Народното събрание се готви да приеме закон, който ограничава достъпа до правосъдие по темите за чистия атмосферен въздух
Българският парламент се готви да одобри предложение на Министерски съвет, изготвенo от Министерство на околната среда и водите, за смяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с което ще ограничи изцяло излишно правото на жителите да изискват от обществените органи да изготвят проект за качеството на въздуха и да оспорват тези проекти и тяхното наличие пред националните съдилища. За това се предизвестява в мнение, изпратено до Народното събрание от близо 20 неправителствени организации от цялата страна, заяви екологично съдружие " За Земята ". Освен това приемането на закона в подобен тип няма да докара до прекъсване на наказателната процедура против България по тематиката, което прави цялото предложение освен нездравословно, само че и ненужно. Какви са минусите на измененията, импортирани от държавното управление? Сред минусите са: не се дефинират лицата, които имат право на достъп до съд, нито реда за обжалване; планува се обжалваемост единствено на общинските стратегии, само че не и на националната стратегия за чист въздух; слагат се нереалистични периоди за изговаряне на съда. Така се основава риск вратата на правораздаването още веднъж да бъде затръшната пред жителите според от тълкуването, което съдът ще приложи, считат специалистите. В мнението специалистите припомнят, че съществува и различен план за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който може да подсигурява правото на достъп до правораздаване и да приключи настоящата наказателната процедура против България. Алтернативният план урежда периода и реда за обжалване на проекти и стратегии по ЗЧАВ. Така се основава сигурност, че лицата няма да позволен официални неточности при упражняването на правата си заради неизясненост в нормативната уредба. Предвидено е и обвързване за обявяване на актовете в 14-дневен период от приемането им. Тези въпроси не са уредени в ЗИД на Министерски съвет, което допуска редица от опасности, при които наранена общност няма да може да упражни правата си заради нормативни неясноти, считат от неправителствения бранш. Не по-малко значим е и въпросът по какъв начин се дефинира кръгът от наранени лица, които имат право да подадат тъжба. Предложеният различен вид предлага да се вкара самостоятелното разбиране „ наранена общност “. По този метод се подсигурява отбрана на лицата, които живеят в обитаеми места със замърсяване на въздуха над нормите за запазване на човешкото здраве и заплащат с
влошеното си здраве и качество на живот за неприятните решения на администрацията. Предложението на Министерски съвет оставя и този въпрос неуточнен, разясняват специалистите. България е измежду страните с най-замърсен въздух в Европа. Само през 2020 година над 12 700 души в страната са умряли прибързано в резултат от този проблем. Програмите за качество на въздуха са главният инструмент, посредством който общините и страната могат да подобрят обстановката, ограничавайки здравните затруднения от замърсяването, в това число да спасят животи. В стимулирано мнение на Европейската комисия от юни 2023 се показва, че съгласно Директива 2008/50/ЕО по отношение на качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и Конвенцията за достъпа до информация (т.нар. Орхуска конвенция) България би трябвало да обезпечи на „ директно засегнатите лица и природозащитните организации право да изискват от обществените органи да изготвят проект за качеството на въздуха и да оспорват проектите за качеството на въздуха и тяхното наличие пред националните съдилища. “ Европейска комисия добавя, че страната ни „ не е подсигурила, че природозащитните организации или физическите и юридическите лица имат право да сезират националните съдилища. “ Заради това нарушаване от 2020 година против България има и наказателна процедура. " За Земята ": Две законодателни оферти, едното е ненужно В Народното събрание сега се разискват две оферти за внасяне на промени в Българското законодателство по тематиката. Единият законопроект, импортиран от Министерски съвет, е фаворитизиран в комисиите. Той обаче е неправилен, тъй като няма да приключи наказателната процедурата към страната ни, считат от гражданския бранш. Причината за това е, че плануваните в него промени основават голям брой спънки пред опцията на жителите и неправителствените организации да получат заслужено решение на настояванията