Мишо Александров: Не се предавам, за да дам урок на децата си
Българският национал Михаил Александров е отвън терените от лятото на 2018 година. Халфът на Арда претърпя три интервенции на коляното, откакто получи травма в мач за някогашния си отбор Арсенал (Тула) с Динамо (Москва) от елита на Русия. 30-годишният футболист, играл още за ЦСКА, Академик (София), Лудогорец, Борусия (Дортмунд) и Легия (Варшава), отхвърля да се съобщи, макар тежкия интервал. Александров има 22 мача за „ лъвовете “, а в кариерата си има общо седем шампионски трофеи – 5 в България и други 2 в Полша. Вдигал е два пъти Купата на България и един път тази на Полша. Пред „ Труд “ той споделя за сложните и сладките моменти през годините.
– Мишо, какво е положението ти и правилно ли е, че си навън до края на сезона?
– Да, не знам за какво толкоз късно излезе тази вест, само че е истина. Претърпях трета интервенция на коляното през декември. Възстановяването е планувано да бъде към 6 месеца. При всяка възможност ще бъда навън до края на сезона, в случай че той не бъде преместен.
– Каква е травмата ти, с цел да се стигне до тази обстановка?
– Не желая да мятам виновност върху никого, само че имам лично виждане по въпроса. Втората интервенция тотално се обърка. Възстановяването не вървеше по проект. Минах 50 резонанса и не се виждаше ясно изразен проблем. Накрая разговарях с Петър и Стефан Пашев и те ме поддържаха да направя трета интервенция. Тук е мястото да благодаря на шефовете на клуба, които твърдо застанаха зад мен. Нямам думи да изразя благодарността си, тъй като без да съм дебютирал за тима, те бяха твърдо до мен за решението да прибегна до трета намеса.
За един футболист това е най-важното в подобен миг.
– Има ли вид, в случай че шампионатът бъде отсрочен за май и юни, да дабютираш за „ Арда “ още тази акция?
– За състезател, който не е бил на терена от година и половина, е доста значимо да запише един, два или три мача. Дали това ще се случи, не знам. Най-важното сега е да се възстановя и да не усещам болежка. Не помня за последно по кое време не е било това. Дал съм си дума обаче да направя всичко по силите си, с цел да бъда още веднъж на терена.
– Кой беше най-тежкият миг по време на тази травма?
– Може би през април, предходната година. Процентът на възобновяване след втората интервенция беше едвам 5% от предстоящото. Бяха ми споделили, че до 20 дни след втората интервенция ще бъда добре, само че по това време аз бях с патерици и изпитвах мощни болки. Тогава ме прегледаха редица експерти от целия свят. Никой не виждаше явен проблем за какво не съм добре и това стартира да ми въздейства, макар целия оптимизъм. Тогава взех решение, че е време да се подложа на трета интервенция при най-хубавия лекар и отидох в Барселона.
– Можем ли да вършим аналог сред твоята контузия и тази на Владо Стоянов?
– Аз претърпях по-малко интервенции от него, само че е реалност, че и двамата прекомерно дълго бяхме отвън терена, а аз още съм. Неговият образец ми дава сили да се боря. Нито аз, нито Владо Стоянов сме мислили да се предадем. Аз считам, че поради двете си дъщери съм задължен да продължа да се боря до края, с цел да дам верен урок на децата си, а точно, че не всичко в този живот е елементарно и би трябвало да се бориш с цената на всичко, с цел да успееш.
– Кой твой някогашен или сегашен съотборник най-вече те поддържа душевен в тази сложна обстановка?
– Честно казано за препоръки за коляното се чувах с Владо Стоянов. Чувахме се, с цел да приказваме по тематиката. Иначе фамилията беше до мен от самото начало. Те бяха моята опора и съм им признателен за поддръжката.
– Да поговорим за по-положителни неща. В кой интервал от кариерата ти се усещаше най-силен?
– Не мога да кажа най-силен, само че най-зрял се усещах по време на престоя в „ Арсенал “ (Тула). Тогава към този момент бях натрупал задоволително опит. Преди това давах всичко от себе си, само че не бях толкоз зрял и не знаех по какъв начин да систематизирам напъните си. В „ Арсенал “ знаех какво желая и по какъв начин мога да го реализира. Бях спокоен, балансиран, играех постоянно и резултатите бяха на разположение. Тогава се появи интерес и от други по-големи тимове, само че се контузих още в първия кръг. Ръководството беше до мен, поддържа ме и ми сподели, че ще подпишем нов контракт, в случай че съм здрав. После обаче се появиха затрудненията и нямаше по какъв начин да остана в отбора.
