Баща й е грък, родом от о-в Крит. Майка й

Баща й е грък, родом от о-в Крит. Майка й е от Ню Йорк. Една от прабабите й е от Шотландия. 

Дженифър Анистън става известна с ролята си на Рейчъл в сериала „ Приятели “, която й носи премиите „ Еми “, „ Златен глобус “ и „ Наградата на гилдията на актьорите “.

Тя е една от най-добре платените актриси на Холивуд. През 2014 година положението й се пресмята на 150 млн.долара.

Дженифър е известна с благотворителната си активност.

Набира средства за деца сираци в Мексико. Подпомага акции против рака, ксенофобията, убиването на делфини.

Отделя обилни средства за редица неправителствени организации, в това число „ Лекари без граници “.

Иска ми се, когато бях на 25, да се усещах по този начин, както се усещам през днешния ден, когато трансферирах 40 – в естетика с тялото си и сърцето си, щастлива с живота, който повеждам и изцяло ОК с трудностите, които ще срещна напред по пътя си.

Трябва по-малко да се мисли и повече да се живее.

Никога не се одобрявам прекомерно съществено. Така се живее по-добре…

Представата ми за това какво е смешно значително се дефинира от визията ми за самата мен.

Винаги се нервирам около облеклото си: в случай че съм облякла дадена рокля на някой дизайнер, то наложително би трябвало да сложа и всичко останало на въпросния дизайнер. Защо да не мога да обуя старите си обувки, в случай че те са по-удобни?!

Отношението ми към модата е, че облеклата би трябвало да са комфортни, лесни за носене… ти да носиш тях, не те – теб. Това е. Класика. Всеки пък, когато съм се опитвала да наподобявам самоуверено и бясно, съм се чувствала като героиня от японска анимация. И въобще нямам доверие в това, че „ звездите “ не би трябвало да носят една и съща дреха два пъти. Първо, „ звездите “ са „ звезди “ единствено на екрана. Иначе са просто хора. И второ, облеклата въобще не са значими. Ти си значим. Така че, всички тези непотребни главоболия са ми изцяло непознати.

Родителите ми ме убедиха, че аз съм най-хубавото, за което може да мечтае Холивуд.

Винаги съм имала една цел: да дам опция на хората да преживеят тези усеща, които самата аз изпитвам, когато съм в киносалона.

Щом един път схванеш кой си и какво обичаш в себе си, всичко си идва на мястото.

Не знам какво е да си секс знак. Когато се видя на корицата на някое списание, аз не виждам себе си. Виждам някой, който е „ обработен “, „ пипнат “, „ изработен “ оттук-оттам… Но това не съм аз.

Никога не съм се възприемала като секси. Да, от време на време си мисля: „ Хей, през днешния ден не изглеждаш по никакъв начин зле! “. Но сега, в който целеустремено се опиташ да си секси, просто няма да се получи.

Наистина поставям изпитание да не се затварям в себе си. В предишното бързо издигах защитни стени. Мислиш си, че това те пази, само че в действителност те изолира. И по този начин пропускаш доста неща.

Днес упражняваме мъжете си да не вършат нищо. А след това се оплакваме от резултатите.

В мъжа диря първо приятеля, някой, с който да се усещам удобно, да се усещам на една вълна.

Не разчитай на мъжете, само че и не ги отрязвай изцяло.

Жените би трябвало да спрат да търсят неприятните момчета. Да спрат да тичат към далечното и непостижимото, когато положителните момчета са тук, до тях.

Никога не съм харесвала това постоянно търсене на Мъжа. Никога не съм харесвала „ Секса и града “ и цялото това схващане, че дамата се усеща мощна, единствено когато открие Мъжа. Това просто не е за мен. Не е моят път. Не имам вяра в това.

Когато става дума за обич, не можеш да контролираш нищо.

Истинската обич изважда на показ всичко – ти просто разрешаваш против теб от самото начало да бъде изправено огледало.

Да намериш някой, който да бъде твоят най-хубав другар, някой, с който да можеш да бъдеш себе си, някой, с който да се забавляваш – ето това е любовта.

Ти имаш собствен пълностоен живот. Той има собствен пълностоен живот. Срещате се. Животите ви се преплитат. Ето това е ужасно!

Връзката не би трябвало да ти оказва помощ да оцелееш. Тя би трябвало да е черешката на тортата в твоя живот.

Истинската обич е, когато посред ви няма забрани, няма нищо за криене, когато се учите един от различен, преоткривате се един различен.

Обичам чувството да си влюбен, да имаш пеперуди в стомаха, когато се събуждаш. Това прави всеки ден специфичен.

Най-хубавото в брака е чувството, че преминавате дружно през спадовете и възходите. И към момента сте дружно. Днес след ден можеш да погледнеш в очите същия този човек и да кажеш: „ Аз към момента съм тук. И към момента те обичам. “ Срещате се още веднъж и още веднъж. Отново и още веднъж се свързвате. Вричате се един на различен отново и отново, и отново. Всеки ден. Ето това обичам в брака. Това желая в брака.

