По стъпките на българските възрожденци: Посещение на родните градове на бележити българи
Българското Възраждане е един от най-ярките интервали в историята на народа ни. Това е времето на най-силен напредък на писмеността, културатата и литературата. Обединени от националната идея – Освобождението на родината, националните маси излъчват своите водачи, които се трансформират в мотора на битката за самостоятелна страна.
Промените в културната и духовната област са в две съществени направления: новобългарското просветно придвижване и битката за църковно отделяне. Стремежът е освобождение на образованието и културата от елинското въздействие и слагане на основите на нова материална и духовна просвета. Съществена страна на този развой е битката против гръцката църковна власт за църковна самостоятелност.
Дълбоките промени в обществото водят до събуждане и въстания на българския народ за възобновяване на българската страна в етническите граници, обхващали земите на Мизия, Тракия и Македония, с обединен литературен и приказваме език, с обновяващо се общо схващане и единна културна традиция.
Докосването до този ярък интервал в нашата история е извънредно значимо и, несъмнено, прелестно. Предлагаме ви да отделите един пролетен уикенд на някое от изброените по-долу градчета, където възрожденския дух към момента витае във въздуха. Локациите са комфортни, пътищата – леки, а природата в близост – китна.
Започваме разходката с Панагюрище – не град, а богатство.
Районът на града е населяван от дълбока античност, за което приказват откритите над 300 монументи – некрополи, селища, замъци, военни лагери и пътносъобщителни уреди.
Панагюрският край е един от центровете на Българското възобновление (XVIII – XIX в.) и на битките за национално избавление от османското господство. В памет на героите от Април 1876 година е повдигнат Мемориален комплекс „ Априлци”, намиращ се на историческия рид Маньово бърдо в центъра на града.
На 9 км на северозапад се намира историческата околност Оборище, обвързвана с Априлското въстание, до която води и живописна туристическа пътека.
Сред забавните забележителности на града са старите му църкви. Най-старата черква в града е „ Свети Тодор Тирон”, издигната преди повече от 400 година До нея през 1823 година е осветлен различен храм – „ Свето Въведение Богородично”. В интервала 1856 – 1860 година е издигната и катедралната черква „ Свети Георги”.
Задължителна спирка при опознаването на историята на Панагюрище е Историческият музей. Централната постройка на музея включва археологическа зала, в която са изложени истински находки, открити при разкопки в региона на града. Централната експозиция на музея е отдадена на присъединяване на Панагюрище в Априлското въстание. Друга експозиция е отдадена на освобождението на Панагюрище от османска власт и присъединяване на панагюрци в Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година
Историческият музей в града има няколко филиала. Сред тях е Духовниковата къща, строена през 1790 година, в която през 1871 година българският бунтовник Васил Левски заклева членовете на локалния революционен комитет. Друг обект към музея е Дудековата къща, в която е показана етнографска експозиция, показваща възрожденския градски обичай на панагюрци от втората половина на XIX век. Експозицията, ситуирана в Джуновата къща, наблюдава възникването и развиването на възрожденската Панагюрска златарска школа и употребените техники на направа. В красивата синя Хаджидимитрова къща е сподели сбирка от художествени творби, дърворезба, медникарски произведения, керамика и украшения. Интересни за посетителите са още Тутевата, Лековата и Дриновата къща.
Специално място в сърцата на локалните хора заема родната къща на Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня. През 1876 година локалният революционен комитет разпорежда на Райна да избродира знамето на панагюрските бунтовници. Днес къщата е превърната в музей, а в двора е заровена обичаната българска героиня от Априлското въстание.
В града има няколко хотела и къщи за посетители, които оферират настаняване. Местната кухня, известна с вкусните си ястия, можете да опитате в някой от заведенията за хранене на града.
Няма патриотичен българин, който да не е ходил до Копривщица. Тук Възраждането е най-живо и пъстро. Градът е роден град на доста значими за историята на България персони като Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски. Къщите им са превърнати в музеи и посрещат гости и през днешния ден.