си за чист въздух. Недостатъците включват неуточнените положения във връзка с лицата, които имат право на достъп до съд, както и реда за обжалване. Също по този начин се планува обжалваемост единствено на общинските стратегии, само че не и на националната стратегия за чист въздух, както се изисква от европейското законодателство. Поставят се и нереалистични периоди за изговаряне на съда. Така се основава риск вратата на правораздаването още веднъж да бъде затръшната пред жителите според от тълкуването, което съдът ще приложи. Как страната още веднъж " затръшва " вратата от правораздаване на гражданските организации? Точно ограничаващата процедура на българския съд досега е най-голямата спънка пред постигането на задачите на законодателството за чист въздух. В България е всеобща процедура да се одобряват поредни стратегии, които на хартия целят да реализират някакви правила в края на планувания си интервал, само че вместо това при наближаването му биват сменени от последващи такива, показват адвокати от организациите, изготвили мненията. По този метод се ползва административен механизъм за отсрочване до безспир на задачите за въздуха в бъдеще. В София сега да вземем за пример работи четвърта подред такава стратегия. В сходна обстановка достъпът до правораздаване е мощен механизъм, който да способства гражданския бранш да изиска ефикасни ограничения за справяне със замърсяването. Решение на процедура е сложено на масата под формата на импортирано от група народни представители за разискване в Народното събрание различно предложение за промени в закона (със сигнатура 49-354-01-43). Според самостоятелните специалисти и работещите в бранша то може да подсигурява правото на достъп до правораздаване и да приключи настоящата наказателната процедура против България. Със противоречиви причини то обаче не събира задоволителна поддръжка в Народното събрание. Мръсният въздух продължава да бъде водещ проблем в доста български градове. Общинските служители употребяват административни механизми за отсрочване на задачите на въздуха, а в това време гражданският надзор ще е стеснен поради законови пропуски. Сблъсъкът сред жители и министерство на околната среда за въздуха е неуместен „ Сблъсъкът сред жители и министерство е неуместен “, считат от Екологично съдружие „ За Земята “, които са един от основателите на мнението. „ Като неправителствени организации показваме несъгласието си от обезсмислянето на самодейността да се признае правото на жители и организации да апелират проекти и стратегии за качеството на атмосферния въздух и да се откри ефикасен надзор по отношение на ограниченията за понижаване на замърсяването. За нас това е обезпокоителен факт идващ наклонността за ограничение на достъпа до правораздаване по въпроси, свързани с околната среда, както и периодическите опити за ограничение на достъпа до информация през последните 4-5 години. “ От „ За Земята ” показват, че Министерство на околната среда и водите поема ангажимент да се провежда експертна среща в министерството за разискване на казуса, само че повече от месец това не се случва, макар неотложността поради наказателната процедура и текстовете в Народното събрание. Още от 2018 година, когато Нено Димов беше министър на околната среда, институцията има проблематична позиция по въпроса за достъпа на жителите до правораздаване във връзка с Закона за непорочност на атмосферния въздух, считат още от сдружението. Те напомнят, че мнения да бъде решен този проблем са изпратени неколкократно, само че отговорът на министерството до момента е бил в духа на настоящия законопроект, а съответни дейности не са последвали. Като резултат през 2020 година Европейската комисия стартира наказателна процедура против България. „ Явно и господин Юлиян Попов като министър няма воля да реши казуса и да подсигурява правото на жителите да оспорват стратегиите, както изисква европейското законодателство ”, показват още от екологичната организация.
Сред включилите организации към новото мнение досега с изключение на са с изключение на „ За Земята “ още над 10 екологични организации, измежду които Коалиция „ За да остане природа в България ", „ Грийнпийс ” – България, WWF България, „ Български Хелзинкски комитет “, Фондация „ БлуЛинк “, СДП „ Балкани “, Българска асоциация за различен туризъм, Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България, Българска фондация Биоразнообразие и други. Пълният текст на мнението може да видите.