Повечето от нас се влюбват в нечий облик и прекарват идващите три до пет години в това да откриват кой е този човек в реалност. Ако по време на този развой на опознаване и разголена ранимост останете свързани, мисля, че сте уцелили десетката. Успели сте да създадете здрава връзка. Успели сте да приемете друго човешко създание такова, каквото е. Успели сте да го обикнете с всичките му недостатъци и дефекти. Успели сте да се свържете същински.

В основата на всяка връзка е взаимността.

Истинската обич ти дава сили да понесеш всичко – даже това, което виждаш в огледалото всеки ден.

Когато бях дребна, мечтаех не да бъда известна, а да бъда щастлива.

Наистина е доста необичайно да се опитваш да отделиш персоналния живот от обществения. Така или другояче, най-после всичко излиза на повърхността и то в подобен килнат тип, че напряко не можеш да повярваш.

Горещо ви поучавам: разчитайте единствено на себе си. Но, в случай че ви оферират помощ – приемайте.

Не си правете дълготрайни проекти. Винаги имайте едно на разум, че събитията са променлива.

Не ми е приятна тази история с „ горката Джен “, която таблоидите раздухват. Цялата тази концепция, че съм нещастна в любовта. Всъщност, усещам се същинска късметлийка в любовта.

Винаги е тъжно, когато нещо свършва. Това безусловно те счупва. И всички усеща излизат на повърхността…

Мисля, че е значимо да знаеш за какво взаимоотношенията ти с даден човек са завършили – без значение дали става дума за любовна връзка или за другарство. Накрая би трябвало да си наясно за какво е почнало всичко и за какво е свършило. Това ти е нужно, с цел да продължиш напред, с цел да направиш идната стъпка в живота си. Връзките включват двама души. И всеки от тях е еднообразно значим. Както за събиранията, по този начин и за разделите. Така че, даже другият да е 98% отговорен за разпада на връзката, ти би трябвало да се съсредоточиш върху 2-та %, които са по твоя виновност. Само по този начин можеш да почистиш „ своята страна на улицата “. Само по този начин можеш да продължиш напред.

Колкото по-голяма е способността ти да обичаш, толкоз по-голяма е и способността ти да изпитваш болежка.

Искам да имам деца. Винаги съм желала. Но не ми харесва целия звук, който се подвига към това. Сякаш съм се провалила на някакъв изпит по женственост, тъй като не съм станала майка. Сякаш цената ми като жена е намаляла. Може да не съм родила деца, само че съм родила доста неща. Просто не е почтено това напрежение да се излива върху теб.

Най-безусловната обич е тази на кучетата. Те ще ти се зарадват на мига, в който влезеш в дома си и ще ти се радват по същия метод всеки идващ ден. Те са лоялни и на тях постоянно, постоянно може да се разчита.

Уморих се от злобата на хората. Ние сме просто едни пораснали деца, които не престават да мачкат по-слабите. Никога повече от в този момент не е имало такава потребност от отворим сърцата си за човечността и любовта.

Критикуват те, в случай че си прекомерно слаба. Критикуват те, в случай че си прекомерно дебела. Според пресата, аз съм била и двете. Невъзможно е да угодиш на всички. Затова просто стопирах да пробвам.

В живота няма неща, за които скърбя. Само уроци, които съм научила.

Ако в никакъв случай не губиш, значи в никакъв случай не рискуваш.

Научила съм се да не пребивавам в предишното и да не прахосвам страсти и нерви в терзания за бъдещето… Обичам неизвестността. Харесва ми упованието какво ще се случи. И да виждам по какъв начин се случва.

Обичам да опростявам нещата… В живота ми няма място за обезсърчение и меланхолия. Какво е писано, ще стане. Аз съм в мир с живота си и всичко, което следва.

Винаги съм казвала: не прави проекти – създавай благоприятни условия.

Никога не съм си падала по „ описите “ с неща, които искаш да направиш през идващите 5 или 10 години от живота си. Според мен, това носи прекалено много стрес в живота ти.

Гневът е толкоз грозен… Не желая да изпитвам яд и отвращение. Научих се да се оправям с тези усеща. Всеки може да го направи. Научих, че можеш да минеш през нещата, които те нараняват. Нищо няма да те убие. Нищо.

Хората са невероятни. Притежаваме такава резистентност! Важното е живота е да обичаш и да бъдеш обичан, да си благополучен и да не се примиряваш с по-малко от това, което заслужаваш.

Ако не си благополучен, можеш да СТАНЕШ благополучен. Щастието е избор. Просто започни да правиш нещата, които те карат да се чувстваш добре. Ето това разбрах от живота…

Това е моят живот. Моите избори. Моят опит. Ако не ви харесва по какъв начин наподобява всичко в профил, спрете да се вторачвате в мен. Защото аз се усещам добре. Не се усещам по този начин, като че ли би трябвало да бъда някъде другаде, да бъда някой различен. Аз съм тъкмо тук, където би трябвало да бъда. И желая да бъда.

Всеки има своя фантазия. Но не всеки има силите да се бори за нея. Опитай се да следваш сърцето си и да правиш това, което искаш да правиш.

Ако най-после можеш да кажеш: „ Обичах и получих доста обич “, ще е прелестно. И изцяло задоволително.