Безспорно, програмата за саниране със 100% безвъзмездна финансова помощ предизвика

Безспорно, програмата за саниране със 100% безплатна финансова помощ провокира голям интерес измежду жителите – до 1-и юни 2023 година бяха подадени 3068 заявки за присъединяване на обща стойност близо 4 милиарда лв. при разполагаем запас от „ едвам “ 1,1 милиарда. Това обаче по никакъв метод не съумя да провокира възторг за идната фаза, която към този момент изисква 20% съфинансиране от притежателите на жилища – все още, за нея към момента няма нито едно подадено заявление. В същото време, преходът към по-устойчиви механизми за съфинансиране е от решаващо значение заради очевидните ограничавания в обсега: от всички 3068 заявки, отпуснатите средства ще доближат единствено до 756 здания. Всъщност, от 2015 година насам по тази скица е вложена голямата сума от над 3 милиарда лева, който са били задоволителни за обновяването на едвам 4% от над 66-те хиляди многофамилни жилищни здания в България. За осъществяването на националните цели единствено до 2030 година са нужни още сред 4 и 6 милиарда лв., а общите капиталови потребности се правят оценка от Министерство на регионалното развитие на минимум 40 милиарда по сегашни цени. Очевидно е, че всеобщото сградно възобновяване, което води освен до обилни енергийни и финансови спестявания, само че и до доста по-добър образ на българските градове, няма по какъв начин да се случи единствено със средства от държавния бюджет или европейските стратегии. От значително значение е да се премине към модел на съфинансиране, посредством който да бъдат привлечени спомагателни частни вложения, които да подсигуряват по-широк обсег и по-съществено влияние на стратегиите за обновяване; по тази причина и първата стъпка - преходът от 100 към 80% % грант – е толкоз значима. На път сме обаче да я провалим – и да се окажем единствената в страна, а евентуално и в света, в която „ това няма по какъв начин да се случи “. С което, апропо, уверено да си отрежем достъпа до последващи средства за енергийна успеваемост на постройките – а това е може би най-евтиният финансов запас, до който можем да се доберем сега. Липсващите съставки на трансформацията „ Това няма по какъв начин да се случи в България “. Гарантирано е, че към края на февруари, докато се чака да бъде продължен срокът за подаване на приложенията за етапа със съфинансиране, ще чуваме тази извънредно обидна имитация задоволително постоянно. При състояние, че всички страни със подобен сграден фонд и режим на благосъстоятелност от десетилетия извършват стратегии с най-вече 30% безплатна помощ (а най-често даже единствено с нисколихвени кредити), фактически ли ние сме най-големите неудачници, които не могат да се оправят с обикновени по европейските стандарти задания? А дали в действителност казусът не е някъде другаде? Очевидно е, че откакто имаме съфинансиране от притежателите, те би трябвало да имат от кое място да вземат пари за него – освен това, при атрактивни условия. Няма по какъв начин да чакаме, че всички ще имат налични спестявания, даже и да приказваме за не изключително огромни суми – в общия случай, сред 3000 и 6000 лева на апартамент. Ние обаче продължаваме да отхвърляме да създадем подобен механизъм, макар че става въпрос за обща нужда за втората фаза от не повече от 70 милиона лв., която на практика ще е доста по-малка, защото множеството семейства въпреки всичко ще употребяват спестявания. В съпоставяне с общия размер на програмата от 1.1 милиарда лв., отделянето на тази сума не наподобява изключително предизвикателство; още повече, наличните финансови механизми като ББР и ФЕЕВИ умерено биха могли да я обезпечат. Дори в случай че това се окаже проблем, има и второ, теоретично по-евтино и по-правилно решение: атрактивна гаранционна скица, ориентирана към комерсиалните банки, които да употребяват своя личен запас и развита клонова мрежа, с цел да „ продават “ нисколихвени заеми на сдруженията на притежателите, за което след измененията в ЗУЕС към този момент има и правно съображение. И двете решения са от дълго време известни на професионалната общественост и не изискват доста време за реализация, само че – целеустремено или не – нито едно от тях не беше осъществено през двете години, в които беше ясно, че по този начин нужната промяна следва. Разбира се, от значително значение е да се обезпечи и в допълнение финансиране на семействата, които обективно нямат достъп до заеми и не могат да си разрешат никакви вложения в процеса на възобновяване. Сградното възобновяване е най-сигурният и резистентен метод за справяне с енергийната беднотия и спомагателните средства могат (и трябва) да са предмет на обществената политика, само че макар новоприетата ни формулировка, механизъм за това към момента няма. Ако подобен бъде прибавен, практиката демонстрира, че