Бежанската криза, засилващият се евроскептицизъм в много страни от ЕС,

Бежанската рецесия, засилващият се евроскептицизъм в доста страни от Европейски Съюз, Брекзит, опцията за излизане на Швеция от Европейски Съюз, близо ли са евроинституциите до жителите, мъчно ли се става евродепутат от елементарен водач на камион – тези и други въпроси разяснява шведският член на Европарламента Петер Лундгрен в изявление за " Труд ". – Г-н Лундгрен, в Европарламента се разискват нови правила за банкет на бежанци. Има ли действителни проблеми с мигрантите в Швеция или значително става въпрос за медиен звук? – Действително има проблеми у нас, само че считам, че и медиите наливат масло в огъня. Като население сме дребна страна, само че не и като територия. През 2015 година приехме 163 000 мигранти при 10 млн. жители. Това сътвори напън върху обществената ни система, която е, или най-малко беше, доста добре развита и през днешния ден към този момент не можем да се грижим толкоз добре за личните си хора. Преселниците се употребяват с приоритет. Например в Швеция има възрастни хора, които не могат да си разрешат скъпите у нас и в други страни зъболекарски услуги. А когато си преселник, плащаш 50 крони, което е 5 евро, и по-късно ползваш каквато и да е дентална услуга. – Вашата партия „ Шведски демократи “ е посочена за националистическа и крайнодясна. Смятате ли, че тази обстановка ще ускори позициите ви на предварителните избори в Швеция през 2018 година? – Смятам, че това, което ще ускори нашия резултат на вота следващата година, е, че ние сме много съсредоточени върху казуса. Вече прогнозирахме какъв ще бъде резултатът върху обществото при положение на всеобща имиграция и през днешния ден хората схващат за какво искахме връщане на граничния надзор. Разбира се, бяхме наречени „ расисти “, „ националисти “, „ фашисти “, само че внезапно ръководещите социалдемократи стегнаха контрола по границите. А хората не са глупави и видяха, че това, за което предупреждавахме, фактически се случва. В последна сметка не желаеме да се изолираме тотално от всички. Винаги сме желали мигранти-професионалисти в дадени области, в които нямаме експерти. А тези, които идват в Швеция са стопански мигранти, те не са бежанци. Хората в най-голяма потребност не могат да дойдат в Швеция, тъй като нямат средства да платят на каналджиите. – Лидерът на вашата група в Европарламента – Найджъл Фарадж, бе основен мотор за Брекзит. Как са настроенията през днешния ден в Швеция? Има ли опция за Швекзит? – В нашата партия непрекъснато повдигаме този въпрос и имаме вяра, че за нас е по-добре да сме отвън Евросъюза и суперсилата, която се основава тук. Не желаеме да сме част от Съединени европейски щати и да изгубим суверенитета си. Не желаеме обстановка, в която Брюксел да диктува разпоредбите на всички страни-членки, а ние да се превърнем във васали. – Т.е. вашата партия не желае Швеция да е член на Европейски Съюз? – Ясната цел, която сме си сложили е да достигнем стадий, в който да имаме референдум за обособяване от общността по прилика с английския. Но в Швеция обстановката е по-сложна, защото в конституцията написа, че участието в Европейски Съюз е закон. Така че за анулация на този закон, с изключение на утвърждението на болшинството от жителите, е нужно и решение на два настоящи Народното събрание с избори сред тях за образуване на референдум. – И какво се случва след това? – Естествено, ние желаеме да продължим да търгуваме с останалите страни-членки, само че за тази цел не се нуждаем от Брюксел. Преди Евросъюза отново можехме да търгуваме с целия свят. Малка страна като Швеция изнася артикули, не тъй като е член на Европейски Съюз, а тъй като произвеждаме качествена продукция – камионите на „ Скания “, колите на „ Волво “, стомана, хартия. Клиентите ни не идват поради участието в Европейски Съюз. Най-голям търговски сътрудник е Норвегия, която не е част от общността. – Преди 5 години Найджъл Фарадж ми сподели, че към 2022 година българите ще бъдат евроскептици като него. Споделяте ли мнението? – Въпросът е, че когато си относително нов член на Евросъюза, какъвто е вашият случай, вие най-вече получавате пари. И тогава всичко върви добре. Можете да вложите много пари в пътища, в инфраструктура, само че в последна сметка идва моментът, в който Европейски Съюз желае нещо в