Държавата ще стимулира университетите да работят с бизнеса
Български университети ще бъдат финансирани още по-активно, с цел да си сътрудничат с бизнеса и да способстват посредством своите научни проучвания за внедряване на нововъведения в стопанската система. Сериозни средства за научни проучвания и нововъведения има както по Плана за възобновяване и резистентност – за изследователските университети и за Българска академия на науките за нововъведения в региона на зеления преход, по този начин и по Програмата за научни проучвания, нововъведения и цифровизация, във Фонд „ Научни проучвания “, националните научни стратегии, Националната карта за научна инфраструктура.
Това заяви министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на семинара „ Сътрудничеството сред университетите на бъдещето и частния бранш “, проведен от посолствата на Финландия, Норвегия, Дания и Швеция взаимно с Министерството на образованието и науката, Министерството на нововъведенията и растежа и Представителството на Европейската комисия в София.
Скандинавските страни са пример за сполучливо и взаимноизгодно съдействие сред висшите учебни заведения и бизнеса. Водещият финландски проучвателен университет Аалто да вземем за пример е основан през 2010 година посредством обединение на три висши учебни заведения, освен това със напълно разнообразни профили – технологии, стопанска система и изкуство. Сега университетът е образец освен за Европа, само че и за целия свят за дейно партньорство с частни компании. Той дава на бизнеса освен софтуерни решения, само че и промишлен дизайн, за което способстват експертите по изкуствата, както и стопански и предприемачески хрумвания.
„ Без да променим метода в България, няма по какъв начин да реализираме триумфа, който реализират както Скандинавските страни, по този начин и другите развити страни. А смяната в метода изискват да разберем, че измененията стартират от нас “, разяснява акад. Денков. Той уточни, че за разлика от преди 10-15 години в този момент има финансиране за научни проучвания. Средствата за висше обучение са увеличени с съвсем 13% през тази година, а за последните пет години растежът е над 50%.
Проблемът към този момент не е толкоз във финансирането на научните проучвания и нововъведенията, а по какъв начин използваме тези средства, изясни министър Денков.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че би трябвало да се промени методът от една страна на бизнеса, който да търси съдействие с университетските среди по значими за него новаторски задания, а от друга - на преподавателите и учените, които също би трябвало да бъдат дейни в установяването на контакти.
„ Нашата система е по този начин направена, че няма по какъв начин да сте учител в университет, в случай че не търсите способи за външно финансиране. Основната ви заплата идва от университетския бюджет, само че в случай че желаете да разширявате научно-изследователската си активност, е належащо да деянията самодейност и да търсите компании на конкурентен принцип, които да ви финансират “, изясни Тепо Хейсканен, шеф „ Развитие и взаимоотношение с бизнеса “ в университета Аалто.
Като съществена спънка пред съдействието сред висшите учебни заведения и частния бранш той уточни, че „ никоя от двете страни не схваща вярно ролята на другата “. „ Ние като университет гледаме към науката, технологиите и изкуствата с вероятност - по какъв начин ще наподобяват те след 10 или 20 години. Ако фирмите имат в действителност съществено желание да подходят по същия метод, желаеме да ги поканим да се причислят към нас в това странствуване. Те би трябвало да схванат, че неточности може и да има - да се вложат пари в новаторски проучвания, които може в никакъв случай да не сработят. От друга страна някои неща, които създаваме, могат да преобърнат напълно света и бизнесът има опция да взе участие в тези процеси “, уточни Хейсканен.
„ Виждам самонадеяност в нашата система за висше обучение. Това, разбра се, е хубаво – нужна е самонадеяност, с цел да работят преподавателите. Но има и едно чувство за самодостатъчност. Което е извънредно нездравословно от позиция на глобализацията на научната активност, на наклонността да се развиват все по-тесни връзки с бизнеса. Така че би трябвало да се разделим с това възприятие за самодостатъчност и известна самоизолация, които ни пречат да се развиваме “, уточни акад. Николай Денков.
