Българинът шофира бързо и небрежно, най-рисково в петък между 17 и 18 ч
Българският водач е нехаен към превозването на деца и близки, не пази близките като участници в придвижването по пътищата. Това е една от присъщите черти на профила му спрямо останалите държави-членки на Европейски Съюз.
Българинът кара все по-бързо - 95% от злополуките с убити и ранени са поради скорост. Доказва го и статистиката за издадените електронни фишове. За 2017 година те са 391 хиляди, а за 2016 година - 338 хиляди, с 63 хиляди по-малко.
Резултатът - 1898 произшествия, 228 убити и 2454 ранени, напомня в. „ 24 часа “.
Втори по тежест фактор за тежки пътни злополуки са неправилните маневри. Българинът навлиза в насрещното, прави внезапни придвижвания, не съблюдава отдалеченост, нито разпоредбите при изпреварване. Резултатът - 1600 случая, 200 убити и 2258 ранени.
Най-тежките произшествия с убити и ранени са при преден конфликт и самокатастрофа. Когато няма други участници в придвижването, българският водач се блъска в дърво или се прекатурва в канавката, демонстрират данните от отчет на “Пътна полиция” за 2017 година В него са посочени и оценени нарушаванията на пътя, които вършат водачите в България.
Всеки четвърти е умрял на завой - при удар в друга кола или катурване край пътя.
Анализът на пътните служители на реда демонстрира, че караме най-рисково в петък - в този ден са 1088 от всички 6888 произшествия през 2017 година Тогава са убити и най-вече хора.
Най-много произшествия стават от 17 до 18 ч, а най-вече са починалите от 11 до 12 ч - 40 от всички 683. Традиционно има най-вече потърпевши през юли, само че за 2017 година най-вече от убитите са през ноември.
Най-рисково българските водачи карат в обитаемоте места. Там злополуките са два пъти повече, в сравнение с по пътищата сред села и градове. Тенденцията е трайна за последните 7 година, регистрират от Пътна полиция. Най-много жертви и произшествия са по първокласните пътища, следват тези от втори и трети клас, а минимум са на автомагистралите и общинските пътища.
Тенденцията е столичаните да нарушават най-често разпоредбите, които водят до тежки произшествия. Приятната изненада е област Перник, където се регистрира най-голямо понижаване на злополуките.
Нарушителите, предизвикали конфликт с дете - санитари за наказване
Нарушителите на разпоредбите по пътя да поставят общественополезен труд в болнични заведения, където се лекуват деца, потърпевши при произшествия. Това е една от рекомендациите в последния отчет на “Пътна полиция”.
Идеята за това джигитите да стават санитари се появява за първи път от институция на държавната власт. За да стане факт тази рекомендация, би трябвало да се одобри от Министерския съвет, където ще преглеждат отчета, и след това да се създадат промени в Закона за придвижване по пътищата и в Наказателния кодекс.
Ако това се случи, нарушителите на пътя ще бъдат задължавани да се сблъскат непосредствено с следствията от нарушаването на разпоредбите и да опознаят страданието на децата, жертви на произшествия. За тази мярка първо заприказва починалият някогашен началник на ВМА ген. Стоян Тонев преди 2 година Медиците имат директни наблюдения върху процеса на лекуване на потърпевшите при произшествия, а средствата, които отделя страната за това, са десетки милиони. Социалната система всяка година се натоварва с 2500 нови инвалиди, които са потърпевши при произшествия.
Механизмът за общественополезен труд в обществени и болнични заведения, където се лекуват деца, към този момент е препоръчан единствено за водачи, които са предизвикали злополука с присъединяване на хлапак, без значение дали се е возил в неговата кола, или в другата.
36 деца са починали при пътни катастрофи през 2017 година, същият е броят на жертвите до 18 година и през 2016-а, написа в отчета. Броят е най-голям за последните 7 година, което е една от тревожните трендове.
Ранените при пътни произшествия малчугани през 2017 година са 1110, с 60 повече от 2016 година
От всички починали 36 деца 27 са били пасажери в колите на бащите и майките си, 5 са починали като водачи и 4 като пешеходци.
“Броят на починалите деца като пасажери е 75% от всички. Това демонстрира занижена просвета на държание на водачите, в чиито коли пътуват деца, а по този начин също и на водачите като цяло, защото не във всички случаи виновността за злополуката е на водача, в чиято кола пътува детето”, написа в отчета.
От 2011 година насам по пътищата са починали 220 деца, ранени са 7800, а броят им пораства. За същия интервал да вземем за пример в Южна Корея децата жертви по пътя са намалели с 80%.
Българинът кара все по-бързо - 95% от злополуките с убити и ранени са поради скорост. Доказва го и статистиката за издадените електронни фишове. За 2017 година те са 391 хиляди, а за 2016 година - 338 хиляди, с 63 хиляди по-малко.
Резултатът - 1898 произшествия, 228 убити и 2454 ранени, напомня в. „ 24 часа “.
Втори по тежест фактор за тежки пътни злополуки са неправилните маневри. Българинът навлиза в насрещното, прави внезапни придвижвания, не съблюдава отдалеченост, нито разпоредбите при изпреварване. Резултатът - 1600 случая, 200 убити и 2258 ранени.
Най-тежките произшествия с убити и ранени са при преден конфликт и самокатастрофа. Когато няма други участници в придвижването, българският водач се блъска в дърво или се прекатурва в канавката, демонстрират данните от отчет на “Пътна полиция” за 2017 година В него са посочени и оценени нарушаванията на пътя, които вършат водачите в България.
Всеки четвърти е умрял на завой - при удар в друга кола или катурване край пътя.
Анализът на пътните служители на реда демонстрира, че караме най-рисково в петък - в този ден са 1088 от всички 6888 произшествия през 2017 година Тогава са убити и най-вече хора.
Най-много произшествия стават от 17 до 18 ч, а най-вече са починалите от 11 до 12 ч - 40 от всички 683. Традиционно има най-вече потърпевши през юли, само че за 2017 година най-вече от убитите са през ноември.
Най-рисково българските водачи карат в обитаемоте места. Там злополуките са два пъти повече, в сравнение с по пътищата сред села и градове. Тенденцията е трайна за последните 7 година, регистрират от Пътна полиция. Най-много жертви и произшествия са по първокласните пътища, следват тези от втори и трети клас, а минимум са на автомагистралите и общинските пътища.
Тенденцията е столичаните да нарушават най-често разпоредбите, които водят до тежки произшествия. Приятната изненада е област Перник, където се регистрира най-голямо понижаване на злополуките.
Нарушителите, предизвикали конфликт с дете - санитари за наказване
Нарушителите на разпоредбите по пътя да поставят общественополезен труд в болнични заведения, където се лекуват деца, потърпевши при произшествия. Това е една от рекомендациите в последния отчет на “Пътна полиция”.
Идеята за това джигитите да стават санитари се появява за първи път от институция на държавната власт. За да стане факт тази рекомендация, би трябвало да се одобри от Министерския съвет, където ще преглеждат отчета, и след това да се създадат промени в Закона за придвижване по пътищата и в Наказателния кодекс.
Ако това се случи, нарушителите на пътя ще бъдат задължавани да се сблъскат непосредствено с следствията от нарушаването на разпоредбите и да опознаят страданието на децата, жертви на произшествия. За тази мярка първо заприказва починалият някогашен началник на ВМА ген. Стоян Тонев преди 2 година Медиците имат директни наблюдения върху процеса на лекуване на потърпевшите при произшествия, а средствата, които отделя страната за това, са десетки милиони. Социалната система всяка година се натоварва с 2500 нови инвалиди, които са потърпевши при произшествия.
Механизмът за общественополезен труд в обществени и болнични заведения, където се лекуват деца, към този момент е препоръчан единствено за водачи, които са предизвикали злополука с присъединяване на хлапак, без значение дали се е возил в неговата кола, или в другата.
36 деца са починали при пътни катастрофи през 2017 година, същият е броят на жертвите до 18 година и през 2016-а, написа в отчета. Броят е най-голям за последните 7 година, което е една от тревожните трендове.
Ранените при пътни произшествия малчугани през 2017 година са 1110, с 60 повече от 2016 година
От всички починали 36 деца 27 са били пасажери в колите на бащите и майките си, 5 са починали като водачи и 4 като пешеходци.
“Броят на починалите деца като пасажери е 75% от всички. Това демонстрира занижена просвета на държание на водачите, в чиито коли пътуват деца, а по този начин също и на водачите като цяло, защото не във всички случаи виновността за злополуката е на водача, в чиято кола пътува детето”, написа в отчета.
От 2011 година насам по пътищата са починали 220 деца, ранени са 7800, а броят им пораства. За същия интервал да вземем за пример в Южна Корея децата жертви по пътя са намалели с 80%.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