Събитията от 1867, когато към празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и основава първия Революционен комитет, до експлоадирането на Априлското въстание през 1876 година оживяват пред очите на туристите.
Както дребни и огромни знаят още от началните класове, тук на 20 април 1876 година избухва най-кървавата и най-мащажба национална опозиция против османското робство. С това историческо събитие са свързани и множеството туристически обекти в днешна Копривщица. Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи музеи.
Ето и историята на някои от тях:
Родният дом на известния български бунтовник, уредник и началник на Априлското въстание - Георги Бенковски се намира в града. Къщата е издигната от дърво през 1831 година. Музейните експонати описват за живота и революционната активност на свободолюбивия българин.
Построена през 1830 година и през днешния ден превърната в музей, родната къща на Димчо Дебелянов провокира жив интерес и лирично въодушевление измежду всички гости на града. Тук на 25.03.1887 година е роден поетът-лирик. Възстановена е семейно-битовата разпоредба на къщата. Музейната експозиция споделя за живота и литературната активност на поета.
Комплекс от три постройки, построени в интервал от 25 години, съставлява къщата-музей на различен популярен публицист и бунтовник - Любен Каравелов. Сградите надлежно: зимна къща - 1810 година, стопанска постройка - 1820 година, лятна къща - 1835 година, са служили за потребностите на фамилията на джелепина Стойчо Каравела и брачната половинка му Неделя Доганова. Днес и в трите къщи е ситуирана музейна експозиция, отдадена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови.
Музеят, отдаден на Тодор Каблешков, е построена през 1845 година от копривщенски занаятчия. Със своята импознтна фасада, богат интериор и дърворезба тя съставлява изключително скъп монумент на възрожденската ни архитектура. Възстановената битова конюнктура е такава, каквато е била в средата на XIX век. Направена е експозиция, отразяваща революционната активност на Тодор Каблешков и Априлското въстание в Копривщица.
Разходката продължава с два паметника на културата, свързани с паметната за локалните дата - 20 април:
Мавзолеят на априлци е построен в памет на починалите в освободителните битки от Априлската епопея, с цел да припомня за бурната и изпълнена с национализъм пролет на 1876 г.Построен е през 1928 година със средства на хаджи Ненчо Палавеев. Долната част на монумента е костница, а в горната се обитава дребен параклис.
Символът на Копривщина безспорно е тъй наречените Мост на първата пушка – отдаден на първия изстрел сложил началото на Априлското въстание. Паметникът е ситуиран до Калъчевия мост, където на 20 април 1876г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, с цел да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят съпроводени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”
В града може да опитате и обичайни ястия от времето на Възраждането, поднесени в достоверна конюнктура.
Карлово пък е мястото, където можем изцяло да се потопим във възрожденската атмосфера. Тук всичко е непокътнато по този начин, както е било преди 150 години. Градът е родното място на великия българин Васил Левски и тъй като сме тръгнали по стъпките на революционерите, няма по какъв начин да не посетим къщата-музей, отдадена на Апостола.
Националният музей „ Васил Левски” се намира в централната част на град Карлово. Музейният комплекс включва родната къща на Васил Левски, мемориaлния параклис „ Всях светих болгарских”, Чардаклиевата къща, музейна експозиция и монумент на Гина Кунчева – майката на Левски.
Борец за независимост, бунтовник и труженик за пълноправие, Васил Иванов Кунчев-Левски е един от главните идеолози и уредници на битките за национално избавление от османско господство през XIX век. Обесен е от османската власт на 19 февруари 1873 година в гр. София.
