Проф. Юра Константинова: Всички народи на Балканите олицетворяваме Русия с нейната армия
Българското общество би трябвало да се стреми да подхожда по-рационално към тематиката за Русия. Време е да избягаме от страстите, време е да спрем да разрешаваме на политическото говорене да ни разделя.
Русия има своите ползи на Балканите, те са разнообразни, според от съответния исторически интервал. Ние също имаме своите ползи и своите погледи, би трябвало да държим на тях.
Не бива да разрешаваме тематиката да бъде профанизирана. Не бива да разрешаваме тя да бъде употребена като политическа монета. Думата на учените, тяхното мнение, би трябвало да се чува в обществото и имам вяра, че нашият алманах е крачка в тази посока.
Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. Юра Константинова във връзка сборника „ Русия: погледи от Балканите (XIX-XX в.) “, който беше показан в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Проф. Константинова, която е един от съставителите на сборника „ Русия: погледи от Балканите (XIX-XX в.), дружно с доцент доктор Тина Георгиева, заяви, че той е резултат от план, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “, който е взаимен план на Института за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките и Института по славянознание към Българска академия на науките. „ В рамките на този план, за жалост, не успяхме да изпълним пътуванията до Русия, което беше наша съществена цел, защото бяхме заложили четене в съветски архиви, в съветски библиотеки, обаче в първата година Коронавирус не разреши пътешестване, а втората година, след експлоадиране на войната, пътуванията станаха невъзможни, а достъпът до архивите още по-невъзможен “, изясни тя във връзка двугодишния план.
В последна сметка екипът взима решението да направи нещо, което да е потребно за българското общество и по този начин се ражда концепцията за сборника, който съдържа 15 текста, като 13 от тях са на български създатели, а останалите два са на техни сътрудници от Гърция. „ Желанието ни беше да излезем от обичайното показване на Русия, да избягаме от черно-белия взор, да избягаме от делението на русофили и на русофоби. Искахме да покажем освен ролята на Русия на Балканите, освен огромната политика, а по какъв начин ние, хората от Балканите, гледаме на Русия – дали това е прочувствено, дали това е рационално “, описа проф. Константинова. Тя акцентира, че задачата е била не да бъдат определени безвредни тематики, с цел да не се карат хората, нито съзнателно да се изберат политически украсени тематики, с цел да провокират скандал. „ Нашето предпочитание беше да изберем чисто научния взор, обърнахме се към сътрудниците, тези 15 създатели, с молба да изберат каквато тематика желаят от балканските погледи към Русия, само че да я напишат професионално, въз основата на архивни източници, на оповестени документи и сборникът ни се получи превъзходен “, съобщи историкът.
В сборника „ Русия: погледи от Балканите (XIX-XX в.) “ читателите могат да прочетат другите гледни точки. „ Защото ние като приказваме за Русия, като че ли безусловно би трябвало да застанем от едната страна на бариерата, а в действителност животът и политиката са доста по-сложни. Нейната роля не е еднопосочна, тя не може да бъде оцветявана или оценена единствено в черно-бяло, и заради това в действителност публикациите в сборника носят това разграничение на погледите към Русия “, разясни проф. Константинова.
Историкът обърна внимание на корицата на сборника и посочи, че тя в доста огромна степен носи концепцията на екипа, работил за реализирането му. „ Ако я загледате в долната част има откъс от картина на Василий Верешчагин, която демонстрира съветската войска под Плевен. Всички нации на Балканите въплъщаваме Русия с нейната войска, с нейната мощ. Не става дума да отхвърляме Чайковски, Достоевски или Толстой, само че в съзнанието на балканските хора постоянно стои съветската войска, която е голяма. По-голямата част от корицата ни показва остарелия Пловдив – прелестен откъс от картина на Цанко Лавренов, който демонстрира Балканите с тяхното разнообразие, с църквите, с джамиите, с градския живот, с малоазийските къщи “, уточни проф. Константинова.
