Балканите са силно сеизмичен район, но Гърция и Турция са

Балканите са мощно сеизмичен регион, само че Гърция и Турция са с по-сеизмични територии от тази на България. В Гърция и Турция земетресенията и като количество, и като мощ, са доста повече от земетресенията в България, само че териториите на тези две страни са и по-големи от тази на нашата страна. В Румъния има също едно доста мощно сеизмично огнище - във Вранча, сподели за Българска телеграфна агенция член-кореспондент проф. Николай Милошев - шеф на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките (НИГГГ-БАН), запитан за изказванието на турския академик проф. доктор Мехмет Али Кая, че " през Пловдив минава огромен разлом, който стига до Одрин и се чака да аргументи земетресение с магнитуд до 7 по скалата на Рихтер, като най-застрашените обитаеми места ще са Чирпан, Пловдив и Стара Загора ".

Земетресения се случват постоянно, както и в този регион, и неотдавна имаше земетресение към Асеновград, само че България е в сеизмично деен район и няма по какъв начин да не се случват трусове, изясни проф. Милошев. 

Все още в международен мащаб не се предвиждат трусове, сподели шефът на НИГГГ-БАН и изясни какво значи да има прогноза - би трябвало да се знае къде може да се случи земетресение, какъв брой мощно може да бъде и по кое време ще стане това.

" Във връзка с това къде може да се случи обещано земетресение имаме сеизмично райониране на страната и знаем къде са вероятните центрове, където е допустима нараснала сеизмична интензивност. Пловдив, Чирпан и Стара Загора са в региони с нараснала сеизмична интензивност. Сеизмично райониране е правено веднъж, по-късно е имало и актуализация. На базата на историческите трусове, които са се случвали, и на градежа на земната кора, в тези райони се допуска каква е оптималната степен, която може да се случи, като земетресение. Това също е известно. И остава третият въпрос - по кое време може да се случи обещано земетресение, и на него никой по света още не може да откри еднопосочен отговор. Ако се допусна, че се каже, че другата седмица може да се случи земетресение, резултатът от суматохата, която ще настъпи и вредите, ще бъдат доста по-големи от обещано земетресение ", разяснява член-кореспондент проф. Николай Милошев.

Няма никакви аргументи сега да считаме, че има някаква смяна в сеизмологичната конюнктура, съобщи шефът на НИГГГ-БАН.

Към момента на никое място в света не се предвиждат трусове, в това число и в Япония . Наскоро имаше по-сериозно земетресение в Япония и преди този момент нямаше предизвестия, сподели проф. Николай Милошев.

Той изясни, че в Япония имат предупредителни системи и тяхната функционалност е да се задействат прочут брой секунди преди самото земетресение, тъй като актуалните информационни средства са по-бързи, в сравнение с се популяризира сеизмичната вълна. 

Например за България, единствената смислена предупредителна система е вероятно за трусове от Вранча в Румъния, защото дистанцията е по-голямо и се чака, че до София информацията ще се получи до 20-30 секунди преди самото земетресение да се усети, сподели шефът на НИГГГ-БАН.

В Япония тези предупредителни системи се употребяват, с цел да се спре електричеството, да се понижи скоростта на бързите влакове, да се изключат, при опция, реакторите на атомни електроцентрали и по този метод да се понижат вредите от земетресението, изясни проф. Милошев. 

Най-силното земетресение у нас е станало в Крупник през 1904 година

Проф. Николой Милошев сподели, че през април 1928 година, в разстояние на четири дни, край Чирпан са станали две доста мощни трусове. За едното се смята, че е било с магнитуд 6,8, а другото е било на 18 април, с магнитуд 7. Това второ земетресение е било с епицентър в региона на село Поповица. 

Това обаче не е най-силното земетресение в България, защото най-силното е станало в региона на Крупник и е било на 4 април 1904 година Определя се, че магнитудът на това земетресение е бил към 7,8, сподели проф. Николай Милошев. Трябва да се има поради, че тогава не е имало принадлежности за установяване на магнитуда на земните земетресения и това е ставало с наблюдения от разрушителните дейности, които е имало и определенията за магнитуда в този интервал са доста ориентировъчни ", изясни шефът на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките.