Ето как изглежда България през 21 век
Българският 9 май стартира с тържествено повдигане на европейския байрак пред президентството, с заявления в Народното събрание и с протест пред Паметника на Съветската войска. И приключи с следващия проведен тормоз за жителите на София, в какъвто се е трансформирало практикуваното тук сходство на футболната игра. На пръв взор сред тези събития няма нищо общо. При по-внимателно вглеждане обаче ще открием в тях отгласи от едно ужасно минало и стряскащи знаци за неговото незабелязано завръщане.
Забравената част от историята
Сутринта оратори се редяха на опашка, с цел да повтарят, че Денят на Европа нямало да е вероятен без Деня на успеха. Призоваваха " да оценим почтено и умерено предишното ", само че както стана ясно от думите им, за тях Денят на успеха значи само ден на успеха на руската войска. Само президентът се сети да спомене във Facebook и другите страни, без които тази победа нямаше да е допустима.
" Е, и по какъв начин е при капитализма? " - написа на този афиш с лика на Ленин
Да, Денят на Европа и Денят на успеха са исторически свързани. Но тези, които показват тази връзка като елементарна и автоматизирана причинно-следствена взаимозависимост, съзнателно не помнят доста неща.
Когато приказват за 9 май 1945, за " кафявата чума " и почитта към милионите нейни жертви, не помнят за другата кървава тоталитарна идеология на 20 век и за нейните милиони жертви. Забравят за пакта Молотов-Рибентроп и тайния му протокол, за подялбата на Полша, войната против Финландия, присъединението на Литва, Латвия и Естония. Забравят за Катинската гора - първото всеобщо ликвидиране от началото на войната. За общите военни паради и дружеските срещи сред руски и немски офицери. Както и за това, че руският Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) предава на Гестапо своето ноу-хау за концлагерите и дългогодишния опит от ГУЛАГ.
Когато пък приказват за 9 май 1950, за Декларацията на Шуман и " хуманистичния блян на Обединена Европа ", не помнят, че тогава този блян е надалеч от реализирането си, тъй като половината от континента, " освободена " от същата тази руска войска, остава в плен на сталинския гнет и последващите му разновидности. Когато споделят, че " антифашизмът е вграден в ценностния пиедестал " на обединена Европа, не помнят да упоменат, че в този пиедестал в същата степен е вградено и отрицанието на руския тоталитаризъм. Защото Европейският съюз е синоним на свободата и противовес на всяка робия.
Днешните издънки на тиранията
Късата и изборна памет за историята не е единствено български патент. Днес на всички места в Европа може да се види по какъв начин политическите и идеологическите издънки на двете тирании, необичайно преплетени една в друга, все по-неприкрито избуяват, набират мощ и даже протягат ръка към властта. Пъстър букет от крайнодесни, националисти и популисти проповядват и практикуват ненавист, непоносимост и експанзия към другите и инакомислещите. Мини-диктатори, оплетени в мафиотски мрежи, под формата на отбрана на националните полезности с ненаситност ползват тоталитарни практики против върховенството на закона, демократичните институции, опозицията, свободата на медиите и гражданското общество.
Забележителното е, че всички те черпят образец и ентусиазъм от Москва и несменяемия държател в Кремъл, който си разреши да заплаши мира на континента, като прекрои следвоенните граници. Нещо повече: включиха се интензивно като пионки в неговата огромна хибридна игра - да раздели и разбие Европейския съюз. Затова възприятията са взаимни, по тази причина той им дава отговор със благосклонности и финансова поддръжка. Така тиранията от предишното все по-осезаемо се завръща, превзема територии и още веднъж протяга ръка на свободата и " хуманистичния блян на Обединена Европа ".
Всичко това ясно се вижда и на български терен. Леви и десни се надпреварват (а на 9 май стигнаха съвсем до бой) да потвърждават кой е по-предан на Русия и кой служи по-вярно на ползите на Кремъл. Опашка от национал-популисти и елементарни шмекери неуморно громят Европейски Съюз, натискат се да се запишат при крайнодесните в Европа, а след това тичат да се кланят в Крим и на Червения площад. На 9 май дефилираха в София под съветски флагове, дружно със сърповете и чуковете, алените петолъчки и портретите на Сталин и Ленин. Повели със себе си и невръстни деца.
