скуратов при Грозни или Меншиков при цар Петър I. И в този момент вътре в този вътрешен кръг, който по предложение на шефа на ЧВК излезе на общественото поле, избухна същинска война.
Трябва да се разбере, че това е безусловно съзнателна стъпка от страна на Евгений Пригожин. Знаейки доста добре, че при всичките му заслуги политическата му тежест в държавната бюрократична машина е несравнима с тежестта и въздействието на основните военни водачи и че с „ прикрита и подмолна “ борба, той няма късмет да завоюва, той просто дръпна завесата и извади тази борба в общественото пространство.
Веднага би трябвало да се каже, че спорът сред Евгений Пригожин и управлението на въоръжените сили на РФ не породи през днешния ден, а стартира да тлее доста преди актуалната военна компания, даже по време на военната интервенция в Сирия, където ЧВК Вагнер, самостоятелно, постоянно през главата на военното командване, да вземем за пример при одобряването на държавни награди за своите бойци, предизвикваше мощно неспокойствие на военното управление и даже тогава от време на време беше „ отлъчвана “ от военната поддръжка на въоръжените сили. Но тогава всички тези " разборки " не бяха показани в общественото поле. Защо през днешния ден избухна тази осведомителна бомба?
Причините за това са няколко. Основното, както го виждам, е субективно. От есента на предходната година най-трудната и кървава задача за щурмуването на големия укрепен регион на въоръжените сили на Украйна, който включваше агломерацията на градовете Соледар и Бахмут, беше поверена на ЧВК Вагнер.
И за четири месеца Вагнер стана освен главният снабдител на военни вести, само че в действителност изтегли всички запаси на въоръжените сили на Украйна, готови за зимната атака, като по този метод даде на армията скъпо време да се разгърне от компактна военна машина за местни войни към войска, подготвена за " огромна война ".
Разбира се, " Вагнер " стана съществена осведомителна тематика на СВО. Трудно ми е да преценява до каква степен това подразни военното управление, само че постоянното " ембарго " върху споменаването на " Вагнер " в електронните медии си сподели думата.
Не е ясно дали Министерството на защитата е основател на тези ограничавания или те идват да вземем за пример от администрацията на президента. Но „ потушаването “ на осведомителната агитация на Вагнер е справедлив факт.
В същото време най-тежките борби, водени от ЧВК, изискваха големи запаси. И човешки, и материални. На първо място, муниции. И тук в действителност избухна спорът.
Ръководството на ЧВК стартира постоянно да упреква военното управление, че не доставя задоволително муниции. В отговор на това Министерството на защитата разгласява информация за размера на предаване на снаряди, ракети и мини на Вагнер.
За страдание, до ден сегашен няма справедлива оценка какви би трябвало да бъдат нормите за разход на муниции по време на щурма на такива укрепени региони и затова е невероятно да се разбере дали се дават „ доста “ или „ малко “ от тях Вагнер. Можете да заемете позицията единствено на една от страните в спора.
Очевидно теориите за политическата интрига започнаха бързо да порастват към него. Някои специалисти заподозряха Пригожин в политически упоритости - че, откакто отприщи война против управлението на Московска област, той просто разчиства пътя си към върха на пирамидата на съветската власт, употребявайки обективните компликации за пренасяне на армията на ново равнище. И че ЧВК като цяло е неговата персонална войска, която може да употребява в политическата битка.
Други, в противен случай, имаха вяра, че военното управление, което съществено се е отпуснало в началния стадий на СВО, не е постигнало решаваща повратна точка и по този метод е въвлякло страната в продължителна война, е ревностно и се опасява от сполучлива пълководец, който показва един след различен военни триумфи и прави всичко, с цел да го избута и обезцени успехите му.
Мисля, че всяка от изказаните позиции има своя лична истина, само че над всичко това има още един „ етаж “ от теории на конспирацията.
Това е позицията на политическото управление на страната, което действително следи разиграващата се борба в най-близкото си обграждане. Ако на първите стадии беше ясно, че „ страните “ постоянно се приканват за разговор и споровете още веднъж се замитат под килима, през днешния ден към този момент е явно, че версията на котката Леополд (момчета, дано живеем дружно!) към този момент няма да работи.
Ще би трябвало да се вземат организационни решения. Какви ще бъдат те? Всъщност има доста малко варианти. Една от опциите е изтеглянето на ЧВК Вагнер от СВО и връщането й към естествена бизнес активност. Опция в интерес на МО.