– А в кой тим израстна най-вече?
– Във всеки един тим съм научил по нещо. Без значение от възрастта, постоянно има какво ново да научиш. Със сигурност в „ Лудогорец “ имах най-вече триумфи, само че съумях да вземе по нещо във всеки един отбор, където мина кариерата ми.
– Кой е най-сладкият ти триумф във футбола?
– За мен най-сладките моменти са тези, в които съм осъществил дадена фантазия. Радвам се, че имах опцията да сбъдна най-съкровената си. От дете мечтаех да играя за България с №7 и това се случи. Винаги ще помня този миг.
– Твой треньор в „ Борусия “ (Дортмунд) беше Юрген Клоп. Той ли беше първият, който те опитва на десния бек?
– В Германия бях притеглен като крило. По това време треньор беше Томас Дол, само че по-късно той беше уволнен и на негово място пристигна Юрген Клоп. По време на престоя ми в Германия бях употребен на разнообразни позиции. Не помня кой пръв ме постави на десния бек. Въпреки че бях млад тогава, треньорите виждаха, че имам тактическа просветеност и не се притесняваха да ме слагат на разнообразни постове. Опитваха се да намерят най-удачния за мен, а аз нямах нищо срещу.
– Разкажи малко повече за Клоп. Наистина ли е толкоз необикновен като човек?
– Клоп издава почит. Още от първия миг, когато го видиш, те печели с харизмата си. Печели доверието ти на мига. Направи ми усещане, че знаеше всичко за всеки един състезател без значение дали е от първия или втория тим. Знаеше рождените ни дати, кой крайник е по-силен на всеки футболист, безусловно всичко. И това те кара да се чувстваш специфичен. Този треньор си е направил труда да те изследва, да знае всеки подробност и когато приказва с теб го прави по този начин, като че ли се знаете от 20 години. С това си отношение той печели футболистите, а те излизат и играят за него на терена. Не помня Клоп да е влизал в спор обществено със свои състезатели. Винаги ги поддържа и им дава убеденост.
– Работил си обаче и със Станислав Черчесов, извел Русия до 1/4-финалите на Мондиала. От него какво научи?
– Двама изцяло противоположни треньори с Клоп, нямат допирни точки. Черчесов е доста по-студен и емоционален по време на мачове. Извън терена обаче е радикално друг човек. Много е добър и деликатен. Все още се чуваме с него. Говорихме по време на Мондиала. Тогава го поздравих за триумфите, а той се интересуваше от положението ми.
– А кой е най-хубавият футболист, с който си бил на терена?
– Не обичам да давам избрания. Мога да изброя редица имена от „ Борусия “ (Дортмунд). От последните ми години бих изтъкнал Артьом Дзюба. Заедно играхме в „ Арсенал “. Страхотен човек и футболист. С него бяхме освен съотборници, само че и другари. И до през днешния ден поддържаме контакт. Радвам се, че има такива триумфи, тъй като той разполага с нужните качества. Като човек също е необикновен, макар че преди да го познавам имах друго мнение за него. В живота обаче е по този начин, от време на време си вършим прибързани заключения, а не би трябвало.
– Наближава мач с Унгария, който обаче е под подозрение. И въпреки всичко какви са упованията, в случай че се абстрахираме от актуалната обстановка?
– Момчетата, които ме познават, несъмнено ми се нервират за несъразмерния оптимизъм. Вярвам, че можем. Да, в един миг даже медиите станаха прекомерно огромни оптимисти, а нещата не са чак по този начин. Съперниците ни в баражите от Лигата на нациите са все съществени тимове с добра организация. Тимовете се развиват, а при нас постоянно има катаклизми, само че не се виждат постоянно извън. Но сега не е удачно да приказваме за класиране. Важното в тази ситуация е да премине коронавирусът, който тревожи целия свят. Футболът в подобен миг минава обратно, здравето на всеки е най-важно. Затова и апелирам всеки да бъде виновен, да съблюдава карантината и да прояви дисциплинираност.
– Разговарял ли си с Георги Дерменджиев, откогато той е селекционер?
– Засичали сме се на мачове на „ Арда “ и сме разговаряли. Но не съм индивидът, който в този миг може да помогне на националния тим. България има положителни играчи, които са заслужили мястото си в отбора. Дерменджиев пък има потребност от поддръжка и да бъде оставен да работи на мира. Смятам, че ще избере най-хубавия състав, когато мачовете дойдат.
