Бенито Мусолини прави своята фашистка партия на 23 март 1919

Бенито Мусолини прави своята фашистка партия на 23 март 1919 година в Милано. При представянето на това политическо придвижване, Мусолини надали е имал концепцията, че от нея ще се доближи до тоталитаризъм. За страдание тъкмо тази концепция ще се трансформира в един от най-опасните камшици за Европа. Мусолини ще сътвори отрядите на милицията, ще се постарае да затвори и убие своите съперници, а по-късно ще стане един от най-бруталните управници на Италия.

Грехове като Етьопия и съюза с Хитлер, преследването на евреи и още доста други, остават записани в архивите и историята на страната. Дори един век по-късно ще забележим, че Русия продължава да сънува такива фракции и да ги счита за една световна опасност. Каква е историята на фашизма и какви бяха аргументите за неговото издигане и проваляне. Отговорите се крият в историята, само че дано забележим какво стои зад тази толкоз страшна дума.

Фашизмът промотира принудително взета власт, превърната в едносъставен надзор, възложен на автократ. Думата „ фашизъм “ може да се преглежда като превод от думата „ народ “ и действително първите корени идват от Древен Рим.

На 23 март 1919 година партията слага началото на своето бързо разгръщане. Първите митинги се случват на пиаца Сан Сеполкро в Милано. На тази среща Мусолини ще приказва, че фашистите би трябвало да саботират всички претенденти, феновете на неутралитета, както и всички останали партии. Посланието е ясно – демокрацията е провалена система.

Всеки политик, говорещ за независимост, се счита за следващия лъжец и в очите на Мусолини е време да се сътвори нова организация, събираща хората на едно място. Бенито е подготвен да предложи независимост, в която няма партийни ползи. Класата се отхвърля и единствената мотивираща валута за италианците ще бъде любовта и почитането на страната. Фашизмът промотира нацията над класите.

Мусолини бърза да направи и още една доста значима стъпка, да почисти всеки фактор, който може да повлияе на националната целокупност, а за тази цел може да се употребява даже принуждение. Впрочем то ще бъде водеща мощ в новият режим. Мусолини ще има властта да избере кой тъкмо би трябвало да бъде част от новото общество. Партията не се пробва да възпитава, а вкарва оня спартански закон, в който всеки неспособен за новият свят ще бъде пропъден и изселен.

От една страна ще открием, че Хитлер постоянно ще слага чистата раса преди всичко, а главният облик на Мусолини ще подсказва, че там няма такова разделяне. Мусолини е империалист, а колониалното притежание в никакъв случай не е доста скъпо за цветнокожите в Италия. Страхът от изгубване на белите ще стартира да тормози италианското общество и с това стартира същото гонение. Политиката на новия деспот предлага изключителни облаги за новите фамилии, които желаят да запазят чистия италиански жанр.

Кой обаче е Мусолини, преди да бъде великият водач на Италия? Мусолини е публицист в милански вестник. Става член на социалистическата партия, а по-късно напуща партията, с цел да се бори в Първата Световна война. След войната ще се разгласи за един от първите съперници на социализма и незабавно ще стартира да приказва за позицията си против войната. Става министър-председател на Италия през 1922 година и от този престол ще успее да се трансформира в деспот, премахвайки всички други съперници. В историята ще остане вечно като индивидът и основател на фашизма, който по-късно ще бъде заимствуван неведнъж.

За да завоюва вниманието на своя народ, Мусолини постоянно ще се снима измежду хора, постоянно ще върви без риза, с цел да се покаже като същинският италиански блян. Ще бъде открит постоянно до езерата с въдица, разговаряйки с локалните – приликите са явни и до през днешния ден. Ленин и Сталин харесват концепцията, само че не могат да се култивират толкоз елементарно като паметни персони. Мусолини ще изиграе една от най-хубавите функции и неговата битка ще бъде изследвана от всеки един деспот през идващите години.

В предишното има едно властващо предписание, че Мусолини копирал Хитлер, само че истината е, че Адолф ще употребява всички похвати на италианеца – той ръководи към 11 години по-рано от Хитлер. Мусолини е съумял да изкове целият справочник и да стартира да го продава. Битката на Адолф може да се счита за невъзможна без писаните правила. За мнозина той е плод на шегата за министъра на пощите, който ще би трябвало да облизва немския кайзер.

При появяването на книгата на Адолф, никой даже не желае да я чете и да се интересува. Идва огромната меланхолия и подправеният воин стартира да печели светлината на прожекторите. Фашизмът продължава да е част от нацизма. Всичко стартира с желанието на Хитлер да копира Мусолини. Адолф ще изпраща предложения, ще желае подписи, ще се опита да получи отговор по пощата или подписана фотография, а борбата за персонална среща е съществена цел.

Малко след съветската гражданска война идва време и за италианската фашистка партия. И до през днешния ден има италиански села, които помнят камионите с черни униформени чиновници на полицията, въоръжени с ножове, палки и позволение за изчистване на враговете. Между 1919 година и 1922 година ще има регистрирани хиляди убийства на сметката новия режим, само че даже и след печеленето на първите и единствени избори, Мусолини ще продължи убийствата.

Собствениците на земя, предприемачите и всички по-успели хора ще трябват да изберат Мусолини, с цел да защитят своите парцели и в този случай да отхвърлят социализма. Без тяхната поддръжка е ясно, че журналистът щеше да изчезне и да пристигна друго ръководство – също толкоз черно и незадоволително.

Тук идва и по-важният въпрос, по кое време завършва фашизма? Всичко умира в края на Втората Световна война, само че изключваме военачалник Франко от цялото уравнение. Мусолини умира през 1945 година с няколко хрумвания повече, коствали живота му. Често фашизмът се счита за не толкоз развъртян, само че придвижването става известно в Съединени американски щати, Швейцария, Франция, Испания и даже Аржентина. Обърнем ли внимание на факторите през днешния ден, то приликите в действителност са доста близки. Манипулацията, контролът и пропагандата не са нацистки, не са и болшевистки, те са италиански и работят като съвършена машина.