Бай Кочо Калцунев - от престижа на финансовото ведомство до

Бай Кочо Калцунев - от престижа на финансовото ведомство до унижението да бъде опустошен от „ четворния съюз “, състоящ се от жена му и трите му дъщери: Цеца, Пеца и Меца…

Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967)

Калцуневият елит

Бай Кочо Калцунев от дълго време мечтаеше да си купи лефер риба; да си я сготви самичък с доста лук и шарлан, по тази причина тази заран излезе рано-рано на пазара. Обикаля той риболовците, рови и прекатурва из кошовете, пресмята, пазарява се; само че като разбра, че тънкият му бюджет не ще издържи такова сензитивно и непредвидено перо до незнайната дата на приемане пенсиите, купи си една китка магданоз и две тиквички и се върна в къщи. Трите дъщери на остарелия пенсионер бяха във всекидневната. Цеца търкаше ноктите си с вълнено парче и си правеше маникюр. Пеца, легнала на стомах върху кушетката, четеше най-новия разказ „ Когато любовта е болест “. А Меца понякога скрито прескачаше до зимника, бръкваше в огромната петмезена делва, лапваше си по един рачел и отново се връщаше, като си даваше тип, че нищо не се е случило. Мадам Калцунева в приемната пред огромното огледало пробваше пък префасонираната си остаряла рокля и се връцкаше ту наляво, ту надясно.

Калцуневи минаваха за видно семейство в дребния градец, поддържаха необятни връзки с локалния елит и правеха приеми в „ огромния салон “, където от трийсет години се мъдреха три меки изтърбушени стола, едно глухонямо пиано, огромно огледало, червени завеси с тежки пискюли и една полица с троянски гаванки, украсени с български плетеници от незнайна ера. На стените висяха ергенският портрет на бай Коча, причесан на път и с бакенбарди, „ Шильонският затвор “ с паяжина, която му придаваше още по-голяма мрачност, и „ Взятiе Плевна “ – героическа картина от Освобождението. Старата ходеше постоянно по журнета и събрания, а дъщерите посещаваха клуба, участваха в благотворителни комисии и водеха оживени разногласия за гласовите данни на Хозе Мохика и за свободния брак в Русия. Бай Кочо пък на времето заемаше положителни служби по финансовото ведомство и минаваше за умел счетоводител; само че „ четворният съюз “, както той го наричаше, състоящ се от жена му и трите му дъщери, посредством систематични и ловки интервенции разстрои бюджета му главно, докара пагубно намаляване на личната му и фамилната валута и го принуди да прибегне до редуциране материалните разноски и персоналния състав. От месец впрочем той пушеше единствено 10 цигари на ден, пиеше по две кафета, една мастика привечер и даваше по един лев за вестник. В персоналния състав, за огромно страдание, той трябваше да се лиши от слугинята, заради което събитие в фамилията се явиха непредвидени мъчнотии.

Щом се върна в къщи, бай Кочо влезе в кухнята, съблече палтото, препаса престилката на жена си, постави очилата и почна да готви. Наряза тиквичките на верни колелца, посоли ги с червен пипер и ги остави да се поизцедят, след което с огромно старание ги отъркаля в брашно и в верни редици ги подреди в тепсията, обляна с олио. Като си избърса ръцете в престилката, а носа – с левия ръкав, той седна удовлетворен на миндера, извади цигара, пречупи я надве и с велико удоволствие запуши половината.

Другата половина остави за след това, тъй като работата освен че не беше привършена, само че оставаше най-трудната й част, мисълта за която правеше да го избиват ситни капки пот по носа. Трябваше да се отнесе тавата на фурната, а в цялото семейство още не се бе родил човек, който да извърши тоя героизъм. Широките връзки и публичното състояние, което заемаха, не позволяваха и да се намерения за сходно унизително деяние.

Като се повъртя из кухнята, бай Кочо смъкна престилката, излезе на салона, изкашля се високо по посока на женското поделение, само че немá кураж да се обади, а смъкна очилата, облече палтото и излезе на пътната врата да чака инцидентен минувач, който да помоли да занесе тавата. Часът наближаваше 10. Симидчиите от дълго време бяха минали, също и градският метач, та улицата беше пуста. Само на ъгъла в дъното на улицата едно вързано на стобора магаре, навело глава, размишляваше върху закона за облекчение на длъжниците. Трябваше впрочем бай Кочо да се уповава единствено на щастливия случай: някое чираче или преносвач да мине около тях. Затова той крачеше старателно от пътната врата до водосточната тръба на другия завършек на къщата, връщаше се назад и отново поемаше отначало.

– Чудна работа! Холера ли е изморила хората бе, джанъм, или са се изселили отсам? Кога ти не трябват, не можеш да се провреш из улицата от хлапетии, а в този момент жива душа няма.

Към 10 и половина мина баба Кинка Куцата на връщане от черква. След нея – Донко Кърпачът, само че той беше толкоз пийнал, че не можеше да се оправи с регулационния проект на града. После прекосиха улицата две кучета – и никой различен. А обед наближаваше и той маршируваше от вратата до водосточната тръба в интензивен ход, изпушвайки четвърта половинка цигара. Когато към 12 часа изчезна и магарето от дъното на улицата, бай Кочо, обезверен, се върна у дома, съблече се в салона, изкашля се два пъти предизвикателно по посока на дамите, само че никой не се обади. Цеца довършваше с съчка за зъби маникюра си. Пеца беше навлязла в най-интересната част на романа, а Меца се прозяваше звучно, зяпайки през прозореца. Мадам Калцунева, по комбинезон, нареждаше дрешника.

В един и половина часа фамилията Калцуневи обядваше в кухнята сирене и чесън. „ Четворният съюз “ обаче, единомислещ, както постоянно, бойкотира пламенно втората порция от менюто, тоест чесъна, тъй като мадамата следобяд имаше заседание в женското сдружение, а Цеца, Пеца и Меца бяха поканени на чай с танци в клуба.

От: „ Под шарената рогозка “, Чудомир, ДИ „ Отечество “, София, 1981 година
Снимки: Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967), заглавна- Литературно-художествен музей „ Чудомир “, Казанлък