Какво не знаете: Бъз Олдрин
Бъз Олдрин е най-известен като втория човек, който стъпва на Луната. Но възпитаникът на Уест Пойнт, водач от Военновъздушните сили и инженер от Масачузетския софтуерен институт има необикновен живот и след задачата „ Аполо 11 “.
Ето някои от най-интересните обстоятелства за Бъз.
Той е роден под името Едуин Юджийн Олдрин на 20 януари 1930 година в Монклер, Ню Джърси. Баща му, Едуин Юджийн Олдрин-старши, е някогашен боен водач, служил и в двете международни войни, а моминското име на майка му Марион е безусловно Муун („ Moon “, от британски език „ Луна “). Преди да направи шеметната си кариера в НАСА, той лети на реактивни самолети F-86 Sabre в 51-во изтребително крило на Военновъздушни сили, като извършва 66 бойни полета в Корея. За един месец подразделението му смъква 61 противников самолета и приземява други 57. Самият Олдрин смъква два изтребителя и получава Почетен кръст за своята работа.
След края на войната изкарва докторска степен по аеронавтика от Масачузетския софтуерен институт и е определен в Група астронавти 3 на НАСА, в която влиза и неговият сътрудник от „ Аполо 11 “, водачът на командния модул Майкъл Колинс.
Море на спокойствието
Лунният модул „ Аполо 11 “ се приземява в Морето на спокойствието на Луната на 19 юли 1969 година, само че Олдрин и Нийл Армстронг трябваше да изчакат няколко часа, преди да могат да изоставен галактическия транспортен съд. Олдрин употребява това време, с цел да се причасти.
Като старейшина в презвитерианската черква „ Уебстър “ в Тексас Олдрин е получава позволение да занесе самун и вино в космоса. По-късно той написа, че виното „ постепенно и грациозно се стече по стената на чашата “ с помощта на гравитационното привличане на Луната, което е 1/6 от това на Земята. Чрез радио връзката със Земята той приканва и другите си сътрудници да съзерцават момента, само че по-късно споделя, че е трябвало да се опита да стигне до повече хора.
„ Бяхме пристигнали на Луната в името на цялото човечество – без значение дали са християни, евреи, мюсюлмани, агностици или атеисти “, написа Олдрин в книгата си „ Великолепната пустота: Дългото пътешестване до дома от Луната “. „ Но по това време не можех да се сетя за по-добър метод да призная големите габарити на прекарването „ Аполо 11″ от това да благодаря на Бога. “
Когато се връща на Земята, Олдрин към този момент има по-практични задания: би трябвало да изпрати доклад за разноските (за 33,31 долара) на НАСА за пътуването до Луната.
Той излиза от лунния модул „ Ийгъл “ 19 минути след Армстронг и двойката прекара 2 часа в събиране на скални проби, правене на фотоси и образуване на научни опити. По време на работата си те стават и първите хора, които хапват на Луната. Менюто им е деликатно създадено от ученият по храните на НАСА Рита Рап. Но то въпреки всичко звучи като от студентски стол: захарни бисквити, бекон, плодова напитка и кафе.
„ Не беше тъкмо грандиозно угощение за едни момчета на прага на историята “, написа Олдрин в Туитър през декември 2021 година, „ само че когато си в космоса, би трябвало да се задоволяваш с каквото имаш “.
Олдрин, Армстронг и Колинс вземат със себе си два медицински комплекта, които съдържат стотици хапчета, за осемдневната задача на „ Аполо 11 “. Общо те включват 60 антибиотика, 12 за гадене, 12 стимуланта, 18 болкоуспокояващи, 60 деконгестанти, 24 за диария в космоса, 72 аспирина и 21 сънотворни. Още – разнообразни мехлеми за първа помощ, капки за очи, спрейове за нос, превръзки и термометри подготвяха астронавтите за всичко, което Луната може да им сервира.
На борда на „ Джемини 12 “
Престоят му в космоса е по-точно 289 часа и 53 минути, като към 8 часа от това време е отвън галактическия транспортен съд. Той слага връх по разходки като прекарва 5 часа и половина отвън галактическия транспортен съд „ Джемини 12 “ по време на задачата му през 1966 година, а по време на „ Аполо 11 “ той и Армстронг прекарват 2 часа и 31 минути отвън лунния модул.
Постиженията му обаче от време на време го трансформират в цел на последователите на тайните теории, които настояват, че кацането на Луната е било машинация. През 2002 година Олдрин удря с пестник един от тях, който го тормози; индивидът се пробва да повдигне обвинявания, само че в последна сметка арбитър взема решение, че Бъз е бил предизвикан.
След еуфорията към кацането на Луната Олдрин се уморява от пътуванията по света, които НАСА постанова на астронавтите. Той прави кариера като водач на изтребител, а по-късно като астронавт, и животът на граждански се оказва сложна акомодация. Така 2 години след кацането на Луната той постъпва в болница.
Окуражен от първичния публичен отзив на историята си, Олдрин става ръководител на Националната асоциация за психологично здраве през 70-те години. През 2009 година той още веднъж се връща към тематиката във „ Великолепната пустота “.
Той получава прякора „ Бъз “ като дете, тъй като по-малката му сестра произнася погрешно думата “brother ” като “buzzer ” (съответно „ брат “ и „ бъзър “), което по-късно е кратко на Бъз. През 1988 година Олдрин законно го трансформира от истинското Едуин. Можете да го наричате доктор Бъз.
През 2020 година Олдрин и Колинс получават номинации за „ Еми “ за изключителната си операторска работа за фрагментите, които снимат на Луната и които са употребявани в документалния филм на CNN „ Аполо 11 “. Двамата астронавти губят от основателите на кино лентата „ Пещерата “ на National Geographic.
На страницата на Олдрин в IMDb са изброени някои от предходните му победи, в това число премията „ Жул Верн “ за разпространение на духа на проучването и премията на Обществото на операторите за създаване и реализиране на резултати в региона на фотографията в космоса.
Патентното ведомство на Съединени американски щати е издало три патента на Олдрин: един през 1993 година за оборудване за галактическа станция, което побира осем до 10 астронавти, което той проектира самичък вкъщи; различен за „ летящ бустер с преносим ракетен двигателен модул “ през 2003 г.; и един през 2004 година за модули за многочленен екипаж за галактически полети.
Световните върхове на Гинес показват него като най-възрастния човек, посетил Северния и Южния полюс. Той се насочва към Северния през юли 1998 година на борда на нуклеарния ледоразбивач „ Советский Союз “, а до Южния полюс пътува като екскурзиант през ноември 2016 година, когато е на 86 години и 314 дни.
За страдание по медицински аргументи би трябвало да бъде евакуиран от станцията Скот-Амундсен на Южния полюс до град Крайстчърч, Нова Зеландия, откакто се разболява от височинна болест. Олдрин декларира в изказване, че се е почувствал доста по-добре, когато е достигнал морското ниво.
Между другото, той е бил и надалеч под това ниво – когато през 1996 година се осмелява да стигне до останките на „ Титаник “.