Музеят на Васил Левски има многогодишна история. Началото му е обвързвано с възобновяване на родната къща на Апостола през 1933 година и нейното отваряне като музей през 1937 година Къщата е дребна едноетажна постройка със зимник, килер и укритие в приземието и две стаи на етажа – една за нощуване и една гостна. До къщата е долепена работилницата – ниска сграда, състояща се от стая с заслон. Първоначалният тип на къщата е възобновен с помощта на племенниците на Левски – дъщерите на сестра му Яна.
През 1955 година наоколо до къщата е построена зала за документална експозиция. Впоследствие тя се оказва дребна и през 1965 година е издигната нова постройка, а остарялата е преустроена в кинозала. От 1968 година до 1992 година къщата музей е филиал на Градския исторически музей в Карлово. От 1993 година е независим музей. На 21 юли 2000 година той е разгласен за държавен културен институт с национално значение.
От 1994 година в Карлово музейният комплекс се възвръща и уголемява. Построени са и са включени още Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „ Всех святих болгарских”.
Чардаклиевата къща се намира директно до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло фамилията на лелята на Апостола Дона Чардаклиева – сестра на Гина Кунчева. Къщата е била издигната към 1840 година
Мемориалният параклис „ Всех святих болгарских” е издигнат в памет на Апостола.
Експозицията на музея е събирана повече от 65 години и съхранява движимости, документи и фотоси, свързани със фамилията, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници от Карлово и от други краища на страната. Тук се пазят съвсем всички научни биографични проучвания и литературни произведения, отдадени на Апостола, творби на изобразителното изкуство и други
Днес музеят „ Васил Левски” е един от най-посещаваните мемориални музеи в България.
На 19 февруари, датата на която е обесен Апостола, всяка година в Карлово се празнува денят на подвига и саможертвата на Васил Левски. Организират се викторини, изложения, литературни срещи.
18 юли пък е празникът на град Карлово. На този ден – рождената дата на Апостола, в родния му град се организира национален събор „ Ден на Васил Левски”, проведен от община Карлово, фондация „ Васил Левски” и Националния музей „ Васил Левски”.
На по-малко от 20 километра Карлово се намира Калофер, родното място на различен изтъкнат българин и възрожденец Христо Ботев. В града се намира музеят, отдаден на него, в който се съхраняват, опазват и експонират персонални движимости, документи, издания, творби на българското изобразително изкуство и други материали, свързани с живота и делото на Ботев, неговото семейство и съратниците му.
Националният музей „ Христо Ботев” е построен на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е ситуиран в центъра на град Калофер, в парк „ Ботева градина”. Той включва няколко обекта – мемориална къща музей, експозиционна зала, монумент на Ботев от 1930 година и монумент на Иванка Ботева – майката на поета. Целият отбор е разгласен за колективен монумент на културата – историческо място с национално значение.
Основен детайл в комплекса е къщата, в която е живял най-дълго Ботев. Той не е роден в нея, само че я назовава „ роден” дом, тъй като тук прекарва детството си. В тази къща се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник „ Гайда”, в който е оповестено първото му стихотворение „ Майце си”. Къщата е разрушена при опожаряването на града по време на Руско-турската война през 1877 година По самодейност на калоферското поданство и родолюбиви българи от цялата страна постройката е възобновена по мемоари на Ботевия брат ген. Кирил Ботев и по-стари калоферци.
Официално къщата е открита като музей на 2 юни 1944 година
Мемориалната къща музей съставлява едноетажна постройка с огромен чардак. В нея е пресъздадена ситуацията, в която е израснал Ботев. Оригинални експонати са чекръкът и шевната машина на майка му Иванка.
През 1973 година към мемориалната къща музей отваря порти и новата експозиционна зала на музей „ Христо Ботев”. Тя е изцяло актуализирана през 2008 година в чест на 160-та годишнина от рождението на Ботев. В новата експозиция в детайли, с снимки и снимков материал, е показан виталният път и делото на Ботев. Тук посетителите могат да видят единствените непокътнати персонални движимости на Ботев – неговият джобен часовник и писалищните му такъми. Показана е и печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „ Знаме” и първият брой на последния му вестник „ Нова България”.
