Кризисният център на Грийнпийс и Мати Украйна в София се разширява, доброволци връщат усмивките на бежанците
Бежанци от Украйна не престават да посещават центровете за помощи в цяла България. Освен да намерят заслон и храна, те се надяват най-много на поддръжка и среща с други свои сънародници. В центъра за събиране на дарения на Сдружението на Украинските Организации в България " Мати Украйна " и „ Грийнпийс – България “ в София дневно идват към 30 фамилии. Това сподели за Българска телеграфна агенция Таня Тошева, която към този момент месец посреща бежанците тук. Тя спомага и за изпращането на филантропична помощ към Украйна.
Таня живее към 10 години в България, а през днешния ден се е посветила на помощта към своите сънародници. Споделя, че усеща болката им и вижда терзанието им. Самата тя има родственици в Киев.
На въпроса какво желае хората да знаят за обстановката в Украйна, тя дава отговор с различен въпрос: " Трябва ли да се разрушат Мариупол, Чернигов, Харков, че хората да повярват в това, което се случва? "
Според доброволката бягащите от войната украинци не са с настройката да останат за дълго в България. Те чакат да стане по-спокойно и да се върнат в родината си, уточни Таня. По думите й украинците няма да се откажат от своя дом. „ Нашата страна ще бъде нова, европейска “, надява се Таня. Света, друга украинка, родом от Запорожие, изрази сходно мнение: „ Ние сме оптимисти в това, че Украйна ще си върне законните граници от 1991 година “
Украинците се пробват да запазят високия си дух. В центъра за бежанци е оживено. При моето посещаване имаше повече от 10 души - едните са пристигнали да оказват помощ, а другите – да получат помощ. Очаквано в центъра срещам единствено девойки и дами с деца. Родителите идват за облекла или храна. От центъра им спомагат и за документите за престояване в България.
Снимка: " Грийнпийс-България "
Мястото не е огромно, а на всички места е отрупано с кашони и торби. В тях има всичко – от хранителни артикули до облекла. В единия ъгъл са отделени детските играчки. Таня описа за момиченце на към шест години, което се е разплакало, когато е посетило центъра. Детето е огромно, схваща какво става, ние й даваме дарове, тя плаче, спомня си Таня. Според нея на децата им липсват приятелите и всекидневието, което са имали до преди войната.
Доброволката означи, че майките изпитват терзание да вземат от продуктите. Жените даже се разплаквали и се постанова доброволците да ги убеждават, че няма нищо неправилно, тъй като „ българите от чисто сърце оказват помощ “. Аз ги запитвам " Защо плачете ", а те ми дават отговор: „ Защото ние постоянно сме давали, а в този момент би трябвало да взимаме нещо “, описа Таня. За да се опита да разведри ситуацията, тя постоянно прибягва до комизъм, приказва високо, пее, с цел да развесели своите сънародници. Таня твърди, че украинците имат висок дух и знаят по какъв начин да се усмихват макар войната. Тя дава за образец с това какъв брой доста двойки са сключили брак по време на спора. „ Има живот, ние освен водиме война “, акцентира още Таня.
Украинците в България са нетърпеливи да продължат живота си. Те желаят да намерят работа и жилище, разяснява Деница Петрова, началник на „ Грийнпийс – България “. Тя е приела в дома си Татяна от Чернигов, която е вокален възпитател и се надява да работи и у нас по специалността си. „ Татяна към този момент си стъпва на краката. Очаквах у дома да пристигна човек, който е прочувствено травмиран и му би трябвало време да се окопити. Но виждам по какъв начин тя всеки ден търси своя път “, описа Деница. Татяна интензивно се включва и в помощта за бежанците.
Снимка: " Грийнпийс-България "
От 1 април спешният център ще се обитава в Централните софийски хали на бул. „ Мария Луиза " 25. Причината за преместването, както показват от „ Грийнпийс – България “, е, че досегашният офис към този момент не може да побере цялата доброта на помагащите. Новото място ще е по-широко, с повече благоприятни условия за събиране на хора и предпазване на даренията. По стените още веднъж ще има изрисувани послания за мир.
Всеки, който желае да помогне, може да подари пролетни и летни облекла и обувки, които може да не са нови, само че би трябвало да са чисти и непокътнати. Приемат се още пакетирани храни и хигиенични материали, както и кухненски съдове. Лекарства също са нужни.