влошеното си здраве и качество на живот за неприятните решения на администрацията. Предложението на Министерски съвет оставя и този въпрос неуточнен, разясняват специалистите. България е измежду страните с най-замърсен въздух в Европа. Само през 2020 година над 12 700 души в страната са умряли прибързано в резултат от този проблем. Програмите за качество на въздуха са главният инструмент, посредством който общините и страната могат да подобрят обстановката, ограничавайки здравните затруднения от замърсяването, в това число да спасят животи. В стимулирано мнение на Европейската комисия от юни 2023 се показва, че съгласно Директива 2008/50/ЕО по отношение на качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и Конвенцията за достъпа до информация (т.нар. Орхуска конвенция) България би трябвало да обезпечи на „ директно засегнатите лица и природозащитните организации право да изискват от обществените органи да изготвят проект за качеството на въздуха и да оспорват проектите за качеството на въздуха и тяхното наличие пред националните съдилища. “ Европейска комисия добавя, че страната ни „ не е подсигурила, че природозащитните организации или физическите и юридическите лица имат право да сезират националните съдилища. “ Заради това нарушаване от 2020 година против България има и наказателна процедура. " За Земята ": Две законодателни оферти, едното е ненужно В Народното събрание сега се разискват две оферти за внасяне на промени в Българското законодателство по тематиката. Единият законопроект, импортиран от Министерски съвет, е фаворитизиран в комисиите. Той обаче е неправилен, тъй като няма да приключи наказателната процедурата към страната ни, считат от гражданския бранш. Причината за това е, че плануваните в него промени основават голям брой спънки пред опцията на жителите и неправителствените организации да получат заслужено решение на настояванията си за чист въздух. Недостатъците включват неуточнените положения във връзка с лицата, които имат право на достъп до съд, както и реда за обжалване. Също по този начин се планува обжалваемост единствено на общинските стратегии, само че не и на националната стратегия за чист въздух, както се изисква от европейското законодателство. Поставят се и нереалистични периоди за изговаряне на съда. Така се основава риск вратата на правораздаването още веднъж да бъде затръшната пред жителите според от тълкуването, което съдът ще приложи. Как страната още веднъж " затръшва " вратата от правораздаване на гражданските организации? Точно ограничаващата процедура на българския съд досега е най-голямата спънка пред постигането на задачите на законодателството за чист въздух. В България е всеобща процедура да се одобряват поредни стратегии, които на хартия целят да реализират някакви правила в края на планувания си интервал, само че вместо това при наближаването му биват сменени от последващи такива, показват адвокати от организациите, изготвили мненията. По този метод се ползва административен механизъм за отсрочване до безспир на задачите за въздуха в бъдеще. В София сега да вземем за пример работи четвърта подред такава стратегия. В сходна обстановка достъпът до правораздаване е мощен механизъм, който да способства гражданския бранш да изиска ефикасни ограничения за справяне със замърсяването. Решение на процедура е сложено на масата под формата на импортирано от група народни представители за разискване в Народното събрание различно предложение за промени в закона (със сигнатура 49-354-01-43). Според самостоятелните специалисти и работещите в бранша то може да подсигурява правото на достъп до правораздаване и да приключи настоящата наказателната процедура против България. Със противоречиви причини то обаче не събира задоволителна поддръжка в Народното събрание. Мръсният въздух продължава да бъде водещ проблем в доста български градове. Общинските служители употребяват административни механизми за отсрочване на задачите на въздуха, а в това време гражданският надзор ще е стеснен поради законови пропуски. Сблъсъкът сред жители и министерство на околната среда за въздуха е неуместен „ Сблъсъкът сред жители и министерство е неуместен “, считат от Екологично съдружие „ За Земята “, които са един от основателите на мнението. „ Като неправителствени организации показваме несъгласието си от обезсмислянето на самодейността да се признае правото на жители и организации да апелират проекти и стратегии за качеството на атмосферния въздух и да се откри ефикасен надзор по отношение на ограниченията за понижаване на замърсяването. За нас това е обезпокоителен факт идващ наклонността за ограничение на достъпа до правораздаване по въпроси, свързани с околната среда, както и периодическите опити за ограничение на достъпа до информация през последните 4-5 години. “ От „ За Земята ” показват, че Министерство на околната среда и водите поема ангажимент да се провежда експертна среща в министерството за разискване на казуса, само че повече от месец това не се случва, макар неотложността поради наказателната процедура и текстовете в Народното събрание. Още от 2018 година, когато Нено Димов беше министър на околната среда, институцията има проблематична позиция по въпроса за достъпа на жителите до правораздаване във връзка с Закона за непорочност на атмосферния въздух, считат още от сдружението. Те напомнят, че мнения да бъде решен този проблем са изпратени неколкократно, само че отговорът на министерството до момента е бил в духа на настоящия законопроект, а съответни дейности не са последвали. Като резултат през 2020 година Европейската комисия стартира наказателна процедура против България. „ Явно и господин Юлиян Попов като министър няма воля да реши казуса и да подсигурява правото на жителите да оспорват стратегиите, както изисква европейското законодателство ”, показват още от екологичната организация.
Сред включилите организации към новото мнение досега с изключение на са с изключение на „ За Земята “ още над 10 екологични организации, измежду които Коалиция „ За да остане природа в България ", „ Грийнпийс ” – България, WWF България, „ Български Хелзинкски комитет “, Фондация „ БлуЛинк “, СДП „ Балкани “, Българска асоциация за различен туризъм, Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България, Българска фондация Биоразнообразие и други. Пълният текст на мнението може да видите.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