В музейния комплекс на Националния музей “Христо Ботев” е включена и непрекъснатата експозиция “Просветното дело в Калофер”, която е ситуирана в постройката на Даскал-Ботевото учебно заведение.
Даскал-Ботевото учебно заведение, намерено през 1848 година, е издигнато по самодейност на бащата на Ботев – Ботьо Петков. Съградено е напълно с дарения и доброволната помощ на калоферци.
През 1980 година външният тип на постройката е възобновен във типа от 1865 година и учебното заведение е превърнато в музей. В него се наблюдава развиването на просветното дело в България и съответно в Калофер. На втория етаж са показани възстановки на стаи от взаимно и класно учебно заведение, както и учителската и общинската стая.
На първия етаж се намира художественият отдел на музей „ Христо Ботев”. В изложбата са експонирани истински творби на български създатели, пресъздали облика на Ботев върху платно и камък.
При предварителни поръчки музейният комплекс провежда посещаване на други исторически забележителности на Калофер като Девическия манастир, гроба на Калифер челник и други
В Калофер има и Посетителски информативен център, който се стопанисва от локалното Сдружение за екотуризъм „ Централен Балкан – Калофер” и е отворен през цялата година. Служителите в центъра ще ви оказват помощ при обмисляне на вашето пътешестване и престой с резервация или наемането на лидер за някой от по-дългите направления.
Туристите могат да пояздят кон или да походят пеш по някои от конните или пешеходни направления в Националния парк или да бъдат участници в някои от обичайните фестивали.
Предстоящите Великденски и пролетни празници са идеалното време за посещаване на възрожденските градчета. Освен целогодишно отворените музеи и експозиции, през месеците април и май може да станете очевидци или даже да вземете присъединяване във възстановките на събитията от Априлската епопея.
Гарантираме ви едно незабравимо преживяване, което ще остави дълготраен отпечатък в съзнанието. Малчуганите пък ще се допрян до достоверния обичай и просвета на предосвобожденския интервал, което ще разпали въображението им и ще зароди родолюбиви усеща.
Промените в културната и духовната област са в две съществени направления: новобългарското просветно придвижване и битката за църковно отделяне. Стремежът е освобождение на образованието и културата от елинското въздействие и слагане на основите на нова материална и духовна просвета. Съществена страна на този развой е битката против гръцката църковна власт за църковна самостоятелност.
Дълбоките промени в обществото водят до събуждане и въстания на българския народ за възобновяване на българската страна в етническите граници, обхващали земите на Мизия, Тракия и Македония, с обединен литературен и приказваме език, с обновяващо се общо схващане и единна културна традиция.
Докосването до този ярък интервал в нашата история е извънредно значимо и, несъмнено, прелестно. Предлагаме ви да отделите един пролетен уикенд на някое от изброените по-долу градчета, където възрожденския дух към момента витае във въздуха. Локациите са комфортни, пътищата – леки, а природата в близост – китна.
Започваме разходката с Панагюрище – не град, а богатство.
Районът на града е населяван от дълбока античност, за което приказват откритите над 300 монументи – некрополи, селища, замъци, военни лагери и пътносъобщителни уреди.
Панагюрският край е един от центровете на Българското възобновление (XVIII – XIX в.) и на битките за национално избавление от османското господство. В памет на героите от Април 1876 година е повдигнат Мемориален комплекс „ Априлци”, намиращ се на историческия рид Маньово бърдо в центъра на града.
На 9 км на северозапад се намира историческата околност Оборище, обвързвана с Априлското въстание, до която води и живописна туристическа пътека.
Сред забавните забележителности на града са старите му църкви. Най-старата черква в града е „ Свети Тодор Тирон”, издигната преди повече от 400 година До нея през 1823 година е осветлен различен храм – „ Свето Въведение Богородично”. В интервала 1856 – 1860 година е издигната и катедралната черква „ Свети Георги”.
Задължителна спирка при опознаването на историята на Панагюрище е Историческият музей. Централната постройка на музея включва археологическа зала, в която са изложени истински находки, открити при разкопки в региона на града. Централната експозиция на музея е отдадена на присъединяване на Панагюрище в Априлското въстание. Друга експозиция е отдадена на освобождението на Панагюрище от османска власт и присъединяване на панагюрци в Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година
Историческият музей в града има няколко филиала. Сред тях е Духовниковата къща, строена през 1790 година, в която през 1871 година българският бунтовник Васил Левски заклева членовете на локалния революционен комитет. Друг обект към музея е Дудековата къща, в която е показана етнографска експозиция, показваща възрожденския градски обичай на панагюрци от втората половина на XIX век. Експозицията, ситуирана в Джуновата къща, наблюдава възникването и развиването на възрожденската Панагюрска златарска школа и употребените техники на направа. В красивата синя Хаджидимитрова къща е сподели сбирка от художествени творби, дърворезба, медникарски произведения, керамика и украшения. Интересни за посетителите са още Тутевата, Лековата и Дриновата къща.
Специално място в сърцата на локалните хора заема родната къща на Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня. През 1876 година локалният революционен комитет разпорежда на Райна да избродира знамето на панагюрските бунтовници. Днес къщата е превърната в музей, а в двора е заровена обичаната българска героиня от Априлското въстание.
В града има няколко хотела и къщи за посетители, които оферират настаняване. Местната кухня, известна с вкусните си ястия, можете да опитате в някой от заведенията за хранене на града.
Няма патриотичен българин, който да не е ходил до Копривщица. Тук Възраждането е най-живо и пъстро. Градът е роден град на доста значими за историята на България персони като Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски. Къщите им са превърнати в музеи и посрещат гости и през днешния ден.
Събитията от 1867, когато към празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и основава първия Революционен комитет, до експлоадирането на Априлското въстание през 1876 година оживяват пред очите на туристите.
Както дребни и огромни знаят още от началните класове, тук на 20 април 1876 година избухва най-кървавата и най-мащажба национална опозиция против османското робство. С това историческо събитие са свързани и множеството туристически обекти в днешна Копривщица. Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи музеи.
Ето и историята на някои от тях:
Родният дом на известния български бунтовник, уредник и началник на Априлското въстание - Георги Бенковски се намира в града. Къщата е издигната от дърво през 1831 година. Музейните експонати описват за живота и революционната активност на свободолюбивия българин.
Построена през 1830 година и през днешния ден превърната в музей, родната къща на Димчо Дебелянов провокира жив интерес и лирично въодушевление измежду всички гости на града. Тук на 25.03.1887 година е роден поетът-лирик. Възстановена е семейно-битовата разпоредба на къщата. Музейната експозиция споделя за живота и литературната активност на поета.
Комплекс от три постройки, построени в интервал от 25 години, съставлява къщата-музей на различен популярен публицист и бунтовник - Любен Каравелов. Сградите надлежно: зимна къща - 1810 година, стопанска постройка - 1820 година, лятна къща - 1835 година, са служили за потребностите на фамилията на джелепина Стойчо Каравела и брачната половинка му Неделя Доганова. Днес и в трите къщи е ситуирана музейна експозиция, отдадена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови.
Музеят, отдаден на Тодор Каблешков, е построена през 1845 година от копривщенски занаятчия. Със своята импознтна фасада, богат интериор и дърворезба тя съставлява изключително скъп монумент на възрожденската ни архитектура. Възстановената битова конюнктура е такава, каквато е била в средата на XIX век. Направена е експозиция, отразяваща революционната активност на Тодор Каблешков и Априлското въстание в Копривщица.
Разходката продължава с два паметника на културата, свързани с паметната за локалните дата - 20 април:
Мавзолеят на априлци е построен в памет на починалите в освободителните битки от Априлската епопея, с цел да припомня за бурната и изпълнена с национализъм пролет на 1876 г.Построен е през 1928 година със средства на хаджи Ненчо Палавеев. Долната част на монумента е костница, а в горната се обитава дребен параклис.
Символът на Копривщина безспорно е тъй наречените Мост на първата пушка – отдаден на първия изстрел сложил началото на Априлското въстание. Паметникът е ситуиран до Калъчевия мост, където на 20 април 1876г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, с цел да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят съпроводени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”
В града може да опитате и обичайни ястия от времето на Възраждането, поднесени в достоверна конюнктура.
Карлово пък е мястото, където можем изцяло да се потопим във възрожденската атмосфера. Тук всичко е непокътнато по този начин, както е било преди 150 години. Градът е родното място на великия българин Васил Левски и тъй като сме тръгнали по стъпките на революционерите, няма по какъв начин да не посетим къщата-музей, отдадена на Апостола.
Националният музей „ Васил Левски” се намира в централната част на град Карлово. Музейният комплекс включва родната къща на Васил Левски, мемориaлния параклис „ Всях светих болгарских”, Чардаклиевата къща, музейна експозиция и монумент на Гина Кунчева – майката на Левски.
Борец за независимост, бунтовник и труженик за пълноправие, Васил Иванов Кунчев-Левски е един от главните идеолози и уредници на битките за национално избавление от османско господство през XIX век. Обесен е от османската власт на 19 февруари 1873 година в гр. София.
Музеят на Васил Левски има многогодишна история. Началото му е обвързвано с възобновяване на родната къща на Апостола през 1933 година и нейното отваряне като музей през 1937 година Къщата е дребна едноетажна постройка със зимник, килер и укритие в приземието и две стаи на етажа – една за нощуване и една гостна. До къщата е долепена работилницата – ниска сграда, състояща се от стая с заслон. Първоначалният тип на къщата е възобновен с помощта на племенниците на Левски – дъщерите на сестра му Яна.
През 1955 година наоколо до къщата е построена зала за документална експозиция. Впоследствие тя се оказва дребна и през 1965 година е издигната нова постройка, а остарялата е преустроена в кинозала. От 1968 година до 1992 година къщата музей е филиал на Градския исторически музей в Карлово. От 1993 година е независим музей. На 21 юли 2000 година той е разгласен за държавен културен институт с национално значение.
От 1994 година в Карлово музейният комплекс се възвръща и уголемява. Построени са и са включени още Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „ Всех святих болгарских”.
Чардаклиевата къща се намира директно до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло фамилията на лелята на Апостола Дона Чардаклиева – сестра на Гина Кунчева. Къщата е била издигната към 1840 година
Мемориалният параклис „ Всех святих болгарских” е издигнат в памет на Апостола.
Експозицията на музея е събирана повече от 65 години и съхранява движимости, документи и фотоси, свързани със фамилията, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници от Карлово и от други краища на страната. Тук се пазят съвсем всички научни биографични проучвания и литературни произведения, отдадени на Апостола, творби на изобразителното изкуство и други
Днес музеят „ Васил Левски” е един от най-посещаваните мемориални музеи в България.
На 19 февруари, датата на която е обесен Апостола, всяка година в Карлово се празнува денят на подвига и саможертвата на Васил Левски. Организират се викторини, изложения, литературни срещи.
18 юли пък е празникът на град Карлово. На този ден – рождената дата на Апостола, в родния му град се организира национален събор „ Ден на Васил Левски”, проведен от община Карлово, фондация „ Васил Левски” и Националния музей „ Васил Левски”.
На по-малко от 20 километра Карлово се намира Калофер, родното място на различен изтъкнат българин и възрожденец Христо Ботев. В града се намира музеят, отдаден на него, в който се съхраняват, опазват и експонират персонални движимости, документи, издания, творби на българското изобразително изкуство и други материали, свързани с живота и делото на Ботев, неговото семейство и съратниците му.
