Българският бокс спечели първия си олимпийски медал от 9 години

Българският бокс завоюва първия си олимпийски орден от 9 години насам и първа олимпийска купа от цели 25, с помощта на Стойка Кръстева. Това обаче нямаше да се случи, в случай че не беше нейният брачен партньор. Борил Кръстев, който преди е гледал бокс единствено около татко си, я върна на кръга след формалното й отдръпване в края на 2018 година, написа " Монитор ".

На европейското в София на 12 юни същата година той й сервира годежен пръстен, а тя от върха на почетната стълбичка, като шампионка, му сподели заветното " Да “. Двамата подвигнаха достоверна българска женитба година по-късно в Тетевенския Балкан. Съдействие за това им оказа единственият българин, побеждавал един от братята Кличко (Виталий) – Свилен Русинов.

Многократният медалист от международни и европейски шампионати и притежател на бронзов орден от олимпийските игри в Барселона през 1992 година по това време бе заместник-кмет на Община Тетевен. А сватбата ще се помни дълго освен от самите младоженци, а и от техните посетители, всички облечени в национални носии.

Първата годишнина от най-важното житейско събитие семейство Кръстеви посрещна разграничено – тя в далечно Токио, той – пред дребния екран. Знаят обаче, че всички ограничения и раздели си костват когато преследваш огромната фантазия. Защото и двамата работят за сбъдването на тази на Стойка – да завоюва олимпийски орден.

 

Именно Борил подметнал на треньора в " Локомотив “ (София) Борислав Георгиев, че може да убеди жена си да се върне в бокса, само че той не повярвал. В " Локо “ Стойка към този момент била почнала да тренира деца. Но Борил съумял и освен я върнал в спорта, само че даже почнал да й оказва помощ в тренировките. Влиза в щаба й и се трансформира в най-големия асистент на Георгиев. Макар да не съумя да замине с нея за Токио, Борил гледа и разбора мачовете й от дребния екран, дава й кураж и сили по телефона.

Освен всичко друго сега той е претрупан и със задачата да се грижи за домашните им любимци – кокершпаньол и померан, които бяха оставили на село.

" Когато Стойка е в отмора, обичаме да вървим за риба, а през зимата – на ски. Много постоянно пътуваме из страната, отмаряме на село. Вкъщи тя е добра стопанка, само че когато има това време, тъй като от спорт не остава доста такова… “, споделя главата на фамилията.

Той преди време също спортувал – играл футбол, волейбол, баскетбол, карате, само че на любителско равнище. Няма да не помни обаче по какъв начин изгубил мозъка и дума по Стойка… на стадиона, където тя упражнявала някакво дете, а той не свалял очи от нея. Тогава тъкмо другарството им прераствало в по-сериозна връзка.

 

Всъщност с Борил, който работи в сервиз на БМВ, се познавали 4-5 години преди да се вземат. Чувствата им се задълбочили след следващата контузия на Стойка. " Стоях на стадиона, само че не можех да упражнявам поради травма, а той се прибираше от лекции в Русенския университет. Така се заговорихме и нещата започнаха да се случват по пътищата – той живееше в София и учеше в Русе, а аз живеех в Русе и учех в София. След дълго разсъждение стигнахме до извода, че в последна сметка ще се установим в София. С ангажимента, че постоянно можем да се преместим, където решим. Важното е да се поддържаме “, сподели преди време Кръстева.

А че Стойка е войник, го е доказвала нееднократно. Най-тежкият миг в кариерата й бе, когато не отпътува за олимпиадата в Рио през 2016 година Именно тя стана първата българка, взела участие в дебютната за женския бокс олимпиада в Лондон през 2012 година Там имаше малшанса на 1/4-финалите да срещне най-силната в категорията Никол Адамс (Вбл), която след това става и шампионка.

През 2016 година Стойка отхвърли присъединяване в най-стария шампионат " Странджа “. Заради идентичните семейства с другата националка в категория до 51 кг Станимира Петрова се получи бъркотия, която вбеси европейската шампионка от Букурещ 2014 и тя освен не излезе за първата си среща, само че написа и яростно писмо против федерацията. Вследствие на което Стойка съвсем бе " отлюспена “ от тима Въпреки всичко тя продължи да се боксира със същия хъс и порив.

За Рио пък трябваше да мине през вътрешна цедилка – мач за установяване на участничката ни в кат. до 51 кг против Станимира Петрова. Замина Станимира, която за момента вземаше превъзходство в дуелите посред им. Всичко си пристигна на мястото, когато МОК направи и категория до 57 кг олимпийска и родената в Асеновград международна шампионка от 2014 година се реалокира в нея, а Стойка остана при 51-килограмовите.

След международното в Индия пред 2018 година боксьорката реши да се откаже от спорта, защото златният орден й се изплъзна за повторно след Астана 2016. " Разделям се с бокса със смесени усеща, тъй като по този начин и не стигнах до международна купа, както и до олимпийски орден “, разкри тогава родената в Добрич спортистка. Обявява решението си на церемонията " Спортист на годината “, на която е определена в Златната десетка под номер 5. Променя целите си като афишира, че е време за семейство и деца. Те обаче би трябвало да изчакат още 3 години, най-малко да свършат и тези олимпийски игри…

Ренесансът на кариерата й е същинско знамение, тъй като би трябвало да се бори и с тежка травма на лакътя, както и с трупнатите 9 кг, с цел да може да води пълноценна подготовка. Подложи се на безчовечен натоварвания, с цел да бъде подготвена за всичко. Не искаше да оставя нищо да пречи по пътя й към сбъдването на фантазията. И най-сетне го реализира, след дълги години на непрекъснат труд и отдаденост на това, което прави. Каза го и самата тя от Токио: " Най-важното е дългогодишният труд и екипната работа ".