„ Едно пъстро общество с неговите пъстри възгледи за Русия. Това беше нашата цел и се надявам, че сме съумели да я реализираме “, заключи тя. /БГНЕС
Русия има своите ползи на Балканите, те са разнообразни, според от съответния исторически интервал. Ние също имаме своите ползи и своите погледи, би трябвало да държим на тях.
Не бива да разрешаваме тематиката да бъде профанизирана. Не бива да разрешаваме тя да бъде употребена като политическа монета. Думата на учените, тяхното мнение, би трябвало да се чува в обществото и имам вяра, че нашият алманах е крачка в тази посока.
Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. Юра Константинова във връзка сборника „ Русия: погледи от Балканите (XIX-XX в.) “, който беше показан в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Проф. Константинова, която е един от съставителите на сборника „ Русия: погледи от Балканите (XIX-XX в.), дружно с доцент доктор Тина Георгиева, заяви, че той е резултат от план, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “, който е взаимен план на Института за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките и Института по славянознание към Българска академия на науките. „ В рамките на този план, за жалост, не успяхме да изпълним пътуванията до Русия, което беше наша съществена цел, защото бяхме заложили четене в съветски архиви, в съветски библиотеки, обаче в първата година Коронавирус не разреши пътешестване, а втората година, след експлоадиране на войната, пътуванията станаха невъзможни, а достъпът до архивите още по-невъзможен “, изясни тя във връзка двугодишния план.
В последна сметка екипът взима решението да направи нещо, което да е потребно за българското общество и по този начин се ражда концепцията за сборника, който съдържа 15 текста, като 13 от тях са на български създатели, а останалите два са на техни сътрудници от Гърция. „ Желанието ни беше да излезем от обичайното показване на Русия, да избягаме от черно-белия взор, да избягаме от делението на русофили и на русофоби. Искахме да покажем освен ролята на Русия на Балканите, освен огромната политика, а по какъв начин ние, хората от Балканите, гледаме на Русия – дали това е прочувствено, дали това е рационално “, описа проф. Константинова. Тя акцентира, че задачата е била не да бъдат определени безвредни тематики, с цел да не се карат хората, нито съзнателно да се изберат политически украсени тематики, с цел да провокират скандал. „ Нашето предпочитание беше да изберем чисто научния взор, обърнахме се към сътрудниците, тези 15 създатели, с молба да изберат каквато тематика желаят от балканските погледи към Русия, само че да я напишат професионално, въз основата на архивни източници, на оповестени документи и сборникът ни се получи превъзходен “, съобщи историкът.
В сборника „ Русия: погледи от Балканите (XIX-XX в.) “ читателите могат да прочетат другите гледни точки. „ Защото ние като приказваме за Русия, като че ли безусловно би трябвало да застанем от едната страна на бариерата, а в действителност животът и политиката са доста по-сложни. Нейната роля не е еднопосочна, тя не може да бъде оцветявана или оценена единствено в черно-бяло, и заради това в действителност публикациите в сборника носят това разграничение на погледите към Русия “, разясни проф. Константинова.
Историкът обърна внимание на корицата на сборника и посочи, че тя в доста огромна степен носи концепцията на екипа, работил за реализирането му. „ Ако я загледате в долната част има откъс от картина на Василий Верешчагин, която демонстрира съветската войска под Плевен. Всички нации на Балканите въплъщаваме Русия с нейната войска, с нейната мощ. Не става дума да отхвърляме Чайковски, Достоевски или Толстой, само че в съзнанието на балканските хора постоянно стои съветската войска, която е голяма. По-голямата част от корицата ни показва остарелия Пловдив – прелестен откъс от картина на Цанко Лавренов, който демонстрира Балканите с тяхното разнообразие, с църквите, с джамиите, с градския живот, с малоазийските къщи “, уточни проф. Константинова.
„ Едно пъстро общество с неговите пъстри възгледи за Русия. Това беше нашата цел и се надявам, че сме съумели да я реализираме “, заключи тя. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