Деградация
А вечерта камерите снимаха други две дребни деца, пуснати на пистата на Националния стадион голи до кръста, с цел да се видят изрисуваните им тела. Едното с пречупен кръст на гърдите, другото с вдигната за хитлеристки привет ръка. Днес те са почтени жертви, само че когато пораснат, могат да се трансфорат в лицата на едно грозно и ужасно бъдеще.
Всъщност, и сегашното към този момент е задоволително грозно и ужасно. Футболът в България от дълго време не е спорт, който носи наслада и наслаждение (нивото му е толкоз деградирало, че има доста малко общо с истинската игра, която се играе по света). Нито пък е бизнес, който носи доходи (поне по този начин настояват притежателите на клубове, които все пак, кой знае за какво, не престават да влагат пари в него). Футболът е по-скоро разплодник на долни пристрастености, ненавист и принуждение. Забавление за шепа хулигани, чиято единствена цел наподобява е да се псуват, замерят и бият между тях на стадионите и отвън тях, да чупят всичко по пътя си, да тероризират всички останали. А в свободното си от футбола време да основават безпорядък и вълнения по поръчка.
Сега за следващ път управляващите дават обещание " жестоки " ограничения против футболното безчинство, само че това надали ще помогне. Защото футболът е единствено един от белезите на същинския проблем. А той е ширещата се деградация - морална, ценностна и интелектуална. За нея интензивно " работят " хулиганстващи политици и медии. Тя също е в услуга на тиранията, която още веднъж протяга ръка на свободата ни.
И още нещо - с цел да е по-пълна картината на българския 9 май. В края на въпросния мач ликуващият президент на победилия тим смъкна алената си блуза, с цел да се преоблече за награждаването в бяла фланелка с лика на Путин във военна униформа и с надпис " Армия России ".
С лика на Путин
Някои ще кажат: огромна работа, какво толкоз, предишното е необратимо. Но дано не се заблуждаваме: улеснено от късата и изборна памет, то има податливост да се връща, в случай че знаците му не бъдат разпознати и посочени в точния момент.
Забравената част от историята
Сутринта оратори се редяха на опашка, с цел да повтарят, че Денят на Европа нямало да е вероятен без Деня на успеха. Призоваваха " да оценим почтено и умерено предишното ", само че както стана ясно от думите им, за тях Денят на успеха значи само ден на успеха на руската войска. Само президентът се сети да спомене във Facebook и другите страни, без които тази победа нямаше да е допустима.
" Е, и по какъв начин е при капитализма? " - написа на този афиш с лика на Ленин
Да, Денят на Европа и Денят на успеха са исторически свързани. Но тези, които показват тази връзка като елементарна и автоматизирана причинно-следствена взаимозависимост, съзнателно не помнят доста неща.
Когато приказват за 9 май 1945, за " кафявата чума " и почитта към милионите нейни жертви, не помнят за другата кървава тоталитарна идеология на 20 век и за нейните милиони жертви. Забравят за пакта Молотов-Рибентроп и тайния му протокол, за подялбата на Полша, войната против Финландия, присъединението на Литва, Латвия и Естония. Забравят за Катинската гора - първото всеобщо ликвидиране от началото на войната. За общите военни паради и дружеските срещи сред руски и немски офицери. Както и за това, че руският Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) предава на Гестапо своето ноу-хау за концлагерите и дългогодишния опит от ГУЛАГ.
Когато пък приказват за 9 май 1950, за Декларацията на Шуман и " хуманистичния блян на Обединена Европа ", не помнят, че тогава този блян е надалеч от реализирането си, тъй като половината от континента, " освободена " от същата тази руска войска, остава в плен на сталинския гнет и последващите му разновидности. Когато споделят, че " антифашизмът е вграден в ценностния пиедестал " на обединена Европа, не помнят да упоменат, че в този пиедестал в същата степен е вградено и отрицанието на руския тоталитаризъм. Защото Европейският съюз е синоним на свободата и противовес на всяка робия.
