След влизането ни в еврозоната: Проблеми при обмяната на парите могат да се очакват в малките населени места
Бързото приемане на еврото съставлява само вероятният, рационален и ефикасен излаз от режима на Паричен съвет, въведен като краткотрайна, пробна, санкционираща и дисциплинираща мярка под натиска на МВФ през 1997 година, който понастоящем се ползва от извънредно стеснен кръг от страни. Това се споделя в резолюция, признато от Икономическия и обществен съвет.
Експертите му припомнят, че прилаганият Паричен съвет в България е от най-рестриктивен вид, доколкото беше признат характерен модел на най-високо поръчителство на паричната база, прилаган в миналото в историята на паричните системи.
Според съвета частични проблеми при обмяната на парите могат да се чакат в дребните обитаеми места без пощенски клонове. Затова специалистите смятат, че връзката с другите публични групи по отношение на процеса на приемане на еврото би трябвало да бъде ежедневна, масирана, предлагана по всички осведомителни канали. Само по този метод могат да бъдат успокоени страховете на част от обществото и да се противостои на извънредно шумната и ефикасна акция против приемане на еврото. Обръщаме особено внимание върху осведомителната работа с уязвимите публични групи, които заради слаба просветеност или обществено изключване могат да бъдат обект на измами, допълват от ИСС.
Според тях обществено тиражираната версия, че инфлацията нараства значително измежду страните, включили се към Еврозоната през месеците, последващи пълноправното им участие, не дава отговор на истината. Внимателното следене на инфлационните трендове измежду страните, включили се към еврозоната разкрива, че главният резултат върху динамичността на ценовите нива има съответният интервал от икономическия цикъл, в който се намира съответната страна сега на присъединението си, а не промяната на националната ѝ валута с еврото.
ИСС смята, че присъединяване на България в европейския паричен съюз ще форсира процеса на действителна конвергенция. На процедура доближаването на приходите и стандарта на живот на българските жители с този на междинния европеец е най-важната цел от присъединяване на страната ни в границите на Европейски Съюз. В тази връзка всички дейности и ограничения, които водят България в тази посока на развиване – каквато е присъединението ни към еврозоната – би трябвало да бъдат интензивно подкрепени. Данните за динамичността на работните заплати след присъединението на обособените страни към еврозоната демонстрира, че е налице резистентен растеж на приходите на работещите.
Според съвета присъединението към еврозоната ще донесе обилни позитивни резултати за бизнес средата и българската стопанска система в това число:
- Ръст на комерсиалния оборот в рамките на европейската общественост, както и подобен към трети страни – данните от страни-членки, употребяващи еврото, демонстрират повишаването в бранш " Търговия “ е с сред 10 и 26 процентни пункта.
- Намаление на транзакционните разходи (включително превалутирането) – оценките за към този момент включили се страни разкриват, че това понижение се равнява на към 0,5% от Брутният вътрешен продукт на съответна страна. В случая на България – при планиран Брутният вътрешен продукт за 2025 година от 210 милиарда лв. – спестените разноски за бизнеса, жителите и страната ще възлизат на към 1 милиарда лв..
- Подобряване на кредитния рейтинг на България с най-малко 1 стъпка (по данни от влезлите в еврозоната страни) – съществена причина за растеж на вложенията в страната, което е основният детайл, от който българската стопанска система се нуждае през идващите години.
- Повишение на вътрешното търсене (което на процедура е моторът на напредък на Брутният вътрешен продукт в страната ни през последните години) – основават се условия за по- бързото придвижване на стокооборота, което ще усъвършенства финансовите резултати на предприятията и компаниите, и ще подкрепи приходите на работещите да вървят в положителна посока и други
Независимо от това, ИСС обръща внимание, че показаната статистическа информация, солидна обосновка, аналитични оценки, съответни рекомендации и съществени послания на тези документи към момента остават отвън вниманието на гражданското общество и следва да получат нужната необятна гласност в хода на осведомителната акция за приемане на еврото.
Това събитие контрастира с необятната социална неинформираност, записана в многочислени представителни проучвания относно действието на Паричния съюз, интензивно втълпяване на страхове измежду обособени елементи на обществото по отношение на своевременното приемане на еврото, забавена осведомителна акция, къс живот на предходните постоянни държавни управления, изострена вътрешна и външнополитическа обстановка и извънредно ниско доверие на обществото в държавните институции и правовия ред, които се придвижват върху настройките за присъединение към еврозоната.
Във връзка с това има висока социална поддръжка за еврото и Паричния съюз в страни, включили се неотдавна към еврозоната, с предишни настоящи парични препоръки или приложили широкообхватни избавителни стратегии в отговор на следваната преди този момент неразумна бюджетна политика и несъразмерен държавен дълг. Така да вземем за пример, съгласно последното изследване на Евробарометър от лятото на 2023 година, поддръжката за европейската валута в Хърватия надвишава 68%, надлежно в Естония - 84%, Литва - 80%, Гърция - 84%, спрямо 40% в България при над 46% общи отрицателни настройки.
