Беларуската латина като политически символ на бягството от МоскваБеларус ще

...
Беларуската латина като политически символ на бягството от МоскваБеларус ще
Коментари Харесай

Кой работи за националното разграничение на беларуси и руснаци

" Беларуската латина " като политически знак на " бягството от Москва "

Беларус ще прегледа въпроса за транслитерация на имената на градовете и улиците на съветски език, сподели Игор Сергеенко, началник на президентската администрация на Беларус. Новината беше оповестена от формалната организация БелТА и публикувана от съветски запаси, макар че по-късно информацията беше отстранена от уеб страницата на БелТА.

По един или различен метод, наподобява, във висшите ешелони на беларуските управляващи са решили да извърнат внимание на казуса с по този начин наречената белоруска латина /латинка/, победоносно крачеща по улиците на градовете. Причината бяха многочислените апели на жители, недоволни от необятното разпространяване на странни надписи в общественото пространство на републиката на фона на съвсем цялостното неявяване на съветския език, който е държавен и главен език на ежедневната връзка в Беларус.

Използването на латиница за улеснение на навигацията на задграничните туристи е международна процедура, употребява се и в Русия. Въпреки това, в случай че в Руската федерация преводът се прави съгласно разпоредбите на британския език, което в действителност се изяснява с удобството за чужденците, беларусите са избрали друг път.

Първо, транслитерацията в Беларус се прави не от съветски, който се приказва от по-голямата част от популацията на републиката, а от беларуски. Второ, това се прави не благодарение на комбинации от британски букви ( sh, ch и т.н.), а благодарение на диакритични знаци ( š за предаване на звука ш, ž – за ж, č – за ч и т.н.). Подобен принцип на прекачване на звуци, които не са присъщи за латинския, е общопризнат в чешкия и редица други славянски езици, употребяващи латинската книжовност, както и в литовския и латвийския, които са заимствали тази система от славяните.

Веднага поражда въпросът какъв брой комфортна е сходна система за туристи от страни, където не е признато потреблението на диакритични знаци и не би ли било по-добре да се употребява универсалният принцип на превод въз основата на британския, който е интернационален език?

Като се има поради също, че транслитерацията се прави не от съветски (въпреки че за улеснение на туристите още веднъж беше по-логично да се направи транслитерация от него), а от беларуски, имаше съмнение, че това е направено повече за разпространение и разпространяване на латинската версия на беларуската книжовност.

Към днешна дата беларуският език публично има единствено кирилица. Той има редица разлики от съветската кирилица - да вземем за пример, не съдържа буквата „ и “, защото в беларуския език няма тон, предаден на него, вместо „ и “ се употребява „ i “ и има също писмен знак ў ( y-то е кратко), която предава нехарактерен за съветския език тон, ненапълно сходен на британския w (например в думата „ бяло “ ). Този вид на писане се развива в процеса на кодификация на белоруския книжовен език през първата половина на 20 век.

Опити за потребление на латиница в Беларус са правени неведнъж.

Латиницата стартира интензивно да прониква в беларуските земи през 16-17 век. Със доближаването на Великото литовско херцогство и Полша и изключително след образуването на Жечпосполита въздействието на полската просвета и език внезапно нараства. Съответно латиницата е била публикувана тук най-вече в полската версия. Резултатът е полонизацията на локалната ръководеща класа и упадъкът на западноруската (или, както се споделя в Беларус, старобеларуската) книжовност и просвета на кирилица.

В процеса на тази промяна пораждат и причудливи форми. И по този начин, през 17 век доста православни създатели спорят с униатите на полски език, появяват се западноруски текстове, написани на латински. И най-после, имаше невероятни хибриди, които използваха комбинация от кирилски и латински букви.

През 19 век, когато под въздействието на народническите хрумвания стартират опитите за литературна обработка на диалекта на беларуските селяни, те се правят и въз основата на полската книжовност, защото локалните народници са най-вече хора от мощно полонизираната шляхтичска среда. По време на Полското въстание от 1863 година на гродненски акцент, приведена на полски шрифт, е оповестена и пропагандната листовка „ Селската истина “.

