Българското вето за Северна Македония би могло да попречи на

Българското несъгласие за Северна Македония би могло да попречи на началото на договарянията за присъединението на Украйна. Такава догадка изрази зам.-председателят на Народното събрание и съпредседател на " Демократична България " Атанас Атанасов преди началото на съдружния съвет, чиято тематика през днешния ден е точно напредъка в връзките със западната ни съседка.

Атансов изрази страдание, че сега няма изискване да се вдигне ветото, само че по думите му тематиката се усложнява поради кандидатурата на Украйна за Европейския съюз. " Да не се получи по този начин, че поради Македония, да не влезе Украйна. Все отново има някакъв ред на опашката ", разяснява той, представен от dnevnik.bg. Съпредседателят на обединяването счита, че няма прогрес по тематиката, само че все пак повтори позицията си, че е наложително президентът Румен Радев да свика Консултативен съвет по национална сигурност, каквото е настояването на премиера Кирил Петков и изрази удивление за какво това не се е случило до момента.

По-рано през днешния ден другият съпредседател на " Демократична България " позволи опция за напредване на двустранният развой по намиране на компромисно решение със Северна Македония, в случай че Европейската комисия поеме гаранции в границите на преговорния развой, че упованията на България - законни, свързани с Копенхагенските критерии във връзка с Северна Македония ще бъдат включени в преговорната рамка.

Депутатът от " ИТН " Станислав Балабанов за следващ път препотвърди позицията на партията. Този път обаче той съобщи, че Северна Македония би трябвало да отвори конституцията си и там да запише, че " българският народ е с равни права, не малцинство, а равни права и да изпълнят всички останали точки, които са доказани както на консултативния съвет през януари, по този начин и през рамковата позиция на Народното събрание и декларацията от времето на 44-то Народно заседание ".

В реалност нито в листата с рекомендации, направени след консултативния съвет, нито в рамковата позиция попада настояването българите да бъдат включени в Конституцията. Напротив, в тях се приказва единствено за гаранции за правата на българите. Искането за включването на българското малцинство в конституцията на Северна Македония бе изведено от президента Румен Радев на напред във времето - като водещо изискване за компромис при визитата му в Брюксел през декември.

Балабанов още веднъж повтори, че няма потребност от нов КСНС, защото имало ясна позиция от страна на всички парламентарнмо показани партии, " като се изключи един външно-политически екип и един министър-председател, който през последните два месеца водеше различен вид политика в тази тенденция ", добави депутатът, непропускайки опцията още веднъж да нападна премиера Кирил Петков по тематиката.

Балабнов добави, че упованията му от съдружния съвет е веднъж да си обясни " сътрудници ли сме в тази коалиция или еднолично се ръководи страната ".

Междувременно президентът Румен Радев още веднъж не отговори на публицисти дали ще свика КСНС по тематиката. Вместо това прикани държавното управление да отстоява българския интерес и в същото време да не губи от взор проблемите на хората в страната и тежката социално-икономическа рецесия, на фона на стремежа и силата, които по думите му се влагат в решаването на проблемите на Република Северна Македония по пътя й към Европа.

Миналата седмица Радев съобщи, че ще реши дали да свика КСНС откакто на първо време беседва персонално с премиера за потребността от такава среща.