подмяна. Например Швеция постоянно е била чист донор на Европейски Съюз от самото начало и това ни коства доста средства. И по-късно Брюксел ни споделя, че в случай че не бяхме член, нямаше да имаме привилегии в търговията. Което е хипотетично, тъй като не знаем развиването на обстановката в противния случай. Затова всеки гледа през днешния ден към договарянията с Лондон, тъй като те ще са образец и ролеви модел какви ще са връзките на Брюксел с страна, която се отдели от Европейски Съюз. Да, това е клуб, само че не мотоклуб като „ Ангелите на пъкъла “. Трябва да можеш да го напуснеш, без да понесеш вреди. – Това ли се случва в този момент? – Разбира се! Европейски Съюз е ядосан, тъй като британците гласоподаваха да го изоставен. А това не е моментът, в който би трябвало да си злопаметен. Сега е моментът, в който би трябвало да стане ясно по какъв начин да бъде реализирано най-хубавото допустимо съдействие с Англия в бъдеще. И тук идва комплицираната задача пред Брюксел. Защото Европейски Съюз не може да даде прекомерно положителни благоприятни условия на британците, тъй като по този начин ще подаде неприятен сигнал към други страни, които ще последват този път, когато видят, че няма действителни облаги от участието. Въпреки това считам, че ще има добра договорка и тя ще послужи за образец за Швеция – какво и по какъв начин може да получи, без да е членка на Европейски Съюз. – Член сте на комисията по превоза в Европарламента. Какво мислите за концепцията на Комисията за промени в пътните такси за колите? В България да вземем за пример имаме винетки, които съгласно тази самодейност може да отпаднат. – Смятам, че в края на краищата ще стигнем до унифицирана система. Целта на Евросъюза е мощно да понижи каузи на пътническите коли поради замърсяването на околната среда. Това значи огромни вложения в публичния превоз, както и развиване на самостоятелни коли без водач, за които сега вървят огромни полемики. Смятам, че ще станем очевидци на сходно развиване в огромните градове в бъдеще. – Германия ще вкарва тол такси, които на процедура ще важат единствено за чужденци, защото на германците ще им бъдат приспадани от налозите. – От моя позиция тази стъпка е много обоснована, защото Германия е директна страна. Където и да желаете да отидете в Европа, по един или различен метод би трябвало да преминете през немска територия. Бил съм интернационален водач и съм прекарал голям брой часове по пътищата на Германия. „ Животът “ на аутобаните е 3 години, по-късно би трябвало да им бъде изработен главен ремонт. Поддръжката им е тежка и скъпа, тъй че разбирам за какво Берлин желае това. В последна сметка би трябвало да си плащаш за това, което използваш. – Какво друго обсъждате сега в комисията по превоз? – Най-голямата тематика през днешния ден, несъмнено, е новият пакет за подвижност, наименуван Европа в придвижване, който цели модернизиране на превоза и понижаване на нездравословните излъчвания. Тук срещаме огромни проблеми с водачите на тирове, които работят в безусловно разнообразни условия и възнаграждение. В Швеция да вземем за пример внасят водачи, да вземем за пример от Македония, които получават нечувано ниски суми. Това на собствен ред прогонва шведските водачи от пазара на труда, защото разноските на компанията с чужденци е надалеч по-нисък и тя може да подбива цените на превоза. Тук би трябвало да има равнене и точно това е казусът на Европейски Съюз. Ако имаш безусловно свободен пазар на всичките 27 страни, колкото ще са в бъдеще, тогава би трябвало да имаш и еднообразно, най-малко значително, равнище на стопанска система и на заплати. А сега нищо от това не се случва. Виждал съм български сътрудници на пътя, които въобще не могат да си разрешат крайпътно заведение или баня и си готвят на газови котлони безусловно на автомагистралата. – Казахте, че сте работил водач на тир? – Да, в продължение на 30 години, 10 от тях като интернационален водач. – Помага ли този опит за работата в Европейския парламент? – Помага ми доста, тъй като имам насъбран на практика опит. Знам какви са проблемите в тази сфера и имам хрумвания какви би трябвало да бъдат решенията им. Притежавам и здрав разсъдък, нещо което значително липсва тук. Още когато пристигнах в Европейския парламент, незабавно видях, че сътрудниците не базират своите решения или оферти върху нещо