Експерт: Българският бизнес плаща ниски заплати, а формира огромни печалби
Българският бизнес, като имам поради бизнеса, който работи в България, без значение от кое място идват вложенията, се стреми да осъществя краткосрочни облаги, без значение от дълготрайните вреди, които нанася на цялото общество. Поради това заплаща ниски заплати, в случай че образува големи облаги. Това съобщи съветникът на синдиката КТ „ Подкрепа” Ваня Григорова в коментар за възнагражденията у нас.
„ Второ, данъчната и обществената ни система са безусловно несъответстващи, те са обрасли в легенди и неистини, с цел да не се стигне до действително нарастване. На трето място е слабият надзор върху изискванията на труд в България. Инспекцията по труда разполага с по-малко от 400 чиновници, те няма по какъв начин да реализират съответен контрол”, добави тя пред bTV.
Според някогашния обществен министър Христина Христова би трябвало да се регистрира един доста неподходящ факт – величината на приходите, с които тръгнахме при прехода през 1990 година „ Само минималната работна заплата в последните 10 години е увеличена с 93%. Едва ли продуктивността ни се е нараснала с 93% в последните 10 години и все пак сега отново сме с най-ниската минимална работна заплата”, разяснява Христова. „ Също по този начин в последните 4 години всяка година приходите се покачват с 10%, споделя националната статистика, и отново оставаме с най-ниски величини. Очевидно, че процесът на догонване на приходите на другите е доста труден”, означи тя.
Бившият обществен министър регистрира обърнатия тренд от 2017 година – от пазар, който е донор на работна ръка, ние сме пазар, който търси работна ръка. „ В ИТ бранша се търсят хиляди, търсят се водачи на рейсове и тирове, оператори на движещи се машини и уреди, в туризма и здравната област казусът е голям”, уточни тя.
Христова означи, че това се дължи и на обстоятелството, че хора в трудоспособна възраст са напуснали страната да търсят по-високо заплащане, и на демографската обстановка – раждаемостта е ниска и броят на трудоспособното население понижава.
По думите ѝ сега безработните в България са към 220 000 души, като огромна част от тях са трайно безработни – те са нискообразовани и нискоквалифицирани или от специалности, които не се търсят на пазара на труда. „ Имаме проблеми с несъответствия в системата на образованието, произведохме доста финансисти, психолози и икономисти, само че се търсят готвачи, шлосери, заварчици и лекари”, акцентира Христова.
Ваня Григорова обаче разяснява, че не е правилно, че няма инженери да вземем за пример. „ През януари още веднъж имаше съвещание на Националния съвет за трудова миграция и трудова подвижност, където работодателите желаеха да облекчават вноса на служащи с инженерни специалности. Официалната позиция на Агенцията по заетостта гласеше, че в границите на 1 – 1,5 година има към 208 свободни работни места за инженери. Същевременно има 2880 висококвалифицирани безработни, които имат съответната подготовка и биха могли да заемат тези работни места. Не ги заемат преди всичко заради това, че не са задоволени от изискванията на труд и от заплащането”, съобщи тя.
„ Когато приказваме за това, че няма експерти в туризма, има публични проучвания на институти, близки до бизнеса, че когато туристическият пакет коства едни и същи средства в България, Гърция или Испания, а цената на труда в България е 300 евро, а в другите страни – 1200 евро, ние няма по какъв начин задържим професионални служащи в туризма”, добави Григорова.
Факт е, че в България има доста огромен дефицит на работна ръка, призна и ръководителят на Съюза за стопанска самодейност Мирослав Найденов. Според него имаме два бранша, които са конкурентоспособни – селското стопанство и туризмът, и в тях има извънредно огромен недостиг на фрагменти.
По думите му в България има туристически обекти, които дават доста положителни заплати, както има и доста положителни аграрни производители, които дават извънредно високи заплати. Например един тракторист или комбайнер, който работи с последната дума на техниката, получава доста повече или съвсем колкото един ИТ експерт, и в това време мъчно се намират, тъй като разбихме междинното си обучение, уточни Найденов.
Той акцентира, че положителните предприемачи задържат положителните служащи и първият механизъм за това е работната заплата.
Христова уточни още, че и за положително заплащане няма хора. „ Казват, че един шеф-готвач в София към този момент взима към 5000 лева и има свободни места в хотелите и ресторантите”, съобщи някогашният обществен министър.