Експертите му припомнят, че прилаганият Паричен съвет в България е от най-рестриктивен вид, доколкото беше признат характерен модел на най-високо поръчителство на паричната база, прилаган в миналото в историята на паричните системи.
Според съвета частични проблеми при обмяната на парите могат да се чакат в дребните обитаеми места без пощенски клонове. Затова специалистите смятат, че връзката с другите публични групи по отношение на процеса на приемане на еврото би трябвало да бъде ежедневна, масирана, предлагана по всички осведомителни канали. Само по този метод могат да бъдат успокоени страховете на част от обществото и да се противостои на извънредно шумната и ефикасна акция против приемане на еврото. Обръщаме особено внимание върху осведомителната работа с уязвимите публични групи, които заради слаба просветеност или обществено изключване могат да бъдат обект на измами, допълват от ИСС.
Според тях обществено тиражираната версия, че инфлацията нараства значително измежду страните, включили се към Еврозоната през месеците, последващи пълноправното им участие, не дава отговор на истината. Внимателното следене на инфлационните трендове измежду страните, включили се към еврозоната разкрива, че главният резултат върху динамичността на ценовите нива има съответният интервал от икономическия цикъл, в който се намира съответната страна сега на присъединението си, а не промяната на националната ѝ валута с еврото.
ИСС смята, че присъединяване на България в европейския паричен съюз ще форсира процеса на действителна конвергенция. На процедура доближаването на приходите и стандарта на живот на българските жители с този на междинния европеец е най-важната цел от присъединяване на страната ни в границите на Европейски Съюз. В тази връзка всички дейности и ограничения, които водят България в тази посока на развиване – каквато е присъединението ни към еврозоната – би трябвало да бъдат интензивно подкрепени. Данните за динамичността на работните заплати след присъединението на обособените страни към еврозоната демонстрира, че е налице резистентен растеж на приходите на работещите.
Според съвета присъединението към еврозоната ще донесе обилни позитивни резултати за бизнес средата и българската стопанска система в това число:
- Ръст на комерсиалния оборот в рамките на европейската общественост, както и подобен към трети страни – данните от страни-членки, употребяващи еврото, демонстрират повишаването в бранш " Търговия “ е с сред 10 и 26 процентни пункта.
- Намаление на транзакционните разходи (включително превалутирането) – оценките за към този момент включили се страни разкриват, че това понижение се равнява на към 0,5% от Брутният вътрешен продукт на съответна страна. В случая на България – при планиран Брутният вътрешен продукт за 2025 година от 210 милиарда лв. – спестените разноски за бизнеса, жителите и страната ще възлизат на към 1 милиарда лв..
- Подобряване на кредитния рейтинг на България с най-малко 1 стъпка (по данни от влезлите в еврозоната страни) – съществена причина за растеж на вложенията в страната, което е основният детайл, от който българската стопанска система се нуждае през идващите години.
- Повишение на вътрешното търсене (което на процедура е моторът на напредък на Брутният вътрешен продукт в страната ни през последните години) – основават се условия за по- бързото придвижване на стокооборота, което ще усъвършенства финансовите резултати на предприятията и компаниите, и ще подкрепи приходите на работещите да вървят в положителна посока и други
Независимо от това, ИСС обръща внимание, че показаната статистическа информация, солидна обосновка, аналитични оценки, съответни рекомендации и съществени послания на тези документи към момента остават отвън вниманието на гражданското общество и следва да получат нужната необятна гласност в хода на осведомителната акция за приемане на еврото.
Това събитие контрастира с необятната социална неинформираност, записана в многочислени представителни проучвания относно действието на Паричния съюз, интензивно втълпяване на страхове измежду обособени елементи на обществото по отношение на своевременното приемане на еврото, забавена осведомителна акция, къс живот на предходните постоянни държавни управления, изострена вътрешна и външнополитическа обстановка и извънредно ниско доверие на обществото в държавните институции и правовия ред, които се придвижват върху настройките за присъединение към еврозоната.
Във връзка с това има висока социална поддръжка за еврото и Паричния съюз в страни, включили се неотдавна към еврозоната, с предишни настоящи парични препоръки или приложили широкообхватни избавителни стратегии в отговор на следваната преди този момент неразумна бюджетна политика и несъразмерен държавен дълг. Така да вземем за пример, съгласно последното изследване на Евробарометър от лятото на 2023 година, поддръжката за европейската валута в Хърватия надвишава 68%, надлежно в Естония - 84%, Литва - 80%, Гърция - 84%, спрямо 40% в България при над 46% общи отрицателни настройки.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