Българското месо е сред най-натъпканото с антибиотици в Европа
Българското месо е измежду най-замърсените с антибиотици в Европейски Съюз. Това демонстрира седмият годишен отчет на Европейската организация по медикаментите за продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски страни през 2015 година
В България на 1 кг живо тегло се падат приблизително по 121 мг антибиотик, с което се нареждаме на осмо място в европейската ранглиста за най-широка приложимост на антибиотици.
Преди нас с по-голяма приложимост на антибиотици са Кипър с 434 мг/кг, Испания с 402 мг/кг, Италия с 322 мг/кг, Унгария с 211 мг/кг, Белгия със 150 мг/кг, Полша със 138 мг/кг и Португалия със 134 мг/ кг.
В средата на класацията са Германия (97.9мг/кг), Франция (70мг/кг), Чехия (68.1 мг/кг).
Най-малко медикаменти има в месото в Норвегия - (2 мг/ кг.), Исландия (5 мг/кг) и Швеция (12 мг/кг). В доста страни с ниска приложимост на антибиотици, каквато е Норвегия да вземем за пример решението за ограничението на потреблението на антибиотици от животните е било взето преди повече от 20 години, както излиза наяве от данните на ЕМА.
В България се регистрира растеж на използването на антибиотици от 92 мг през 2011 година и 116 мг през 2013 година до сегашните е 121 мг през предходната година. В разбора на ЕМА обаче се показва, че ниските стойности от предходните години се дължат на това, че отчитането на данните за продажбите е било непринудено и действително данните от 2013 и 2015 година се считат за близки до действителното ползване.
Докладът регистрира, че в битката против антимикробната устойчивост у нас са направени промени в законодателството, които стягат контрола върху използването и изписването на антибиотици. Така да вземем за пример е заложен оптимален брой антибиотици, които могат да бъдат включени в една рецепта, оптимално количество от всеки антибиотик, което може да бъде закупено, както и оптималната дълготрайност на приложението му.
В България най-голяма е използването на тетрациклини, пеницилини, макролиди, сулфонамиди, флуорохинолони.
Основният извод от отчета е, че като цяло потреблението на антибиотици във фермите в Европа е намаляло, само че и други страни, както България заради промени в отчитането в предходни години, са подавали неточни данни и по тази причина тяхната интерпретация би трябвало да е деликатна.
" За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават даже на здравите животни дребни дози антибиотици ", разясниха от " Активни консуматори " данните в евродоклада.
" Тези лекарства са основани за лекуването на в миналото смъртоносните бактериални болести, само че от години се употребяват неоснователно за предварителна защита и профилактика на инфекции. Накратко - храната, която консумираме, се създава с огромни количества антибиотици, а крайният артикул съдържа остатъчни количества от тях ", считат от " Активни консуматори ".
Фермери обаче отхвърлят да ползват безотговорно антибиотици и показват, че продукцията им се ревизира всеки ден и не се изкупува, в случай че е нечиста.
От Българската организация за сигурност на храните (БАБХ) към този момент нямат позиция и се чака да излязат с такава по-късно. Оттам разясниха импровизирано, че не съществуват общи европейски правила за използването на антибиотици при животните, защото всичко зависи от типа на животните, типа на прилагания антибиотик и така нататък
Проблемът с несъразмерната приложимост на антибиотици е, че по този метод бактериите стават по-устойчиви и резистентни на медикаментите. Това визира както животните, по този начин и хората, които употребяват нечисто с антибиотици месо и това постанова потреблението на все по-мощни антибиотици. Затова антибиотичната устойчивост е приета като световна опасност, против която държавните управления от целия свят набелязват и подхващат ограничения. Смята се, че до 2050 година смъртните случаи от лекарствена устойчивост могат от 700 000 в този момент да се усилят до 10 млн. годишно.
В България на 1 кг живо тегло се падат приблизително по 121 мг антибиотик, с което се нареждаме на осмо място в европейската ранглиста за най-широка приложимост на антибиотици.
Преди нас с по-голяма приложимост на антибиотици са Кипър с 434 мг/кг, Испания с 402 мг/кг, Италия с 322 мг/кг, Унгария с 211 мг/кг, Белгия със 150 мг/кг, Полша със 138 мг/кг и Португалия със 134 мг/ кг.
В средата на класацията са Германия (97.9мг/кг), Франция (70мг/кг), Чехия (68.1 мг/кг).
Най-малко медикаменти има в месото в Норвегия - (2 мг/ кг.), Исландия (5 мг/кг) и Швеция (12 мг/кг). В доста страни с ниска приложимост на антибиотици, каквато е Норвегия да вземем за пример решението за ограничението на потреблението на антибиотици от животните е било взето преди повече от 20 години, както излиза наяве от данните на ЕМА.
В България се регистрира растеж на използването на антибиотици от 92 мг през 2011 година и 116 мг през 2013 година до сегашните е 121 мг през предходната година. В разбора на ЕМА обаче се показва, че ниските стойности от предходните години се дължат на това, че отчитането на данните за продажбите е било непринудено и действително данните от 2013 и 2015 година се считат за близки до действителното ползване.
Докладът регистрира, че в битката против антимикробната устойчивост у нас са направени промени в законодателството, които стягат контрола върху използването и изписването на антибиотици. Така да вземем за пример е заложен оптимален брой антибиотици, които могат да бъдат включени в една рецепта, оптимално количество от всеки антибиотик, което може да бъде закупено, както и оптималната дълготрайност на приложението му.
В България най-голяма е използването на тетрациклини, пеницилини, макролиди, сулфонамиди, флуорохинолони.
Основният извод от отчета е, че като цяло потреблението на антибиотици във фермите в Европа е намаляло, само че и други страни, както България заради промени в отчитането в предходни години, са подавали неточни данни и по тази причина тяхната интерпретация би трябвало да е деликатна.
" За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават даже на здравите животни дребни дози антибиотици ", разясниха от " Активни консуматори " данните в евродоклада.
" Тези лекарства са основани за лекуването на в миналото смъртоносните бактериални болести, само че от години се употребяват неоснователно за предварителна защита и профилактика на инфекции. Накратко - храната, която консумираме, се създава с огромни количества антибиотици, а крайният артикул съдържа остатъчни количества от тях ", считат от " Активни консуматори ".
Фермери обаче отхвърлят да ползват безотговорно антибиотици и показват, че продукцията им се ревизира всеки ден и не се изкупува, в случай че е нечиста.
От Българската организация за сигурност на храните (БАБХ) към този момент нямат позиция и се чака да излязат с такава по-късно. Оттам разясниха импровизирано, че не съществуват общи европейски правила за използването на антибиотици при животните, защото всичко зависи от типа на животните, типа на прилагания антибиотик и така нататък
Проблемът с несъразмерната приложимост на антибиотици е, че по този метод бактериите стават по-устойчиви и резистентни на медикаментите. Това визира както животните, по този начин и хората, които употребяват нечисто с антибиотици месо и това постанова потреблението на все по-мощни антибиотици. Затова антибиотичната устойчивост е приета като световна опасност, против която държавните управления от целия свят набелязват и подхващат ограничения. Смята се, че до 2050 година смъртните случаи от лекарствена устойчивост могат от 700 000 в този момент да се усилят до 10 млн. годишно.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