„ Миналата година всеобщият импорт на служащи беше в сезонната претовареност по Черноморието. В една огромна компания заплащането беше 510 лева за камериерка и 600 лева за готвач. Не става въпрос за 5000 лева.”, разяснява обаче Ваня Григорова.
„ Второ, данъчната и обществената ни система са безусловно несъответстващи, те са обрасли в легенди и неистини, с цел да не се стигне до действително нарастване. На трето място е слабият надзор върху изискванията на труд в България. Инспекцията по труда разполага с по-малко от 400 чиновници, те няма по какъв начин да реализират съответен контрол”, добави тя пред bTV.
Според някогашния обществен министър Христина Христова би трябвало да се регистрира един доста неподходящ факт – величината на приходите, с които тръгнахме при прехода през 1990 година „ Само минималната работна заплата в последните 10 години е увеличена с 93%. Едва ли продуктивността ни се е нараснала с 93% в последните 10 години и все пак сега отново сме с най-ниската минимална работна заплата”, разяснява Христова. „ Също по този начин в последните 4 години всяка година приходите се покачват с 10%, споделя националната статистика, и отново оставаме с най-ниски величини. Очевидно, че процесът на догонване на приходите на другите е доста труден”, означи тя.
Бившият обществен министър регистрира обърнатия тренд от 2017 година – от пазар, който е донор на работна ръка, ние сме пазар, който търси работна ръка. „ В ИТ бранша се търсят хиляди, търсят се водачи на рейсове и тирове, оператори на движещи се машини и уреди, в туризма и здравната област казусът е голям”, уточни тя.
Христова означи, че това се дължи и на обстоятелството, че хора в трудоспособна възраст са напуснали страната да търсят по-високо заплащане, и на демографската обстановка – раждаемостта е ниска и броят на трудоспособното население понижава.
По думите ѝ сега безработните в България са към 220 000 души, като огромна част от тях са трайно безработни – те са нискообразовани и нискоквалифицирани или от специалности, които не се търсят на пазара на труда. „ Имаме проблеми с несъответствия в системата на образованието, произведохме доста финансисти, психолози и икономисти, само че се търсят готвачи, шлосери, заварчици и лекари”, акцентира Христова.
Ваня Григорова обаче разяснява, че не е правилно, че няма инженери да вземем за пример. „ През януари още веднъж имаше съвещание на Националния съвет за трудова миграция и трудова подвижност, където работодателите желаеха да облекчават вноса на служащи с инженерни специалности. Официалната позиция на Агенцията по заетостта гласеше, че в границите на 1 – 1,5 година има към 208 свободни работни места за инженери. Същевременно има 2880 висококвалифицирани безработни, които имат съответната подготовка и биха могли да заемат тези работни места. Не ги заемат преди всичко заради това, че не са задоволени от изискванията на труд и от заплащането”, съобщи тя.
„ Когато приказваме за това, че няма експерти в туризма, има публични проучвания на институти, близки до бизнеса, че когато туристическият пакет коства едни и същи средства в България, Гърция или Испания, а цената на труда в България е 300 евро, а в другите страни – 1200 евро, ние няма по какъв начин задържим професионални служащи в туризма”, добави Григорова.
Факт е, че в България има доста огромен дефицит на работна ръка, призна и ръководителят на Съюза за стопанска самодейност Мирослав Найденов. Според него имаме два бранша, които са конкурентоспособни – селското стопанство и туризмът, и в тях има извънредно огромен недостиг на фрагменти.
По думите му в България има туристически обекти, които дават доста положителни заплати, както има и доста положителни аграрни производители, които дават извънредно високи заплати. Например един тракторист или комбайнер, който работи с последната дума на техниката, получава доста повече или съвсем колкото един ИТ експерт, и в това време мъчно се намират, тъй като разбихме междинното си обучение, уточни Найденов.
Той акцентира, че положителните предприемачи задържат положителните служащи и първият механизъм за това е работната заплата.
Христова уточни още, че и за положително заплащане няма хора. „ Казват, че един шеф-готвач в София към този момент взима към 5000 лева и има свободни места в хотелите и ресторантите”, съобщи някогашният обществен министър.
„ Миналата година всеобщият импорт на служащи беше в сезонната претовареност по Черноморието. В една огромна компания заплащането беше 510 лева за камериерка и 600 лева за готвач. Не става въпрос за 5000 лева.”, разяснява обаче Ваня Григорова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