Любовни писма
Беше всекидневно, когато бях в началното учебно заведение, да правя подарък валентинка на всеки човек в класа. Тези валентинки не бяха от ръчно направени или откровени разновидности, а по-скоро купени на едро от CVS, от пътеката с червен целофан, на рафта до сезонните Whitman's Samplers и разговорните сърца.
Всяка кутия с карти имаше тематика — герои на Дисни, Гарфийлд, мечките Беренстейн — само че другояче бяха общи, носещи успокояващи новини за празнично въодушевление. Ще надраскате подписа си върху всяка от 25-те карти, ще ги напъхате в нежните им червени пликове и ще ги адресирате усърдно до всеки член на вашия клас.
Процесът можеше да се усещам неопределен за възрастен, само че като дете, приемането на десетки дребни пликове, които бяха адресирани до мен, с самостоятелния жанр на всеки от моите съученици, се почувствах божествено. Беше вълнуващо да отвориш всяка една и да видиш кой анимационен воин се крие вътре,...
Прочетете целия текст »