Но да лишиш фронта от неповторим инструмент - 40-хилядния щурмови корпус, закален в най-трудните борби - е голям риск. Това може да докара до тежко военно проваляне в основен сектор на фронта. И слуховете, които през днешния ден се разпространиха из осведомителните мрежи за изтеглянето на Вагнер от фронта, персонално на мен не ми вдъхват доверие.
Вторият вид е организационни решения в управлението на МО. Тази алтернатива също наподобява малко евентуална. Възможно е единствено при сполучливо развиване на украинската атака.
При сходно развиване на събитията оставки от такова равнище са изцяло вероятни. Но те надали могат да се чакат като излаз от спора с управлението на ЧВК.
И Шойгу, и Герасимов имат богат боен опит, разчитат на построената от тях вертикала на командване и ръководство и съумяха да преодолеят военната рецесия от септември-октомври предходната година. Армията усилва своя размер и мощ.
От своя страна Пригожин стои зад образуването на високоефективна сухопътна военна конструкция от нов вид, която се е посочила чудесно в борби и това не може да бъде подценено.
Нещо повече, той стартира явно да укрепва военното командване на компанията, привличайки известни военни водачи всред тези, които бяха отстранени от управлението на въоръжените сили.
Разбира се, решението, каквото и да е то, ще би трябвало да бъде взето от президента, само че той ще би трябвало да поеме цялата отговорност за следствията от него.
Според мен най-достойният излаз от тази рецесия може да бъде започването на следствие на Думата на обстановката към ЧВК Вагнер и закрити чувания в Думата по въпроса с образуването на рекомендации за превъзмогването му.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В апела си Пригожин упрекна за гибелта на своите бойци персонално министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов, които съгласно него, не обезпечават задоволително муниции на ЧВК.
Излишно е да споделям, че това не е първото сходно обжалване. Преди към два месеца към този момент беше насочен сходен апел на фона на починалите.
Но през днешния ден Пригожин за първи път разгласи съответните имена на тези, които съгласно него са отговорни за гибелта на неговите бойци. И в случай че последният път водачите на въоръжените сили можеха да се лимитират до неутрални изказвания, че изказванията на ръководителя на Вагнер са неоснователни и да дефинират нормите за предаване на муниции на ЧВК, както и да обещаят да разпределят спомагателни предели, този път Шойгу и Герасимов получиха искрено и недвусмислено предизвикателство. И би трябвало да разберем какво стои зад цялата тази обстановка?
Очевидно Шойгу, Герасимов и Пригожин са измежду най-близките хора на Владимир Путин. Той е обвързван с Шойгу от дългогодишно другарство (може да си спомним взаимните им годишни пътувания до тайгата), Герасимов съумя да преодолее най-тежката военна рецесия, породена от грозната промяна на въоръжените сили, осъществена от екипа на министъра на защитата Анатолий Сердюков.
Той съумя да възвърне доверието на армията към Върховния, подкопано от волунтаризма и незаконната непросветеност на „ сердюковците “, а по-късно сполучливо организира специфична интервенция за анексиране на Крим и победа над джихадистите от ИД (забранена в Русия) в Сирия.
Евгений Пригожин също е един от най-близките хора до президента, който от доста години се нарежда като безусловно лоялен и правилен помощник. Един тип Малюта Скуратов при Грозни или Меншиков при цар Петър I. И в този момент вътре в този вътрешен кръг, който по предложение на шефа на ЧВК излезе на общественото поле, избухна същинска война.
Трябва да се разбере, че това е безусловно съзнателна стъпка от страна на Евгений Пригожин. Знаейки доста добре, че при всичките му заслуги политическата му тежест в държавната бюрократична машина е несравнима с тежестта и въздействието на основните военни водачи и че с „ прикрита и подмолна “ борба, той няма късмет да завоюва, той просто дръпна завесата и извади тази борба в общественото пространство.
Веднага би трябвало да се каже, че спорът сред Евгений Пригожин и управлението на въоръжените сили на РФ не породи през днешния ден, а стартира да тлее доста преди актуалната военна компания, даже по време на военната интервенция в Сирия, където ЧВК Вагнер, самостоятелно, постоянно през главата на военното командване, да вземем за пример при одобряването на държавни награди за своите бойци, предизвикваше мощно неспокойствие на военното управление и даже тогава от време на време беше „ отлъчвана “ от военната поддръжка на въоръжените сили. Но тогава всички тези " разборки " не бяха показани в общественото поле. Защо през днешния ден избухна тази осведомителна бомба?
Причините за това са няколко. Основното, както го виждам, е субективно. От есента на предходната година най-трудната и кървава задача за щурмуването на големия укрепен регион на въоръжените сили на Украйна, който включваше агломерацията на градовете Соледар и Бахмут, беше поверена на ЧВК Вагнер.