Националният музей „ Христо Ботев” е построен на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е ситуиран в центъра на град Калофер, в парк „ Ботева градина”. Той включва няколко обекта – мемориална къща музей, експозиционна зала, монумент на Ботев от 1930 година и монумент на Иванка Ботева – майката на поета. Целият отбор е разгласен за колективен монумент на културата – историческо място с национално значение.
Основен детайл в комплекса е къщата, в която е живял най-дълго Ботев. Той не е роден в нея, само че я назовава „ роден” дом, тъй като тук прекарва детството си. В тази къща се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник „ Гайда”, в който е оповестено първото му стихотворение „ Майце си”. Къщата е разрушена при опожаряването на града по време на Руско-турската война през 1877 година По самодейност на калоферското поданство и родолюбиви българи от цялата страна постройката е възобновена по мемоари на Ботевия брат ген. Кирил Ботев и по-стари калоферци.
Официално къщата е открита като музей на 2 юни 1944 година
Мемориалната къща музей съставлява едноетажна постройка с огромен чардак. В нея е пресъздадена ситуацията, в която е израснал Ботев. Оригинални експонати са чекръкът и шевната машина на майка му Иванка.
През 1973 година към мемориалната къща музей отваря порти и новата експозиционна зала на музей „ Христо Ботев”. Тя е изцяло актуализирана през 2008 година в чест на 160-та годишнина от рождението на Ботев. В новата експозиция в детайли, с снимки и снимков материал, е показан виталният път и делото на Ботев. Тук посетителите могат да видят единствените непокътнати персонални движимости на Ботев – неговият джобен часовник и писалищните му такъми. Показана е и печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „ Знаме” и първият брой на последния му вестник „ Нова България”.
В музейния комплекс на Националния музей “Христо Ботев” е включена и непрекъснатата експозиция “Просветното дело в Калофер”, която е ситуирана в постройката на Даскал-Ботевото учебно заведение.
Даскал-Ботевото учебно заведение, намерено през 1848 година, е издигнато по самодейност на бащата на Ботев – Ботьо Петков. Съградено е напълно с дарения и доброволната помощ на калоферци.
През 1980 година външният тип на постройката е възобновен във типа от 1865 година и учебното заведение е превърнато в музей. В него се наблюдава развиването на просветното дело в България и съответно в Калофер. На втория етаж са показани възстановки на стаи от взаимно и класно учебно заведение, както и учителската и общинската стая.
На първия етаж се намира художественият отдел на музей „ Христо Ботев”. В изложбата са експонирани истински творби на български създатели, пресъздали облика на Ботев върху платно и камък.
При предварителни поръчки музейният комплекс провежда посещаване на други исторически забележителности на Калофер като Девическия манастир, гроба на Калифер челник и други
В Калофер има и Посетителски информативен център, който се стопанисва от локалното Сдружение за екотуризъм „ Централен Балкан – Калофер” и е отворен през цялата година. Служителите в центъра ще ви оказват помощ при обмисляне на вашето пътешестване и престой с резервация или наемането на лидер за някой от по-дългите направления.
Туристите могат да пояздят кон или да походят пеш по някои от конните или пешеходни направления в Националния парк или да бъдат участници в някои от обичайните фестивали.
Предстоящите Великденски и пролетни празници са идеалното време за посещаване на възрожденските градчета. Освен целогодишно отворените музеи и експозиции, през месеците април и май може да станете очевидци или даже да вземете присъединяване във възстановките на събитията от Априлската епопея.
Гарантираме ви едно незабравимо преживяване, което ще остави дълготраен отпечатък в съзнанието. Малчуганите пък ще се допрян до достоверния обичай и просвета на предосвобожденския интервал, което ще разпали въображението им и ще зароди родолюбиви усеща.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