– Какво си пожелаваш за в бъдеще?
– Може да е тривиално, само че в тази ситуация се нуждая само от здраве. Моето семейство е живо и крепко и това е значимото. Нека в тези сложни времена да сме единни и да излезем от обстановката. Здравето ни е най-важно.
– Мишо, какво е положението ти и правилно ли е, че си навън до края на сезона?
– Да, не знам за какво толкоз късно излезе тази вест, само че е истина. Претърпях трета интервенция на коляното през декември. Възстановяването е планувано да бъде към 6 месеца. При всяка възможност ще бъда навън до края на сезона, в случай че той не бъде преместен.
– Каква е травмата ти, с цел да се стигне до тази обстановка?
– Не желая да мятам виновност върху никого, само че имам лично виждане по въпроса. Втората интервенция тотално се обърка. Възстановяването не вървеше по проект. Минах 50 резонанса и не се виждаше ясно изразен проблем. Накрая разговарях с Петър и Стефан Пашев и те ме поддържаха да направя трета интервенция. Тук е мястото да благодаря на шефовете на клуба, които твърдо застанаха зад мен. Нямам думи да изразя благодарността си, тъй като без да съм дебютирал за тима, те бяха твърдо до мен за решението да прибегна до трета намеса.
За един футболист това е най-важното в подобен миг.
– Има ли вид, в случай че шампионатът бъде отсрочен за май и юни, да дабютираш за „ Арда “ още тази акция?
– За състезател, който не е бил на терена от година и половина, е доста значимо да запише един, два или три мача. Дали това ще се случи, не знам. Най-важното сега е да се възстановя и да не усещам болежка. Не помня за последно по кое време не е било това. Дал съм си дума обаче да направя всичко по силите си, с цел да бъда още веднъж на терена.
– Кой беше най-тежкият миг по време на тази травма?
– Може би през април, предходната година. Процентът на възобновяване след втората интервенция беше едвам 5% от предстоящото. Бяха ми споделили, че до 20 дни след втората интервенция ще бъда добре, само че по това време аз бях с патерици и изпитвах мощни болки. Тогава ме прегледаха редица експерти от целия свят. Никой не виждаше явен проблем за какво не съм добре и това стартира да ми въздейства, макар целия оптимизъм. Тогава взех решение, че е време да се подложа на трета интервенция при най-хубавия лекар и отидох в Барселона.
– Можем ли да вършим аналог сред твоята контузия и тази на Владо Стоянов?
– Аз претърпях по-малко интервенции от него, само че е реалност, че и двамата прекомерно дълго бяхме отвън терена, а аз още съм. Неговият образец ми дава сили да се боря. Нито аз, нито Владо Стоянов сме мислили да се предадем. Аз считам, че поради двете си дъщери съм задължен да продължа да се боря до края, с цел да дам верен урок на децата си, а точно, че не всичко в този живот е елементарно и би трябвало да се бориш с цената на всичко, с цел да успееш.
– Кой твой някогашен или сегашен съотборник най-вече те поддържа душевен в тази сложна обстановка?
– Честно казано за препоръки за коляното се чувах с Владо Стоянов. Чувахме се, с цел да приказваме по тематиката. Иначе фамилията беше до мен от самото начало. Те бяха моята опора и съм им признателен за поддръжката.
– Да поговорим за по-положителни неща. В кой интервал от кариерата ти се усещаше най-силен?
– Не мога да кажа най-силен, само че най-зрял се усещах по време на престоя в „ Арсенал “ (Тула). Тогава към този момент бях натрупал задоволително опит. Преди това давах всичко от себе си, само че не бях толкоз зрял и не знаех по какъв начин да систематизирам напъните си. В „ Арсенал “ знаех какво желая и по какъв начин мога да го реализира. Бях спокоен, балансиран, играех постоянно и резултатите бяха на разположение. Тогава се появи интерес и от други по-големи тимове, само че се контузих още в първия кръг. Ръководството беше до мен, поддържа ме и ми сподели, че ще подпишем нов контракт, в случай че съм здрав. После обаче се появиха затрудненията и нямаше по какъв начин да остана в отбора.
– А в кой тим израстна най-вече?
– Във всеки един тим съм научил по нещо. Без значение от възрастта, постоянно има какво ново да научиш. Със сигурност в „ Лудогорец “ имах най-вече триумфи, само че съумях да вземе по нещо във всеки един отбор, където мина кариерата ми.
