Бесте Сабри, която заедно с Митьо Маринов води Тази събота

Бесте Сабри, която дружно с Митьо Маринов води " Тази събота и неделя " по bTV, може и да прилича нежна порцеланова прелест, само че носи твърд репортерски темперамент. Хубавото момиче от Шумен работи на оптимални обороти - в нюзрума съществено настояват, че умее да се труди по половин денонощие, без да гледа часовника или да обядва. Работохолизма Бесте наследява от дядо си, който в продължение на 40 години е начален преподавател. А тъй като и майка ѝ, и леля ѝ преподават, като младеж се замисля дали да не продължи традицията. Фамилният съвет пък предлага право или медицина за по-стабилно.

Бесте обаче избира публицистиката - прекомерно любопитна е към света, почитател е на динамичността и действието, а името ѝ в превод значи " създавам ". Записва публицистика в Шотландия, след това приключва и магистратура със компетентност " Международни връзки " в Абърдийнския университет. Първо е на стаж в телевизия, по-късно се причислява към екипа на bTV Новините. През 2021-ва става " Репортер на годината " - висока оценка, тъй като е от сътрудниците. Обожава кучетата - откакто усмихнатата и положителна Кари, йоркширски териер, която 14 години ѝ е като сестра, се преселва в парадайса на домашните любимци, в този момент Бесте съжителства с минипудела Кора. 

Бесте, какъв брой храброст Ви трябваше, с цел да приемете ролята на водеща в толкоз емблематично предаване?

Когато съм изправена пред предизвикателство или компликация, просто се мятам напред без значение дали е репортаж или студио. Сериозно прелъщение е да разработиш в предаване тематики, които другояче би трябвало да концентрираш в минута и половина. Помислих няколко дни, претеглих " за " и " срещу " като всеки рационален човек и се съгласих. Въпреки че, естествено, имах терзания - въпреки всичко съм в малкия екран по-малко от три години, липсва ми опит. Но с Митьо успяхме да се синхронизираме, да се усетим. Ние сме сътрудници от Новините, той пристигна след мен, бяхме си близки, излизали сме дружно. Но не ни е идвало мислено, че може да станем ефирна двойка. Човек мъчно се вижда в профил и мъчно преценя за себе си. 

Имахте ли театрална тресчица преди премиерата?

О, да, да, постоянно се тормозя в рационални количества. Няма миг, в който да съм изцяло спокойна - на репортаж или жива връзка. Информацията би трябвало да мине през теб като страст, с цел да стигне до хората. Без капка страст не се получава, само че не е нужно да трепериш по този начин, че да ти пречи на работата. 90 % разсъдък, останалите 10 са за вълнението. 

Как стигнахте до публицистиката? 

Майка ми е приключила педагогика, преподава биология и химия, дядо ми 40 години е начален преподавател, леля ми е в същата фамилна специалност. И аз желаех да поема по техните стъпки, представях си, че мога да се оправя. После осъзнах, че се изискват голяма отговорност и самообладание. Още в 8-и клас съвсем всички съученици взеха решение, че ще учат в чужбина - за нас беше разумно, откакто по 8 часа дневно залягахме над британския. Когато трябваше да депозирам документи, стана ясно, че Шотландия опрощава таксата за университета на жителите от Европейския съюз. Студентският заем ме отхвърли от Англия. 

Колебаехте ли се сред две специалности?

Не. Само публицистика. Още през първите две години залагахме на практиката - репортажи, работа в екип, щемпел. Беше значимо да съм сигурна, че ги умея. През третата и четвъртата година наблягахме на теорията и общата просвета.

Не се ли изкушихте да останете?

След като приключих публицистика и магистратура " Международни връзки ", аплайвах в BBC. Стигнах до втория кръг и COVID-19 настъпи. BBC затвори стажантската стратегия, Всичко завърши. Докато се случваше пандемията, нямаше за какво да заставам в Абърдийн и да очаквам някакво знамение. В районните им вестници нямаше по какъв начин да се съпернича с локалните, с техните познанства и благоприятни условия. Макар че до момента в който още учех, бях за седмица на стаж в " Ивнинг експрес " и пуснаха моя публикация, подписана с името ми - за Джоан Роулинг и началото на Хари Потър. Така че се прибрах в Шумен за наслада на майка ми. Тя беше извънредно обезпокоена какво ще върша в Абърдийн, до момента в който всичко е затворено поради пандемията. Тя ми е най-близкият човек, не желаех да я товаря ненужно и се качих на самолета. След карантината от 14 дни взех решение, че няма за какво да си заставам у дома. Кандидатствах в БНР Шумен. Отидох на изявление, харесаха ме и ме назначиха. Водех вести, ходех по репортажи. Повечето от тях бяха свързани с пандемията - в болничното заведение във Велики Преслав към този момент нямаше никакви места и тъй като тематиката беше гореща, завъртя се и в София. Беше мъчно, само че ме тласна в здравните и обществените проблеми - пет месеца в Радио Шумен. 