Днешните издънки на тиранията
Късата и изборна памет за историята не е единствено български патент. Днес на всички места в Европа може да се види по какъв начин политическите и идеологическите издънки на двете тирании, необичайно преплетени една в друга, все по-неприкрито избуяват, набират мощ и даже протягат ръка към властта. Пъстър букет от крайнодесни, националисти и популисти проповядват и практикуват ненавист, непоносимост и експанзия към другите и инакомислещите. Мини-диктатори, оплетени в мафиотски мрежи, под формата на отбрана на националните полезности с ненаситност ползват тоталитарни практики против върховенството на закона, демократичните институции, опозицията, свободата на медиите и гражданското общество.
Забележителното е, че всички те черпят образец и ентусиазъм от Москва и несменяемия държател в Кремъл, който си разреши да заплаши мира на континента, като прекрои следвоенните граници. Нещо повече: включиха се интензивно като пионки в неговата огромна хибридна игра - да раздели и разбие Европейския съюз. Затова възприятията са взаимни, по тази причина той им дава отговор със благосклонности и финансова поддръжка. Така тиранията от предишното все по-осезаемо се завръща, превзема територии и още веднъж протяга ръка на свободата и " хуманистичния блян на Обединена Европа ".
Всичко това ясно се вижда и на български терен. Леви и десни се надпреварват (а на 9 май стигнаха съвсем до бой) да потвърждават кой е по-предан на Русия и кой служи по-вярно на ползите на Кремъл. Опашка от национал-популисти и елементарни шмекери неуморно громят Европейски Съюз, натискат се да се запишат при крайнодесните в Европа, а след това тичат да се кланят в Крим и на Червения площад. На 9 май дефилираха в София под съветски флагове, дружно със сърповете и чуковете, алените петолъчки и портретите на Сталин и Ленин. Повели със себе си и невръстни деца.
Деградация
А вечерта камерите снимаха други две дребни деца, пуснати на пистата на Националния стадион голи до кръста, с цел да се видят изрисуваните им тела. Едното с пречупен кръст на гърдите, другото с вдигната за хитлеристки привет ръка. Днес те са почтени жертви, само че когато пораснат, могат да се трансфорат в лицата на едно грозно и ужасно бъдеще.
Всъщност, и сегашното към този момент е задоволително грозно и ужасно. Футболът в България от дълго време не е спорт, който носи наслада и наслаждение (нивото му е толкоз деградирало, че има доста малко общо с истинската игра, която се играе по света). Нито пък е бизнес, който носи доходи (поне по този начин настояват притежателите на клубове, които все пак, кой знае за какво, не престават да влагат пари в него). Футболът е по-скоро разплодник на долни пристрастености, ненавист и принуждение. Забавление за шепа хулигани, чиято единствена цел наподобява е да се псуват, замерят и бият между тях на стадионите и отвън тях, да чупят всичко по пътя си, да тероризират всички останали. А в свободното си от футбола време да основават безпорядък и вълнения по поръчка.
Сега за следващ път управляващите дават обещание " жестоки " ограничения против футболното безчинство, само че това надали ще помогне. Защото футболът е единствено един от белезите на същинския проблем. А той е ширещата се деградация - морална, ценностна и интелектуална. За нея интензивно " работят " хулиганстващи политици и медии. Тя също е в услуга на тиранията, която още веднъж протяга ръка на свободата ни.
И още нещо - с цел да е по-пълна картината на българския 9 май. В края на въпросния мач ликуващият президент на победилия тим смъкна алената си блуза, с цел да се преоблече за награждаването в бяла фланелка с лика на Путин във военна униформа и с надпис " Армия России ".
С лика на Путин
Някои ще кажат: огромна работа, какво толкоз, предишното е необратимо. Но дано не се заблуждаваме: улеснено от късата и изборна памет, то има податливост да се връща, в случай че знаците му не бъдат разпознати и посочени в точния момент.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