точно тези семейства стават най-големите поддръжници на стратегиите за саниране – тъй като при тях изгодите се усещат най-силно. Разбирането за изгодите обаче изисква връзка с жителите – а такава също продължава да няма. Изследване на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект на медийното наличие сподели двукратно понижаване на материалите по тематиката незабавно след приключването първия стадий със 100-процентово финансиране. Дори и сега, седмици преди крайния период, не се вижда никаква информационна самодейност за поощряване на присъединяване във втория стадий. А в действителност имаме 2312 неодобрени за финансиране здания с подготвена техническа документи, които са очевидните претенденти за това Какво обаче се случва с тях? Забавянето на оценките от първата с фаза с близо три месеца ги остави с безусловно две седмици за образуване на заседание, взимане на решение и събиране на средства – нещо, което явно няма по какъв начин да стане. Ако предстоящото удължение на периода до края на февруари фактически се случи, нещата стават малко по-възможни, само че тези хора въпреки всичко би трябвало да бъдат убеждавани, че има смисъл да извадят лични средства макар очевидното отчаяние. В сегашния миг - вярно или не - основна роля за това играят общините. На тях следва да се дават ясни насоки и цялостна поддръжка, с цел да оказват помощ на сдруженията при подготовката на заявките и напредването на административните процеси в изискванията на втората фаза. Това обаче също не се случва - всеобщо общинските експерти не са наясно какво се чака от тях при пораждане на интерес. А в случай че жителите, които въпреки всичко се заинтересуват, биват посрещани с „ Не се занимавайте, доста е комплицирано “, няма по какъв начин да чакаме грандиозни резултати. Системните пропуски „ Сега нищо няма да стане и отново ще върнат 100-те % “. Това, несъмнено, е другата допустима имитация на общинските чиновници, изцяло съответстваща на тайната вяра на стотиците разочаровани сдружения на притежатели. Съзаклятнически взор, скрита усмивка, благопожелание за хубави празници, и… завръщане в тихото очакване на светлото бъдеще. „ Не мога да ходя против тълпата “, споделят малцината, които схващат, че с актуалните темпове от светлото бъдеще ни разделят няколко човешки живота, а даже и да пристигна по-бързо, евентуално няма да е толкоз ярко. И всеки продължава да се оправя както може… Липсата на дълготрайна визия и пътна карта за сградно възобновяване - ясно, шумно и всеобхватно комуникирана с жителите, е първият и главен проблем. Без пълноценна тактика, очертаваща дълготрайните цели и заложените промени в изискванията на финансиране, програмата не разполага с рамка за резистентен триумф. Само това може да даде изясненост за траекторията на програмата, да вдъхне убеденост на жителите за правилността на взетото решение и да ориентира бизнеса за опциите, които се откриват за работа със сдруженията на притежателите. Епизодичните изказвания на представители на държавното управление в тази посока просто не са задоволителни: нужна е цялостна, огромна, добре премислена и атрактивна информационна акция , която да споделя, че 100% към този момент няма и повече няма да има, само че 80% не престават да са неповторима опция, която освен че не съществува на никое място другаде по света, само че и носи по-добро качество на плановете. Кампания, която да включи както националните медии с разширено институционално посланичество, по този начин и локалните осведомителни канали и водачи на мнение. Задача, за която съгласно предварителните планове ще са нужни едвам 0,1% от бюджета на програмата, само че наподобява, че няма кой да свърши. Или пък... няма кой да изиска? Някой не желае? Е, да, не е елементарно да се прави връзка, без да знаем какви са действителните изгоди от обновяването. От над 3 милиарда лв. за саниране, за мониторинг с механически средства не бе заделена и стотинка. Без точни данни за икономиите на сила и пари става мъчно да се убедят хората да влагат лични средства. В същото време проучвания по интернационалните планове EnergyMeasures, ComAct и ReMODULEES демонстрират, че разноските за електрическа енергия в пиковите часове на ползване падат двойно – нещо, което ще е извънредно значимо за жителите след либерализацията на пазара. Надеждната система за мониторинг несъмнено е систематичен пропуск – тя е от решаващо значение освен за оценяване на успеваемостта на програмата, за идентифициране на областите за усъвършенстване, само че и за демонстриране на осезаемите резултати, които дават смисъл на инвестицията на самостоятелните притежатели. А в случай че има частна инвестиция, има и бизнес, който подсигурява качеството на услугите. Във всички страни, в които стратегиите за възобновяване работят, профилирани медиатори обезпечават цялостна