Вестник Наша Нива, главното издание на беларуските националисти от началото на 20-ти век, се разгласява в две версии, на кирилица и на латиница, макар че последната по-късно е изоставена по финансови аргументи - изданието е непопулярно и изпитва продължителен дефицит на средства.

В първите години на руската власт имаше и планове за романизация на беларуския език - в границите на пролетарския интернационализъм, който в тези години включваше превода на всички езици на света в една писменост.

Скоро тези утопични проекти са изоставени и защото до началото на 20 век следствията от вековната полонизация в Беларус като цяло са преодолени, единствената опция за писане остава кирилицата.

Въпреки това " беларуската латина " продължава да се развива в заточение. През годините на нацистката окупация редица колаборационистки издания употребяват кирилицата наред с латиницата, която в това време претърпява обилни промени. Ако в началото полското писмо беше напълно взето за негова основа, то с течение на времето беларуският вид ставаше все по-различен от него.

Това беше направено както по прагматични аргументи - в последна сметка беларуската фонетика е доста друга от полската, по този начин и по идеологически аргументи - за локалните националисти беше значимо да потвърдят разликите сред беларусите освен от руснаците, само че и от поляците. Тяхната лична версия на латиницата дава отговор на тези цели по най-хубавия вероятен метод.

Нов прилив на интерес към латинската писменост настъпи след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Националистите бяха в челните редици на процеса. Латиницата за тях се трансформира в знак на " европейския път " на Беларус и инструмент за превъзмогване на следствията от " русификацията ".

По това време преобладаващият вид писане най-сетне беше предоставен на " чешката " версия, употребяваща диакритични знаци вместо тромавите комбинации от полски букви. Въпреки това през 1990-2000 година „ беларуската латинка “ не закупи огромна известност, оставайки част от стеснен кръг от фенове.

И през 2010-те години получи ненадейно самопризнание от страната, само че до момента единствено под формата на транслитерация за чужденци. Латинските букви с разните добавки от горната страна започнаха да пъстреят по уличните знаци и указатели на фона на „ брилянтното неявяване “ на съветския език.

Цялата националистическа мрежа, която се усещаше умерено в Беларус през 2014-2020 година, също се включи в популяризирането на латиницата. Много „ водачи на публичното мнение “ трансферираха имената и семействата си към него в сметките си в обществените мрежи, а заведения за хранене и питейни заведения го използваха в имената си: да вземем за пример бар „ Kalinoŭski “ (Калиновски), който работеше в самия център на Минск и стана паметно място за избрани среди.

Така „ беларуската латиница “ се трансформира в нещо доста повече от транслитерация за чужденци, само че се оправя най-зле с тази си функционалност. Но като политически знак, маркиращ " европейския цивилизационен избор " и " бягството от Москва ", работи идеално.

Друга чудноватост на езиковите действителности на Беларус е законът за транслитерация на географски имена на съветски от беларуски език. Благодарение на това в рускоезичната публична приложимост започнаха да се появяват такива странни имена като Гаспадарчая (Икономическа) улица, Будовников (Строители), Навуковцев (Учени) и други

Всичко това е артикул на творчеството на систематичните беларуски националисти, които са се настанили както в бюрократични кабинети, по този начин и в университетски институции и не престават да работят за националното разграничаване на беларуси и руснаци. Цялата тази активност процъфтява в ерата на „ многовекторността “ 2014-20 година, само че не беше лимитирана след събитията от 2020 година, когато вътрешно- и външнополитическите условия на Беларус се трансформираха радикално.

Езиковият въпрос в Беларус на пръв взор не е толкоз изострен, колкото в Украйна, само че евентуално остава взривоопасен. В основата на построяването на нацията в Беларус е етническият шовинизъм, учреден на концепцията за беларусите като обособена етно-езикова общественост.

И фактът, че голямото болшинство от жителите на страната не приказват своя „ народен “ език, е фундаментално несъгласие на беларуския живот. Има единствено два изхода от тази обстановка: или да се опитате да приведете действителността в сходство с преобладаващата етническа идея, т.е. да тръгнете по украинския път, или да преразгледате етническия модел на нацията като основа на държавното създаване.

Превод: Европейски Съюз

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР