Близо 1 милион пълнолетни в трудоспособна възраст у нас не работят
Българският пазар на труда означи забележителен прогрес през последното десетилетие. Въпреки пандемията от COVID-19, равнищата на претовареност набъбнаха от под 60% измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 на 100 в края на 2021 година Въпреки това в България към момента има близо 1 милион пълнолетни в трудоспособна възраст, които не работят. Ще са нужни по-нататъшни старания за подкрепяне на тези хора да намерят работа, изключително в подтекста на застаряването на популацията и непрекъснатия дефицит на работна ръка, сочат данните на Агенцията по заетостта.
В този подтекст сега на публично онлайн събитие се показва заключителен отчет за активиране на неактивното население в България и постигнатите резултати по партньорски план на Агенция по заетостта, изпълняван взаимно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Докладът е направен като част от план „ Реформиране на съществуващите и създаване на нови ограничения за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България “, който е съфинансиран от Европейския съюз и се извършва в съдействие с Европейската комисия посредством Програмата за поддръжка на структурните промени (REFORM/IM2020/004).
Той дава обстоен разбор на неактивното и безработно население на България и разпознава групи хора, които биха се възползвали от ограниченията и услугите, предоставяни от Агенцията по заетостта. В допълнение, отчетът прави оценка политиките на България на пазара на труда, с цел да доближи до неактивните хора и да им помогне да се интегрират в пазара на труда и предлага рекомендации за усъвършенстване, предава Българска телеграфна агенция.
„ Целта на плана е оптимално постигане до неактивните и създаване на нови ограничения и услуги, търсене на новаторски решения за дейна трудова претовареност и професионално бъдеще. Въпреки че България исторически е с най-ниското равнище на безработица, записваме и забележителен дефицит на работна ръка. В този подтекст активирането на неактивните е значимо, а модернизацията на услугите ще увеличи процентите на претовареност измежду всички групи от популацията “, съобщи изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов.
„ Изправени сме пред сложни времена, Европейска комисия осъжда мощно съветското нахлуване в Украйна. Една от най-важната ни задания в този подтекст е поддръжката на пазара на труда “, каза Марио Нава, общоприет шеф на основна дирекция „ Подкрепа на структурната промяна “ в Европейската комисия.
„ Ако се гледа изцяло на пазара на труда в България, от 2014 насам безработицата понижава, изключително във връзка с по-възрастното население равнищата са относително ниски за европейските равнища. Истинските две съществени провокации са присъединяване на младите и младежката безработица, както и присъединяване на пазара на труда на етническите малцинства “, уточни той.
Нава добави, че в България 50% от младежите, които нито работят, нито учат, както и 20% от ромското население, не са обхванати от Агенцията по заетостта, а това са съществени проценти, поради посрещането на бежанци и интеграцията им на пазара на труда и в просветителната система. По думите му, концепцията на Европейски Съюз е да се смъкват плановете от равнище Европейски Съюз на национално равнище и да се създадат по-оперативни, тъй че да работят на място. Целта е да се оказва ефикасна поддръжка за повишение на заетостта.
В този подтекст сега на публично онлайн събитие се показва заключителен отчет за активиране на неактивното население в България и постигнатите резултати по партньорски план на Агенция по заетостта, изпълняван взаимно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Докладът е направен като част от план „ Реформиране на съществуващите и създаване на нови ограничения за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България “, който е съфинансиран от Европейския съюз и се извършва в съдействие с Европейската комисия посредством Програмата за поддръжка на структурните промени (REFORM/IM2020/004).
Той дава обстоен разбор на неактивното и безработно население на България и разпознава групи хора, които биха се възползвали от ограниченията и услугите, предоставяни от Агенцията по заетостта. В допълнение, отчетът прави оценка политиките на България на пазара на труда, с цел да доближи до неактивните хора и да им помогне да се интегрират в пазара на труда и предлага рекомендации за усъвършенстване, предава Българска телеграфна агенция.
„ Целта на плана е оптимално постигане до неактивните и създаване на нови ограничения и услуги, търсене на новаторски решения за дейна трудова претовареност и професионално бъдеще. Въпреки че България исторически е с най-ниското равнище на безработица, записваме и забележителен дефицит на работна ръка. В този подтекст активирането на неактивните е значимо, а модернизацията на услугите ще увеличи процентите на претовареност измежду всички групи от популацията “, съобщи изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов.
„ Изправени сме пред сложни времена, Европейска комисия осъжда мощно съветското нахлуване в Украйна. Една от най-важната ни задания в този подтекст е поддръжката на пазара на труда “, каза Марио Нава, общоприет шеф на основна дирекция „ Подкрепа на структурната промяна “ в Европейската комисия.
„ Ако се гледа изцяло на пазара на труда в България, от 2014 насам безработицата понижава, изключително във връзка с по-възрастното население равнищата са относително ниски за европейските равнища. Истинските две съществени провокации са присъединяване на младите и младежката безработица, както и присъединяване на пазара на труда на етническите малцинства “, уточни той.
Нава добави, че в България 50% от младежите, които нито работят, нито учат, както и 20% от ромското население, не са обхванати от Агенцията по заетостта, а това са съществени проценти, поради посрещането на бежанци и интеграцията им на пазара на труда и в просветителната система. По думите му, концепцията на Европейски Съюз е да се смъкват плановете от равнище Европейски Съюз на национално равнище и да се създадат по-оперативни, тъй че да работят на място. Целта е да се оказва ефикасна поддръжка за повишение на заетостта.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