И за четири месеца Вагнер стана освен главният снабдител на военни вести, само че в действителност изтегли всички запаси на въоръжените сили на Украйна, готови за зимната атака, като по този метод даде на армията скъпо време да се разгърне от компактна военна машина за местни войни към войска, подготвена за " огромна война ".
Разбира се, " Вагнер " стана съществена осведомителна тематика на СВО. Трудно ми е да преценява до каква степен това подразни военното управление, само че постоянното " ембарго " върху споменаването на " Вагнер " в електронните медии си сподели думата.
Не е ясно дали Министерството на защитата е основател на тези ограничавания или те идват да вземем за пример от администрацията на президента. Но „ потушаването “ на осведомителната агитация на Вагнер е справедлив факт.
В същото време най-тежките борби, водени от ЧВК, изискваха големи запаси. И човешки, и материални. На първо място, муниции. И тук в действителност избухна спорът.
Ръководството на ЧВК стартира постоянно да упреква военното управление, че не доставя задоволително муниции. В отговор на това Министерството на защитата разгласява информация за размера на предаване на снаряди, ракети и мини на Вагнер.
За страдание, до ден сегашен няма справедлива оценка какви би трябвало да бъдат нормите за разход на муниции по време на щурма на такива укрепени региони и затова е невероятно да се разбере дали се дават „ доста “ или „ малко “ от тях Вагнер. Можете да заемете позицията единствено на една от страните в спора.
Очевидно теориите за политическата интрига започнаха бързо да порастват към него. Някои специалисти заподозряха Пригожин в политически упоритости - че, откакто отприщи война против управлението на Московска област, той просто разчиства пътя си към върха на пирамидата на съветската власт, употребявайки обективните компликации за пренасяне на армията на ново равнище. И че ЧВК като цяло е неговата персонална войска, която може да употребява в политическата битка.
Други, в противен случай, имаха вяра, че военното управление, което съществено се е отпуснало в началния стадий на СВО, не е постигнало решаваща повратна точка и по този метод е въвлякло страната в продължителна война, е ревностно и се опасява от сполучлива пълководец, който показва един след различен военни триумфи и прави всичко, с цел да го избута и обезцени успехите му.
Мисля, че всяка от изказаните позиции има своя лична истина, само че над всичко това има още един „ етаж “ от теории на конспирацията.
Това е позицията на политическото управление на страната, което действително следи разиграващата се борба в най-близкото си обграждане. Ако на първите стадии беше ясно, че „ страните “ постоянно се приканват за разговор и споровете още веднъж се замитат под килима, през днешния ден към този момент е явно, че версията на котката Леополд (момчета, дано живеем дружно!) към този момент няма да работи.
Ще би трябвало да се вземат организационни решения. Какви ще бъдат те? Всъщност има доста малко варианти. Една от опциите е изтеглянето на ЧВК Вагнер от СВО и връщането й към естествена бизнес активност. Опция в интерес на МО.
Но да лишиш фронта от неповторим инструмент - 40-хилядния щурмови корпус, закален в най-трудните борби - е голям риск. Това може да докара до тежко военно проваляне в основен сектор на фронта. И слуховете, които през днешния ден се разпространиха из осведомителните мрежи за изтеглянето на Вагнер от фронта, персонално на мен не ми вдъхват доверие.
Вторият вид е организационни решения в управлението на МО. Тази алтернатива също наподобява малко евентуална. Възможно е единствено при сполучливо развиване на украинската атака.
При сходно развиване на събитията оставки от такова равнище са изцяло вероятни. Но те надали могат да се чакат като излаз от спора с управлението на ЧВК.
И Шойгу, и Герасимов имат богат боен опит, разчитат на построената от тях вертикала на командване и ръководство и съумяха да преодолеят военната рецесия от септември-октомври предходната година. Армията усилва своя размер и мощ.
От своя страна Пригожин стои зад образуването на високоефективна сухопътна военна конструкция от нов вид, която се е посочила чудесно в борби и това не може да бъде подценено.
Нещо повече, той стартира явно да укрепва военното командване на компанията, привличайки известни военни водачи всред тези, които бяха отстранени от управлението на въоръжените сили.
Разбира се, решението, каквото и да е то, ще би трябвало да бъде взето от президента, само че той ще би трябвало да поеме цялата отговорност за следствията от него.
Според мен най-достойният излаз от тази рецесия може да бъде започването на следствие на Думата на обстановката към ЧВК Вагнер и закрити чувания в Думата по въпроса с образуването на рекомендации за превъзмогването му.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