„Терорът винаги се е плашил от достойнството, смелостта, интелигентността“
„ Белене “ – една дума, която звучи гнусно през днешния ден по ред причини… една от които е задоволството, което провокира у редица сънародници и доста политици. Плашат с нея, умилително си спомнят за репресивния уред, убивал и мачкал и „ дават обещание “ още от него. Помия.
Що за хора? В Германия със позор свеждат глави, стане ли дума за Аушвиц, тук се подхилкват копейките мазно, спомене ли се „ Белене “, клатят глава и „ дават обещание “ отново да пращат там. Помия.
Що за хора? Спорят дали изобщо е имало политически пандизчии там, всякакви човеци си имат вяра, че бил елементарен затвор, мечтаят си за соца и скрито се надяват тия, дето им задават неуместни въпроси, да се озоват в „ Белене “.
Ето и коментар на депутатката Елисавета Белобрадова по тематиката:
„ „ Последните жертви, до момента в който са живи, желаят да видят правораздаване ”
Белене, 03.06.2023г.
Взех сина си и отидохме да почетем паметта на жертвите на най-големия лагер, основан от комунистическия режим на остров Персин, Белене.
Мъчениците на Белене са хиляди - политици, свещеници, представители на интелигенцията, военни, аграрни стопани, българи от турски генезис, белогвардейци.
Едно от най-големите закононарушения на комунизма е обезценяването на родовата, историческа памет на индивида. Повечето хора през днешния ден не схващат за какво не би трябвало да забравяме и е значимо да носим товара на предишното с нас.
Терорът постоянно се е плашил от достолепието, смелостта, интелигентността, вярата, възприятието за комизъм, свободата на словото. Хората, които са лежали в Белене или са останали там вечно, са отстоявали правото си да бъдат себе си, да имат вяра в Бог, да пазят етническата си принадлежност, да запазят политическите си убеждения.
Днес сътрудниците от Възраждане всеки ден ни подвикват от местата си, че скоро ще ни изпратят в Белене. Как се случи това?
Допуснахме десетилетия съвсем цялостно безмълвие по тематиката с по един-два казионни репортажа годишно по малкия екран за този исторически пъкъл. Децата всеобщо нямат визия какво е Белене. Кой режим е виновен за Белене, кой режим е убивал и мъчил хора. Как е почнало и свършило.
Не че се тормозя от сътрудниците от Възраждане, само че да изговаряш сходни думи, значи или ужасяващо незнание или безсърдечност, която мислехме, че сме загърбили като общество.
Как допуснахме жертвите да не са инкрустирани в сърцето на всеки българин като най-свиден спомен и отбрана на полезностите.
Заради бъдещето на децата си би трябвало да помним хубостта, доблестта и смелостта на жертвите на Белене - с цел да се уповаваме на загатна за тях, когато срещнем още веднъж злото.
Благодаря на Vihren Georgiev от People of Sofia за превъзходните фрагменти. Аз ще си разреша да прибавя единствено един от мен. На момчето ми, което гледа през опустошения прозорец пролетните дървета “.
Що за хора? В Германия със позор свеждат глави, стане ли дума за Аушвиц, тук се подхилкват копейките мазно, спомене ли се „ Белене “, клатят глава и „ дават обещание “ отново да пращат там. Помия.
Що за хора? Спорят дали изобщо е имало политически пандизчии там, всякакви човеци си имат вяра, че бил елементарен затвор, мечтаят си за соца и скрито се надяват тия, дето им задават неуместни въпроси, да се озоват в „ Белене “.
Ето и коментар на депутатката Елисавета Белобрадова по тематиката:
„ „ Последните жертви, до момента в който са живи, желаят да видят правораздаване ”
Белене, 03.06.2023г.
Взех сина си и отидохме да почетем паметта на жертвите на най-големия лагер, основан от комунистическия режим на остров Персин, Белене.
Мъчениците на Белене са хиляди - политици, свещеници, представители на интелигенцията, военни, аграрни стопани, българи от турски генезис, белогвардейци.
Едно от най-големите закононарушения на комунизма е обезценяването на родовата, историческа памет на индивида. Повечето хора през днешния ден не схващат за какво не би трябвало да забравяме и е значимо да носим товара на предишното с нас.
Терорът постоянно се е плашил от достолепието, смелостта, интелигентността, вярата, възприятието за комизъм, свободата на словото. Хората, които са лежали в Белене или са останали там вечно, са отстоявали правото си да бъдат себе си, да имат вяра в Бог, да пазят етническата си принадлежност, да запазят политическите си убеждения.
Днес сътрудниците от Възраждане всеки ден ни подвикват от местата си, че скоро ще ни изпратят в Белене. Как се случи това?
Допуснахме десетилетия съвсем цялостно безмълвие по тематиката с по един-два казионни репортажа годишно по малкия екран за този исторически пъкъл. Децата всеобщо нямат визия какво е Белене. Кой режим е виновен за Белене, кой режим е убивал и мъчил хора. Как е почнало и свършило.
Не че се тормозя от сътрудниците от Възраждане, само че да изговаряш сходни думи, значи или ужасяващо незнание или безсърдечност, която мислехме, че сме загърбили като общество.
Как допуснахме жертвите да не са инкрустирани в сърцето на всеки българин като най-свиден спомен и отбрана на полезностите.
Заради бъдещето на децата си би трябвало да помним хубостта, доблестта и смелостта на жертвите на Белене - с цел да се уповаваме на загатна за тях, когато срещнем още веднъж злото.
Благодаря на Vihren Georgiev от People of Sofia за превъзходните фрагменти. Аз ще си разреша да прибавя единствено един от мен. На момчето ми, което гледа през опустошения прозорец пролетните дървета “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