Бащата на , Калоян Абрашев обяви, че със съпругата му

Бащата на, Калоян Абрашев разгласи, че със брачната половинка му ще подхващат правосъдни ограничения по отношение на компанията , отговаряща за медицинския превоз . В прочувствена обява във Фейсбук, в която споделя за последните часове на момиченцето , той благодари на медиците от Детското поделение на Националната кардиологична болница за положените грижи, както и на всички , които са им протегнали ръка в сложния миг. Опечаленото семейство ще подари събраните средства за други нуждаещи се деца, както и за инсталация. А за какво са решили да подхващат правосъдни дейности , Абрашев изяснява:

„ Мили хора,

Ще се опитам да ви опиша по какъв начин от компания, която мислехме, че е „ избавител “ се оказа, че сме наели компания „ палач “. Става въпрос за. Накратко, това е компания, която се е специализирала в организирането и превозването на пациенти. Както е написано на страницата им: „ Горди сме, че имаме 100% успеваемост “. Е да, но доскоро.

Тяхната организация беше такава, че медицинският им аероплан излиташе от летището Лион Брон и кацна на летище София в понеделник. Също в понеделник от Истанбул със автомобил потегли цялото животоспасяващо здравно съоръжение, което щеше да бъде нужно за полета, съоръжение, което трябваше понеделник вечерта да бъде доставено на летище София. Вторник с полет от Истанбул, идващ в 09:00 часа, дойдоха двамата турски лекари, които трябваше да бъдат с нас на полета. Вторник е, към 10:00 и тръгваме от Националната кардиологична болница с кола за спешна помощ.

В колата за спешна помощ сме аз, Амая, двама доктори от Националната кардиологична болница и двамата медици, които ще бъдат с нас на полета. Пристигаме всички на летище София и се стартира образуване на пренасяне на Амая от колата за спешна помощ във самолета и получаваме въпрос от задграничните медици: „ Къде е оборудването? “.

Тези хора изобщо не бяха на ясно къде е оборудването, с което същите щяха да работят. Настана суматоха и всички започнахме да звъним да намерим оборудването. Цялото летище беше проведено да търси животоспасяващото съоръжение. След може би петнадесет минути, се откри, че същото е доставено в понеделник вечерта…на Централна жп гара в София. Компанията е наела някакъв юноша по бяла тениска с грейка, без безусловно никакъв приказваме британски да закара оборудването и той е объркал „ летище “ с „ гара “.

Нямахме време да реагираме и трябваше да се върнем с дребната, с колата за спешна помощ назад до болничното заведение. Д-р Печилков, управляващ организацията от българска страна ни сподели, че това преместване като парцалена кукла от системи в болничното заведение към кола за спешна помощ и извънредно рисково, и за пръв път става очевидец пациент да се връща назад.

След 5-6 часа започваме отначало цялата интервенция към този момент с оборудването при нас в болничното заведение. Отново тръгваме с колата за спешна помощ за летището. Влизаме на летището, колата за спешна помощ стопира до самолета и процедурата се повтаря, и се допуска, че няма какво да се обърка. Е да, но не. При свързване на апарата за обдишване, който е безусловно жизненоважен турските медици откриват, че накрайникът, свързващ апарата и самолета, не съответстват. Турските медици изобщо не бяха наясно какъв е нужният накрайник и от кое място да го вземат, с цел да се свърже към самолета. Въпреки напъните на няколко служби на летището въпросният накрайник по този начин и не съумя да се откри.

За повторно трябваше да се връщаме в болничното заведение. Към 19:50 пристигнахме в Националната кардиологична болница и единият турски доктор ми споделя: „ Съжалявам, не знаем от къде да намерим въпросният накрайник, не можем да кажем по кое време ще летим “. Попитах ги: „ Добре де, вие сте медиците, виновни за апаратурата и за грижите за Амая, до момента в който летим. Нито сте си създали труда да се позаинтересувате къде е оборудването ви, което също като вас дойде от Истанбул, нито сте се заинтересували дали същото това съоръжение ще работи във самолета, за какво? “ Отговорът беше: „ Съжалявам “.

Към 21:30 ни се обадиха от Националната Кардиологична болница и ни споделиха, че положението на Амая внезапно се е влошило към 21:00 и малко по-късно е умряла.

Едно голямо благодаря на безусловно всички лекари от Детското поделение на Националната Кардиологична болница. Въпреки, че медиците ни споделяха истината в очите, че шансът тя да живее е най-малък и че във всеки един миг може да се случи най-лошото, същите те не спираха до финален мирис да вършат всичко по силите си тя оцелее, да оцелее най-малко до полета. Сърчицето й се е борило до дъно.

Мили хора, Амая към този момент не е измежду нас, само че нейната идея ще продължи. Амая сплоти целият народ в идеята да вършим положително и ние със брачната половинка ми ще продължим да го вършим, сигурен съм, че и всички вие. Всички средства, дарени за Амая, ще ги дарим за други нуждаещи се деца, както и за инсталация. Относно компанията, отговаряща за медицинският превоз, считаме да предприемем ограничения в съда. Такова безумно неглижиране на човешки живот съгласно нас не би трябвало да бъде оставяно безнаказано.

Мили хора, погребението на Амая ще се състои в моето родно село Енина, община Казанлък в петък на 01.03.2024г от 13:00.

Благодаря ви за изключителната поддръжка. Въпреки, че не съумях да спася дъщеричката ми, ви приканвам никой от вас да не се отхвърля за нищо на света в името на децата си. Поклон пред вас!

Почивай в мир, блага Амая. Знай, че мама и тате доста те обичат! “