Таня и Деница ще се радват да видят още хора, които са съпричастни към идеята. Двете, както и самите украинци, остават с вярата, че напълно скоро войната ще завърши. Таня е уверена, че разрушените градове ще бъдат още веднъж възобновени, а хората ще се върнат в домовете си.
Таня живее към 10 години в България, а през днешния ден се е посветила на помощта към своите сънародници. Споделя, че усеща болката им и вижда терзанието им. Самата тя има родственици в Киев.
На въпроса какво желае хората да знаят за обстановката в Украйна, тя дава отговор с различен въпрос: " Трябва ли да се разрушат Мариупол, Чернигов, Харков, че хората да повярват в това, което се случва? "
Според доброволката бягащите от войната украинци не са с настройката да останат за дълго в България. Те чакат да стане по-спокойно и да се върнат в родината си, уточни Таня. По думите й украинците няма да се откажат от своя дом. „ Нашата страна ще бъде нова, европейска “, надява се Таня. Света, друга украинка, родом от Запорожие, изрази сходно мнение: „ Ние сме оптимисти в това, че Украйна ще си върне законните граници от 1991 година “
Украинците се пробват да запазят високия си дух. В центъра за бежанци е оживено. При моето посещаване имаше повече от 10 души - едните са пристигнали да оказват помощ, а другите – да получат помощ. Очаквано в центъра срещам единствено девойки и дами с деца. Родителите идват за облекла или храна. От центъра им спомагат и за документите за престояване в България.
Снимка: " Грийнпийс-България "
Мястото не е огромно, а на всички места е отрупано с кашони и торби. В тях има всичко – от хранителни артикули до облекла. В единия ъгъл са отделени детските играчки. Таня описа за момиченце на към шест години, което се е разплакало, когато е посетило центъра. Детето е огромно, схваща какво става, ние й даваме дарове, тя плаче, спомня си Таня. Според нея на децата им липсват приятелите и всекидневието, което са имали до преди войната.
Доброволката означи, че майките изпитват терзание да вземат от продуктите. Жените даже се разплаквали и се постанова доброволците да ги убеждават, че няма нищо неправилно, тъй като „ българите от чисто сърце оказват помощ “. Аз ги запитвам " Защо плачете ", а те ми дават отговор: „ Защото ние постоянно сме давали, а в този момент би трябвало да взимаме нещо “, описа Таня. За да се опита да разведри ситуацията, тя постоянно прибягва до комизъм, приказва високо, пее, с цел да развесели своите сънародници. Таня твърди, че украинците имат висок дух и знаят по какъв начин да се усмихват макар войната. Тя дава за образец с това какъв брой доста двойки са сключили брак по време на спора. „ Има живот, ние освен водиме война “, акцентира още Таня.
Украинците в България са нетърпеливи да продължат живота си. Те желаят да намерят работа и жилище, разяснява Деница Петрова, началник на „ Грийнпийс – България “. Тя е приела в дома си Татяна от Чернигов, която е вокален възпитател и се надява да работи и у нас по специалността си. „ Татяна към този момент си стъпва на краката. Очаквах у дома да пристигна човек, който е прочувствено травмиран и му би трябвало време да се окопити. Но виждам по какъв начин тя всеки ден търси своя път “, описа Деница. Татяна интензивно се включва и в помощта за бежанците.
Снимка: " Грийнпийс-България "
От 1 април спешният център ще се обитава в Централните софийски хали на бул. „ Мария Луиза " 25. Причината за преместването, както показват от „ Грийнпийс – България “, е, че досегашният офис към този момент не може да побере цялата доброта на помагащите. Новото място ще е по-широко, с повече благоприятни условия за събиране на хора и предпазване на даренията. По стените още веднъж ще има изрисувани послания за мир.
Всеки, който желае да помогне, може да подари пролетни и летни облекла и обувки, които може да не са нови, само че би трябвало да са чисти и непокътнати. Приемат се още пакетирани храни и хигиенични материали, както и кухненски съдове. Лекарства също са нужни.
Таня и Деница ще се радват да видят още хора, които са съпричастни към идеята. Двете, както и самите украинци, остават с вярата, че напълно скоро войната ще завърши. Таня е уверена, че разрушените градове ще бъдат още веднъж възобновени, а хората ще се върнат в домовете си.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