– Кой е най-сладкият ти триумф във футбола?
– За мен най-сладките моменти са тези, в които съм осъществил дадена фантазия. Радвам се, че имах опцията да сбъдна най-съкровената си. От дете мечтаех да играя за България с №7 и това се случи. Винаги ще помня този миг.
– Твой треньор в „ Борусия “ (Дортмунд) беше Юрген Клоп. Той ли беше първият, който те опитва на десния бек?
– В Германия бях притеглен като крило. По това време треньор беше Томас Дол, само че по-късно той беше уволнен и на негово място пристигна Юрген Клоп. По време на престоя ми в Германия бях употребен на разнообразни позиции. Не помня кой пръв ме постави на десния бек. Въпреки че бях млад тогава, треньорите виждаха, че имам тактическа просветеност и не се притесняваха да ме слагат на разнообразни постове. Опитваха се да намерят най-удачния за мен, а аз нямах нищо срещу.
– Разкажи малко повече за Клоп. Наистина ли е толкоз необикновен като човек?
– Клоп издава почит. Още от първия миг, когато го видиш, те печели с харизмата си. Печели доверието ти на мига. Направи ми усещане, че знаеше всичко за всеки един състезател без значение дали е от първия или втория тим. Знаеше рождените ни дати, кой крайник е по-силен на всеки футболист, безусловно всичко. И това те кара да се чувстваш специфичен. Този треньор си е направил труда да те изследва, да знае всеки подробност и когато приказва с теб го прави по този начин, като че ли се знаете от 20 години. С това си отношение той печели футболистите, а те излизат и играят за него на терена. Не помня Клоп да е влизал в спор обществено със свои състезатели. Винаги ги поддържа и им дава убеденост.
– Работил си обаче и със Станислав Черчесов, извел Русия до 1/4-финалите на Мондиала. От него какво научи?
– Двама изцяло противоположни треньори с Клоп, нямат допирни точки. Черчесов е доста по-студен и емоционален по време на мачове. Извън терена обаче е радикално друг човек. Много е добър и деликатен. Все още се чуваме с него. Говорихме по време на Мондиала. Тогава го поздравих за триумфите, а той се интересуваше от положението ми.
– А кой е най-хубавият футболист, с който си бил на терена?
– Не обичам да давам избрания. Мога да изброя редица имена от „ Борусия “ (Дортмунд). От последните ми години бих изтъкнал Артьом Дзюба. Заедно играхме в „ Арсенал “. Страхотен човек и футболист. С него бяхме освен съотборници, само че и другари. И до през днешния ден поддържаме контакт. Радвам се, че има такива триумфи, тъй като той разполага с нужните качества. Като човек също е необикновен, макар че преди да го познавам имах друго мнение за него. В живота обаче е по този начин, от време на време си вършим прибързани заключения, а не би трябвало.
– Наближава мач с Унгария, който обаче е под подозрение. И въпреки всичко какви са упованията, в случай че се абстрахираме от актуалната обстановка?
– Момчетата, които ме познават, несъмнено ми се нервират за несъразмерния оптимизъм. Вярвам, че можем. Да, в един миг даже медиите станаха прекомерно огромни оптимисти, а нещата не са чак по този начин. Съперниците ни в баражите от Лигата на нациите са все съществени тимове с добра организация. Тимовете се развиват, а при нас постоянно има катаклизми, само че не се виждат постоянно извън. Но сега не е удачно да приказваме за класиране. Важното в тази ситуация е да премине коронавирусът, който тревожи целия свят. Футболът в подобен миг минава обратно, здравето на всеки е най-важно. Затова и апелирам всеки да бъде виновен, да съблюдава карантината и да прояви дисциплинираност.
– Разговарял ли си с Георги Дерменджиев, откогато той е селекционер?
– Засичали сме се на мачове на „ Арда “ и сме разговаряли. Но не съм индивидът, който в този миг може да помогне на националния тим. България има положителни играчи, които са заслужили мястото си в отбора. Дерменджиев пък има потребност от поддръжка и да бъде оставен да работи на мира. Смятам, че ще избере най-хубавия състав, когато мачовете дойдат.
– Какво си пожелаваш за в бъдеще?
– Може да е тривиално, само че в тази ситуация се нуждая само от здраве. Моето семейство е живо и крепко и това е значимото. Нека в тези сложни времена да сме единни и да излезем от обстановката. Здравето ни е най-важно.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