Без да разтягам повече локуми, веднага обяснявам – разковничето на

Без да разтеглям повече локуми, незабавно изяснявам – разковничето на триумфа на СпейсЕкс носи названието “вертикална интеграция ”. Според дефиницията на Инвестопедия, отвесната интеграция съставлява тактика, при която компанията има или управлява своите поддоставчици, дистрибутори или търговски обекти, с цел да ръководи себестойността на индустриалната верига.

Пак съгласно Инвестопедия, СпейсЕкс е отвесно интегрирана компания и е построила независима индустриална верига, която включва създаването на редица значими съставни елементи на ракетите си – мотори, степени, електронни съставни елементи, обтекатели и т.н… 

Традиционният метод на старите галактически корпорации не е подобен. Тяхното управление приема, че най-добрата тактика би била всяка компания да се концентрира върху това, което прави най-добре, до момента в който останалите детайли от индустриалния развой е по-добре да бъдат аутсорснати. Давам образец – компанията Нортроп Груман има максимален опит в основаването на твърдогоривни ракетни мотори в Съединени американски щати, които са извънредно надеждни в целия свят. След като закупи активите на Орбитал пък съвсем. Орбитал преди време произвеждаше твърдогоривни мотори за всевъзможни ракети, само че нямаше предпочитание да излиза от тази тясна ниша. 

Затова когато беше извоюван договорът за доставки на товари до МКС, Орбитал реши да аутсорсне производството към компании, пръснати в целия свят. На първата степен се употребява съветски мотори, самата първа степен се прави от украинското бюро Южное, към този момент втората степен е независимо създадена, тъй като е твърдогоривна, а сервизният модул на галактическия транспортен съд се строи от италианската компания Thales Alenia Space. 

Абсолютно същото е годно за ракетата “Атлас 5 ”. Руските ракетни мотори “РД-180 ” не са единственият аутсорснат съставен елемент. Обтекателят на ракетата се създава от швейцарската компания RUAG Space. Същата компания прави обтекатели и за европейските ракети “Ариана ”. За съпоставяне СпейсЕкс създава независимо обтекателите си. 

Това не значи, че СпейсЕкс би трябвало да има лични леярни и да си прави сама болтовете и гайките, нито да създава независимо микропроцесорите за компютрите на ракетите си. Не е нужно една компания да е напълно отвесно интегрирана – задоволително е да е отвесно интегрирана до степен, при която има облага. Ето по какъв начин би разсъждавал Мъск – с цел да направя ракетата си, ми би трябвало еди какъв съставен елемент. Има ли го този съставен елемент на пазара и в случай че да, мога ли да си разреша да го купя? Ако не, мога ли да го произведа по-евтино? 

Космическите запалянковци, които наблюдават историята на СпейсЕкс, знаят доста добре, че СпейсЕкс са тръгнали да работят по класическия метод, аутсорсвайки съставените елементи, само че се оказало, че това оскъпява процеса. 

Вчера прочетох класическа идиотщина – Мъск не е постигнал всичко това самичък, той е наел хора, които да му правят работа, измежду които (почти буквален цитат) – Том Мюлър, който му е направил моторите “Мерлин ”. Едва ли не Мъск е обрал лаврите на Мюлър. Абсолютен дебилизъм. След като Илон Мъск осъзнава, че непрекъснатото аутсорсване на съставни елементи оскъпява ракетите и те костват милиарди, вместо милиони долари, той внедрява отвесната интеграция и наема хора от всевъзможни области, с цел да сътвори поточната линия на ракетите “Фалкън ”. 

Защо доста запалянковци, специалисти и публицисти, измежду които авторитетният Ерик Бъргър от Арс Текника се ядосаха на хвалбата на Локхийд Мартин за “2 900 доставчика от всички 50 щати ”? Защото лунният модул на така наречен Национален лунен екип се аутсорсва по класическия аерокосмически модел. Договорът е извоюван от Блу Ориджин, само че оттук нататък огромна част от индустриалните процеси са поверени на други компании. Локхийд прави възвръщаемата степен, Нотроп Груман – преходната степен за излизане от висока окололунна орбита, Дрейпър – системите за навигация при кацане. Оттук насетне останалите компании, вместо да иновират, надлежно аутсорсват производството към други поддоставчици. 

Никой не е споделил, че този метод няма да проработи. Ще проработи, само че ще излезе доста по-скъпо и няма да се случи в период. Ако задачата ти е да пратиш човек на Луната през 2026 година, добави 10 години от горната страна – задачата ще е реалност през 2036 година, дори 2040. Има причина, заради която галактическият телескоп “Джеймс Уеб ” не може да излети към този момент четвърт век. Ето ви карта (линк), която ще ви покаже всички трети страни, които работят по телескопа. Тези забавяния се случват тъй като колкото повече аутсорсваш, толкоз повече зависиш от непознати индустриални процеси и непознати графици. 

Най-лошото е, че никой не признава същинската причина, заради която всичко това се прави. Защото това е класическа скица за лобизъм и търсене на политическа поддръжка за източване на държавни пари. Когато безусловно всички щати са ангажирани в основаването на огромен лунен модул, няма значение, че индустриалната му цена ще зависи от индустриалните цени на обособените подизпълнители и крайният артикул ще е безценен. Важното е, че това е статукво, което устройва политиците в Конгреса и те са щастливи да дават до безспир пари, стига служащите в щатите да са на местата си. Това на британски език се назовава Pork Barrel politics. Сега дано всички, които подлагат на критика метода на Илон Мъск, напишат в Гугъл: SLS pork-barrel и Orion pork-barrel. И ще ви стане ясно. 

Няма спор, че и след тази публикация мнозина ще се размрънкат, че съм привързан. Тяхна работа. Аз работя с обстоятелства. Аз се позовавам на западни публицисти, на западни галактически специалисти и пиша това, което пишат и на запад. Пък в случай че някой желае да има вяра, че отвесната интеграция на Мъск е кражба на непознати гении. То има хора, които имат вяра, че Земята е плоска…