поддръжка на сдруженията на всеки стадий от процеса. В България тази функционалност трябваше да се извършва от промяната „ Центрове за обслужване на едно гише “, която обаче бе лимитирана до осведомително обезпечаване от съществуващите регионални осведомителни центрове. Макар и стъпка в вярната посока, мъчно можем да си представим, че в тези центрове ще се концентрира нужната административна, юридическа, финансова, техническа, а от време на време и психическа експертиза и опит, с цел да могат да отговорят на всички въпроси на жителите и да оказват помощ за превъзмогването на неизбежните съседски разногласия. От друга страна, включването на професионални консултанти в процеса към този момент потвърди успеваемостта си. Директната работа със притежателите по план SHEERenov докара до в пъти повече кандидатури по програмата от 8-те целеви региона на плана в София, в сравнение с от всички останали - даже при ясното обръщение, че най-вероятно съфинансиране ще бъде належащо. Сега продължението на плана SHEERenov+ ще включи също центрове за в Пловдив, Габрово, Стара Загора, Бургас и Русе, само че това никога няма да е задоволително. И най-после, дефицитът на квалифицирана работна ръка в строителството съставлява съществено предизвикателство за сполучливото осъществяване на плановете. Въпреки пътните карти, образователни стратегии, материали, професионални изложби и информационни действия, разработвани по интернационалната самодейност BUILD UP Skills и най-новите действия от плановете NZEB Roadshow и nZEB Ready, получили справедливо самопризнание от Европейска комисия и Икономическата комисия на Организация на обединените нации за Европа, приемът в строителните и инженерните специалности в университети, професионални гимназии и центрове за професионално образование спада с умопомрачителни темпове. Причините – лимитирано присъединяване на бизнеса в просветителния развой, липса на система за продължаваща професионална подготовка, несъблюдение на уговорката за основаване на секторен съвет в строителството, занимателен развой на цифровизация и неприятна известност на бранша, подбудена от липса на информация за опциите за професионално развиване и реализация. Ако знаем какво би трябвало да стане, за какво нищо не се случва? Очевидно е, че в случай че преходът към новата скица, изискваща 20% съфинансиране от притежателите, не е сполучлив, това няма да се дължи на концепцията на промяната, а на крещящата липса на сериозни съставни елементи за нейното използване. От значително значение е да се основат профилирани схеми за финансиране, които да дават налични и преференциални благоприятни условия за кредитиране на притежателите на жилища. Освен това от значително значение е отстраняването на откритите дефекти в поддръжката за енергийно бедните семейства, ясните насоки за общините, информационната акция, системите за мониторинг, локалните центрове за сложно обслужване и квалифицираната работна ръка. Наложително е да се признае, че триумфът на промяната зависи от оправянето с тези сериозни съставни елементи. Ако в края на 2023 година към този момент е ясно, че задачите за сградно възобновяване до 2030 година няма да бъдат реализирани, 2024 година ще ни предложи два основни момента, от които ще разберем дали фактически има желание изоставането да бъде наваксано. На първо място е неотложно обновяването на постройките да бъде включено като главен дирек в актуализирания Интегриран народен проект за енергетика и климат, при ясно позоваване на гореспоменатите съставни елементи на промяната и съответен ангажимент за обезпечаване на нужния финансов запас. Този запас може да бъде заложен във втория наложителен детайл: бъдещия Национален фонд за декарбонизация, който, съгласно изискванията на НПВУ, би трябвало да проработи дейно при започване на 2025 година. Каквото и дефинитивно решение за неговото структуриране да бъде взето, наложително е изискванията за неговото действие да подсигуряват насочването на задоволителен финансов запас към възобновяване на жилищни здания (не единствено многофамилни) в режим на съфинансиране. Ако тези две условия не бъдат изпълнени, прекосяваме в хипотезата, че знаем по какъв начин, само че не желаем. А за какво да не желаем? Причините могат да бъдат най-разнообразни – в случай че самоучастието се усили, губим контрола върху публичните поръчки; в случай че имаме система за мониторинг, няма по какъв начин да скрием неприятното качество; в случай че имаме присъединяване на бизнеса, ограничаваме опциите за злоупотреби… Не дай си Боже пък да имаме изясненост за развиването на схемите за финансиране и опция да поемем контрола - тогава няма по какъв начин да пристигна идващия избавител, който ще направи всичко за нас, без да има потребност да поставяме никакви усилия… Само да сме здрави и да имаме задоволително самообладание.