действително. В транспортната комисия съм единствен, който в миналото е работил като водач. – Това направи ли усещане на сътрудниците Ви? – В началото ме вземаха на майтап: „ Я, елементарен водач е пристигнал тук, какво ли ще прави, несъмнено и британски не приказва “. Но доста скоро трансформираха мнението си за мен, защото съм доста деен на нашите съвещания. Имам свои гледни точки по въпросите, които обсъждаме и не се опасявам да ги кажа. Понякога дебатите ни са нагорещени, само че аз в никакъв случай не правя отстъпка. – Казвате, че сте един от дребното с действителен на практика опит тук в Екологичен потенциал? – Точно по този начин, работих като водач две седмици преди да дойда в Брюксел през 2014 година, с цел да стартира работа като евродепутат. Преди това смесих работата с предизборната акция. След като бях определен на изборите на 25 май 2014 година, продължих да карам още месец, с цел да си избистря концепциите, които имам за законодателни начинания и промени. – А по какъв начин тъкмо попаднахте в политиката? – Имах свои хрумвания за развиването на транспортните политики в Швеция, които на процедура липсват. През 2013 година подадох поръчка в партията да стана претендент за народен представител на националните избори. Но скоро по-късно нашият водач ме попита дали не желая да вляза в листата за Екологичен потенциал. Честно казано признах, че не съм изключително умел в европолитиките, само че той ми сподели, че в случай че се съглася, ще ме върнат на ученическата пейка. Така и стана. В последна сметка няма нещо, което човек не може да научи. – Следващите избори са през 2019 г. – Възнамерявам да се кандидатирам още веднъж, защото работата тук не е като тази на камионджията – товариш, пътуваш, разтоварваш. Цялата бумащина и администрация, с която те зарива Брюксел, не разрешава реализиране на бързи резултати. Така че ще вземам участие и в идващите избори, тъй като желая да приключа това, което съм почнал тук на 100%. А и в партията ми, в която съм интернационален секретар, са удовлетворени от работата ми тук. – Значи ви харесва да сте евродепутат? – За мен тази купа не значи нещо извънредно. За някои хора е в действителност значима, мислят си, че са достигнали доста висок пост, че са доста значими персона. Целият парламент се отнася с евродепутатите надали не като с богове. След първата ни лятна почивка първото нещо, което мои сътрудници ме попитаха, бе, какъв модел „ Мерцедес “ или „ Ауди “ съм си купил. Не, купих си кола, създадена 1982 година просто за развлечение. И без това към този момент си имах автомобил. Старая се да не хвърча в облаците и поради това считам, че съм известен тук. – Какъв е Вашият съвет към сътрудниците и европейските политици? – За да бъде сполучлив политик, човек би трябвало да има здрав разсъдък и да може да приказва. Това е главното. Да може да приказва с хората. Много политици приказват в продължение на половин час и човек най-после си споделя: „ Какво по дяволите сподели този?! “. Важно е и да не се употребява комплициран език с съвременни думи, когато общуваш с елементарни трудещи се хора. Това единствено ще те накара да изглеждаш неуместно, като че ли искаш да се дистанцираш от хората, които на процедура те избират. Европейските политици не би трябвало да се вземат прекомерно на съществено. В Европарламента те живеят значително като в балон, в различен свят, откъснати от действителността и от хората. Сам виждате, по какъв начин изборната интензивност на евроизборите понижава от ден на ден. Това се дължи на мнението на жителите, които считат, че Европейски Съюз е нещо далечно и предопределено за някакъв хайлайф от политици. Моят съвет е: Бъдете достижими за хората. Ако някой ви написа във фейсбук, отговорете му. Аз най-малко се пробвам да подкрепям такава връзка. В последна сметка би трябвало да се отчиташ на гласоподавателите, които са те избрали. Петер Лундгрен (52 г.) е шведски евродепутат. Зам.-председател на евроскептичната група с водач Найджъл Фарадж “Европа на свободата и директната демокрация”. Влиза в политиката през 2010 година, а на изборите за Европейски парламент през 2014 година е определен за член на Европарламента. Според скорошно изследване националистическата му партия “Шведски демократи” е първа политическа мощ в Швеция, където следващата година предстоят парламентарни избори.