Какъв беше първият Ви материал като стажант в bTV?

За картички, нарисувани от деца за лекари в коронавирус поделение. 

Отразяването на земетресението в Турция стана знаково за кариерата Ви. Как се справихте?

С хъс и мотивация да е професионално. Адреналинът помагаше. Първо бях шокирана от мащаба на бедствието. Започнах да трептя пред купчината бетон и всевъзможни парчета - елементи от детски стаи с разпилени учебници, меченца и всичко това, което може да си визиите, че съществува в естествения човешки дом. Шокираха ме и връзките сред хората. Бяха извънредно обединени и съпричастни. Напълно непознати се прегръщаха, до момента в който чакаха роднините им да излязат от руините, в случай че имаха щастието това да се случи. Трагедията ги събра, дружно откриха сили да я превъзмогнат. Но не по-малко шокиращо беше, че някои от постройките се сринаха и поради човешка неточност, поради прескачането на нормите, законите, съвестта и отговорността. Много от ужаса е могло да се предотврати.

Как е Възможно да се строи по този начин, че да заплашва животи?! Беше като на война, невиждана и нечувана злополука - медикаментите и храните бяха напряко на паважа по улиците. Даваха на всеки, който имаше потребност. И на нас с оператора Огнян Кръстев ни сипваха от супата, носеха ни самун. Станахме едни от тях. Три дни откакто се върнах в България, всичко това ме раздруса. Емоцията по този начин ме сграбчи, че престанах да действам - не желаех, не можех да продължа в естествения си темп. Чувствах се отговорна, че върша каквото желая, че съм щастлива, тъй като знаех какво остана зад мен в Турция. Сега, като виждам фрагментите на войната сред Израел и " Хамас ", ми припомнят за Земетресението в Турция. Беше ми доста мъчно да изчистя този облик от съзнанието си. И до момента се разплаквам, когато описвам. 

Вашият репортаж, който е трансформирал нечия орис?

Беше за новините: за жена, която неотдавна е изписана от болница след COVID-19. Трябваше да бъде на домашна кислородна терапия, само че нямаше апарати. Дъщеря ѝ се свърза с нас и помоли да осведомяваме за дефицита. Започнах да звъня и открих склад, откъдето доставиха апарата. Може би в случай че не бях аз, различен щеше да свърши тази работа, само че в последна сметка точно аз се оказах тази, която участваше в спасяването на човешкия живот. Това няма по какъв начин да не ме просълзи, да не ме направи щастлива. Затова не се отхвърлям от репортерството. Разказвам персонални истории, а Митьо се е фокусирал в Народното събрание. Наскоро показах доктор Мохамад Ейк - работил е в Българска академия на науките, има и аптека, живял е в Алжир, само че от дълго време е в България. Човек, безпределно осведомен със протичащото се в спора сред Израел и " Хамас ". Чрез разказите му - неговите и на роднините му в Израел, представихме по-пълна картина. Всеки спор има две страни - никой не желае войната, само че в разногласието се ражда истината.

Имате ли момичешка компания?

Да, тази от Шумен. Всички са в София. За страдание, събираме се по-рядко. Но с една от приятелките ми - Стефани, тя е финансист, се чуваме след всеки ефир. Много е справедлива - постоянно споделя какво мисли, какво ѝ харесва, какво не ѝ доближава в предаването, във воденето ни. Мнението ѝ е доста скъпо за мен. Само истината, а аз разгадавам на нея. Държа да се виждам със Стефани най-малко един път в седмицата. Човек би трябвало да си наложи другарство онлайн - към този момент се реализира доста по-трудно поради обществените мрежи. 

Каква момичешка глезотия си позволявате?

По чаша вино със Стефи веднъж в седмицата.