Средната заплата в софтуерния бранш е 2885 лева
Българският софтуерен отрасъл бележи резистентен двуцифрен растеж от 14% през 2016 година, като за последния петгодишен интервал на развиване на промишлеността оперативните доходи са нарастнали повече от два пъти - от 928 млн. лв. през 2011 година до 2 милиарда лева през 2016 година или с цели 121%. Това сочат предварителните данни от тазгодишното издание на Барометъра за положението на софтуерната промишленост на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), показан взаимно с Дигитална Национална Коалиция, предава Technews.
В интервала 2011-2016 година делът на общите доходи на софтуерната промишленост по отношение на Брутният вътрешен продукт съвсем се е удвоил - от 1,16% до 2,22%. Този дял е реализиран с едвам 22 000 работни места от съвсем 3 милиона работна мощ в страната. На този декор, единствено едно ново работно място в промишлеността генерира нови налози в хазната за близо 14 хиляди лева или 47 междинни пенсии за страната. Прогнозите са, че и през 2017 година приходите още веднъж ще отбележат двуцифрен растеж и ще доближат близо 2,3 милиарда лв..
При опазване на същите темпове на напредък на приходите в софтуерната промишленост, единствено след 3 години - през 2020-а приходите на софтуерната промишленост в страната се чака да доближат 3,0% по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще подреди бизнеса освен измежду най- високоефективните, само че и измежду най-големите в страната. Така единствено за интервал от 10 години софтуерният бизнес ще е нараснал каузи си близо три пъти по отношение на Брутният вътрешен продукт, сочи отчетът на БАСКОМ, направен въз основата на изследване измежду членуващите компании и на разбор на софтуерната промишленост от консултантската компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co.
Основен принос за растежа в софтуерната промишленост в България имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари. През последния петгодишен интервал (2011 година - 2016 г.) оперативните доходи на експортно насочените софтуерни компании са нарастнали (в евро) близо два и половина пъти - от 312 млн. евро до 764 млн. евро или с цели 145%. Ръстът на експортно насочените продажби по отношение на миналата 2015 година още веднъж е доста висок - 19% или 233 млн. лв..
За засилващото се въздействие върху икономическата непоклатимост и развиване на България през 2016 година демонстрира и фактът, че експортно насочената софтуерната промишленост по приблизителна оценка държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и осведомителни услуги и 10% от износа на всички услуги от България. Така активността на експортно-ориентираната софтуерната промишленост в България през 2016 година е подобрила салдото по настоящата и финансова сметка на страната с сред 500-600 милиона евро.
Софтуерният отрасъл обезпечава свястно професионално и личностно развиване на младежите, като дава първокласен живот на фамилиите им, без да напущат България. В сектора не престават да работят едни от най-висококвалифицираните и добре заплатени експерти в България, като междинното заплащане в бранша е близо четири пъти по-високо от това за страната.
В прорез с прогнозите от предходната година (за растеж от 5%), броят на новите работни места в софтуерната промишленост разкрити през 2016 година, се е нараснал с 9% или 1897 позиции - съвсем три пъти повече от 2012 година През последния петгодишен интервал на развиване на софтуерния бизнес в България броят на работните места е повишен с 67% - от 13 627 позиции през 2011 година до 22 703 позиции през 2016 година
Цитираният сбор на заетите в софтуерната промишленост не включва ИТ експертите, работещи в други сектори, като например банковия бранш, където има построени съществени екипи от програмисти и ИТ специалисти. Не са включени и заетите в микро-компаниите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в промишлеността за 2016 година доближава близо 25 000 заети. Прогнозите за 2017 година сочат, че броят на новите работни места в софтуерната промишленост в България ще забави растеж до 8% или 1 722 отворени нови позиции.
ИТ експертите са 89% от всички чиновници в сектора, като една трета от тях са дами. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35-годишна възраст. Поради дефицита на ИТ експерти, в фирмите от бранша съвсем непрестанно има нови отворени позиции, като постоянно за запълването на някои от тях - софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на компаниите са нужни над 8 седмици.
Резултатите за 2016 година демонстрират, че междинното месечно чисто заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост доближава 2885 лева За последните 4 години нарастването на заплащането в сектора е над 30%, като възнагражденията в бранша остават едни от най-високите в страната, както в безспорна стойност, по този начин и като растеж.
Прогнозите за 2017 година сочат, че междинното брутно заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост ще нарасне с 9%. Стандартът на живот на софтуерните експерти, измерен посредством покупателната дарба на заплащането им в България, освен стартира да се изравнява със страните от Европейски Съюз, само че продължава да надвишава медианата на възнаграждение в страни като Англия.
Софтуерният бизнес продължава стабилно да усилва каузи си на платените налози в държавния бюджет. През фискалната 2016 година платените от сектора налози се правят оценка сумарно на 316 млн. лева, по отношение на 278 млн. лева през 2015 година Това съставлява нарастване от 38 млн. лева по отношение на платените налози от промишлеността през миналата година. От тях сумата, платена за Данък добавена стойност, е 101 млн. лева, налог върху облагата - 20 млн. лева, обществени и здравни осигуровки - 107 млн. лева и налог общ приход - 88 млн. лева
През 2016 година едно работно място в софтуерния бранш в България е генерирало почти 13 938 лева годишно от директни и косвени налози, т.е. с повече от 50% над междинните стойности за страната. Само за интервал от три години (2013 година - 2016 г.) платените от софтуерната промишленост налози са се нараснали с 98 млн. лева или с внушителните 45%, до момента в който растежа в данъчните доходи на националния бюджет е надалеч по-нисък - 20%.
И през 2017 година се чака налозите, които софтуерната промишленост ще внесе в бюджета на България да не престават изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и междинния заложен растеж на консолидирания бюджет. Прогнозите са през 2017 година софтуерният бизнес да внесе към 40 млн. лева повече налози от миналата, както и 22-те хиляди работни места в бранша да обезпечат над 360 млн. лева данъчни приходи в бюджета на страната. Обемът на платените налози се усилва всяка фискална година, тъй като заради спецификата на сектора и неналичието на сив бранш, те са елементарно събираеми и обезпечени.
От всички членове на БАСКОМ, взели участие в допитването, повече от 90% предвиждат нарастване на приходите през 2017 година, както следва: 50% от интервюираните - с 50%, 30% - с 25%, а 11% - с 10%. Не чакат смяна 9% от фирмите. Цитираните данни потвърждават, че ИТ секторът е измежду най-устойчивите в страната и бележи годишен двуцифрен растеж по всички прегледани индикатори.
Продължава наклонността на изместване на фокуса на активността на фирмите от осъществяване на нискоквалифицирана работа вид „ шифроване " в първите години от развиването на бранша към присъединяване във всички етапи на актуалното произвеждане на софтуер- разбор, дизайн, архитектура, имплементация, първокласен надзор, поддръжка и развиване.
Софтуерната промишленост към този момент е структуроопределяща за българската стопанска система. На процедура съвсем не съществува актуален бизнес, активността на който да не е обвързвана с навлизането и потреблението на високи технологии. Eдно работно място в софтуерната промишленост съставлява фактор за откриването на няколко работни места в други браншове, като по този метод оказва резултат и върху намаляването на безработицата, като в същото време софтуерният бранш обезпечава на младите интелигентни българи висок стандарт на живот и ги задържа/връща в страната.
Основният фактор, който попречва естествения напредък на сектора, към момента продължава да бъде дефицитът на квалифицирани експерти. Съществена мярка за превъзмогване на това предизвикателство в дълготраен аспект е инвестицията в обучение и поощряване на младежите към избор на конвертируеми специалности с благоприятни условия за висока професионална реализация.
В интервала 2011-2016 година делът на общите доходи на софтуерната промишленост по отношение на Брутният вътрешен продукт съвсем се е удвоил - от 1,16% до 2,22%. Този дял е реализиран с едвам 22 000 работни места от съвсем 3 милиона работна мощ в страната. На този декор, единствено едно ново работно място в промишлеността генерира нови налози в хазната за близо 14 хиляди лева или 47 междинни пенсии за страната. Прогнозите са, че и през 2017 година приходите още веднъж ще отбележат двуцифрен растеж и ще доближат близо 2,3 милиарда лв..
При опазване на същите темпове на напредък на приходите в софтуерната промишленост, единствено след 3 години - през 2020-а приходите на софтуерната промишленост в страната се чака да доближат 3,0% по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще подреди бизнеса освен измежду най- високоефективните, само че и измежду най-големите в страната. Така единствено за интервал от 10 години софтуерният бизнес ще е нараснал каузи си близо три пъти по отношение на Брутният вътрешен продукт, сочи отчетът на БАСКОМ, направен въз основата на изследване измежду членуващите компании и на разбор на софтуерната промишленост от консултантската компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co.
Основен принос за растежа в софтуерната промишленост в България имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари. През последния петгодишен интервал (2011 година - 2016 г.) оперативните доходи на експортно насочените софтуерни компании са нарастнали (в евро) близо два и половина пъти - от 312 млн. евро до 764 млн. евро или с цели 145%. Ръстът на експортно насочените продажби по отношение на миналата 2015 година още веднъж е доста висок - 19% или 233 млн. лв..
За засилващото се въздействие върху икономическата непоклатимост и развиване на България през 2016 година демонстрира и фактът, че експортно насочената софтуерната промишленост по приблизителна оценка държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и осведомителни услуги и 10% от износа на всички услуги от България. Така активността на експортно-ориентираната софтуерната промишленост в България през 2016 година е подобрила салдото по настоящата и финансова сметка на страната с сред 500-600 милиона евро.
Софтуерният отрасъл обезпечава свястно професионално и личностно развиване на младежите, като дава първокласен живот на фамилиите им, без да напущат България. В сектора не престават да работят едни от най-висококвалифицираните и добре заплатени експерти в България, като междинното заплащане в бранша е близо четири пъти по-високо от това за страната.
В прорез с прогнозите от предходната година (за растеж от 5%), броят на новите работни места в софтуерната промишленост разкрити през 2016 година, се е нараснал с 9% или 1897 позиции - съвсем три пъти повече от 2012 година През последния петгодишен интервал на развиване на софтуерния бизнес в България броят на работните места е повишен с 67% - от 13 627 позиции през 2011 година до 22 703 позиции през 2016 година
Цитираният сбор на заетите в софтуерната промишленост не включва ИТ експертите, работещи в други сектори, като например банковия бранш, където има построени съществени екипи от програмисти и ИТ специалисти. Не са включени и заетите в микро-компаниите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в промишлеността за 2016 година доближава близо 25 000 заети. Прогнозите за 2017 година сочат, че броят на новите работни места в софтуерната промишленост в България ще забави растеж до 8% или 1 722 отворени нови позиции.
ИТ експертите са 89% от всички чиновници в сектора, като една трета от тях са дами. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35-годишна възраст. Поради дефицита на ИТ експерти, в фирмите от бранша съвсем непрестанно има нови отворени позиции, като постоянно за запълването на някои от тях - софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на компаниите са нужни над 8 седмици.
Резултатите за 2016 година демонстрират, че междинното месечно чисто заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост доближава 2885 лева За последните 4 години нарастването на заплащането в сектора е над 30%, като възнагражденията в бранша остават едни от най-високите в страната, както в безспорна стойност, по този начин и като растеж.
Прогнозите за 2017 година сочат, че междинното брутно заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост ще нарасне с 9%. Стандартът на живот на софтуерните експерти, измерен посредством покупателната дарба на заплащането им в България, освен стартира да се изравнява със страните от Европейски Съюз, само че продължава да надвишава медианата на възнаграждение в страни като Англия.
Софтуерният бизнес продължава стабилно да усилва каузи си на платените налози в държавния бюджет. През фискалната 2016 година платените от сектора налози се правят оценка сумарно на 316 млн. лева, по отношение на 278 млн. лева през 2015 година Това съставлява нарастване от 38 млн. лева по отношение на платените налози от промишлеността през миналата година. От тях сумата, платена за Данък добавена стойност, е 101 млн. лева, налог върху облагата - 20 млн. лева, обществени и здравни осигуровки - 107 млн. лева и налог общ приход - 88 млн. лева
През 2016 година едно работно място в софтуерния бранш в България е генерирало почти 13 938 лева годишно от директни и косвени налози, т.е. с повече от 50% над междинните стойности за страната. Само за интервал от три години (2013 година - 2016 г.) платените от софтуерната промишленост налози са се нараснали с 98 млн. лева или с внушителните 45%, до момента в който растежа в данъчните доходи на националния бюджет е надалеч по-нисък - 20%.
И през 2017 година се чака налозите, които софтуерната промишленост ще внесе в бюджета на България да не престават изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и междинния заложен растеж на консолидирания бюджет. Прогнозите са през 2017 година софтуерният бизнес да внесе към 40 млн. лева повече налози от миналата, както и 22-те хиляди работни места в бранша да обезпечат над 360 млн. лева данъчни приходи в бюджета на страната. Обемът на платените налози се усилва всяка фискална година, тъй като заради спецификата на сектора и неналичието на сив бранш, те са елементарно събираеми и обезпечени.
От всички членове на БАСКОМ, взели участие в допитването, повече от 90% предвиждат нарастване на приходите през 2017 година, както следва: 50% от интервюираните - с 50%, 30% - с 25%, а 11% - с 10%. Не чакат смяна 9% от фирмите. Цитираните данни потвърждават, че ИТ секторът е измежду най-устойчивите в страната и бележи годишен двуцифрен растеж по всички прегледани индикатори.
Продължава наклонността на изместване на фокуса на активността на фирмите от осъществяване на нискоквалифицирана работа вид „ шифроване " в първите години от развиването на бранша към присъединяване във всички етапи на актуалното произвеждане на софтуер- разбор, дизайн, архитектура, имплементация, първокласен надзор, поддръжка и развиване.
Софтуерната промишленост към този момент е структуроопределяща за българската стопанска система. На процедура съвсем не съществува актуален бизнес, активността на който да не е обвързвана с навлизането и потреблението на високи технологии. Eдно работно място в софтуерната промишленост съставлява фактор за откриването на няколко работни места в други браншове, като по този метод оказва резултат и върху намаляването на безработицата, като в същото време софтуерният бранш обезпечава на младите интелигентни българи висок стандарт на живот и ги задържа/връща в страната.
Основният фактор, който попречва естествения напредък на сектора, към момента продължава да бъде дефицитът на квалифицирани експерти. Съществена мярка за превъзмогване на това предизвикателство в дълготраен аспект е инвестицията в обучение и поощряване на младежите към избор на конвертируеми специалности с благоприятни условия за висока професионална реализация.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