Той си пожела също известни промени и в метода на бизнеса: „ Най-вече да проявят схващане - не може от през днешния ден за на следващия ден да отговорим на техните условия. Ще ни би трябвало известно време да се настроим и да установим това взаимно доверие. Стъпка по стъпка да стигнем до тази хармонизация сред бизнеса и учените, тъй че те да могат да работят дружно. Това също изисква известно време. Трябва ни сериозна смяна в метода на мислене “, уточни акад. Денков
Това заяви министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на семинара „ Сътрудничеството сред университетите на бъдещето и частния бранш “, проведен от посолствата на Финландия, Норвегия, Дания и Швеция взаимно с Министерството на образованието и науката, Министерството на нововъведенията и растежа и Представителството на Европейската комисия в София.
Скандинавските страни са пример за сполучливо и взаимноизгодно съдействие сред висшите учебни заведения и бизнеса. Водещият финландски проучвателен университет Аалто да вземем за пример е основан през 2010 година посредством обединение на три висши учебни заведения, освен това със напълно разнообразни профили – технологии, стопанска система и изкуство. Сега университетът е образец освен за Европа, само че и за целия свят за дейно партньорство с частни компании. Той дава на бизнеса освен софтуерни решения, само че и промишлен дизайн, за което способстват експертите по изкуствата, както и стопански и предприемачески хрумвания.
„ Без да променим метода в България, няма по какъв начин да реализираме триумфа, който реализират както Скандинавските страни, по този начин и другите развити страни. А смяната в метода изискват да разберем, че измененията стартират от нас “, разяснява акад. Денков. Той уточни, че за разлика от преди 10-15 години в този момент има финансиране за научни проучвания. Средствата за висше обучение са увеличени с съвсем 13% през тази година, а за последните пет години растежът е над 50%.
Проблемът към този момент не е толкоз във финансирането на научните проучвания и нововъведенията, а по какъв начин използваме тези средства, изясни министър Денков.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че би трябвало да се промени методът от една страна на бизнеса, който да търси съдействие с университетските среди по значими за него новаторски задания, а от друга - на преподавателите и учените, които също би трябвало да бъдат дейни в установяването на контакти.
„ Нашата система е по този начин направена, че няма по какъв начин да сте учител в университет, в случай че не търсите способи за външно финансиране. Основната ви заплата идва от университетския бюджет, само че в случай че желаете да разширявате научно-изследователската си активност, е належащо да деянията самодейност и да търсите компании на конкурентен принцип, които да ви финансират “, изясни Тепо Хейсканен, шеф „ Развитие и взаимоотношение с бизнеса “ в университета Аалто.
Като съществена спънка пред съдействието сред висшите учебни заведения и частния бранш той уточни, че „ никоя от двете страни не схваща вярно ролята на другата “. „ Ние като университет гледаме към науката, технологиите и изкуствата с вероятност - по какъв начин ще наподобяват те след 10 или 20 години. Ако фирмите имат в действителност съществено желание да подходят по същия метод, желаеме да ги поканим да се причислят към нас в това странствуване. Те би трябвало да схванат, че неточности може и да има - да се вложат пари в новаторски проучвания, които може в никакъв случай да не сработят. От друга страна някои неща, които създаваме, могат да преобърнат напълно света и бизнесът има опция да взе участие в тези процеси “, уточни Хейсканен.
„ Виждам самонадеяност в нашата система за висше обучение. Това, разбра се, е хубаво – нужна е самонадеяност, с цел да работят преподавателите. Но има и едно чувство за самодостатъчност. Което е извънредно нездравословно от позиция на глобализацията на научната активност, на наклонността да се развиват все по-тесни връзки с бизнеса. Така че би трябвало да се разделим с това възприятие за самодостатъчност и известна самоизолация, които ни пречат да се развиваме “, уточни акад. Николай Денков.
Той си пожела също известни промени и в метода на бизнеса: „ Най-вече да проявят схващане - не може от през днешния ден за на следващия ден да отговорим на техните условия. Ще ни би трябвало известно време да се настроим и да установим това взаимно доверие. Стъпка по стъпка да стигнем до тази хармонизация сред бизнеса и учените, тъй че те да могат да работят дружно. Това също изисква известно време. Трябва ни сериозна смяна в метода на мислене “, уточни акад. Денков
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