Как бизнесът оцени отминаващата 2023 година?
Българската стопанска камара /БСК/ показа резултатите от обичайното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, извършено в интервала 10 ноември – 10 декември 2023 година измежду 784 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от цялата страна и от всички браншове на стопанската система. В конференцията участваха ръководителят на УС на БСК Добри Митрев и зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, както и доцент доктор Щерьо Ножаров – стопански консултант в БСК, оповестиха от камарата.
Проучването се реализира за 19-та поредна година, а задачата е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия . Основните тематики са свързани с отражението на политическите процеси в интернационален и народен проект върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за идната календарна година.
Основни резултати от анкетното изследване
През 2023 година продължава отрицателната наклонност, почнала през 2020 година и предизвикана от COVID-кризата , а след това добавилите се енергийна рецесия и боен спор в Украйна . Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка на положението и на бизнес климата, и на личните им компании. Подобряване на бизнес климата виждат едвам 14% от интервюираните , а възстановяване на положението на фирмите регистрират 22% . Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими.
Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите , които през 2023 година се усилват в 71% от компаниите.
Най-големите спънки пред бизнеса, съгласно участниците в анкетата, са неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на значимост проблеми са корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса , за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система , а за 15% – положението на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти , и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи .
Повишава се делът на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите „ не мога да преценява “ (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката.
50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ , което е тройно повече от 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им.
Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система . Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година – в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория – поради COVID-кризата. След отшумяването й през 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите – 43% .
Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда . 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 година Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията , от които отрицателно въздействие чакат 56%, като е налице известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година.
Плановете за 2024 година:
Очакванията за повишаване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара множеството работодатели (67%) да включват в проектите си за 2024 година растеж на възнагражденията .
Почти половината от интервюираните (44%) възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
32% от участниците в изследването ще търсят нови пазари.
30% са тези, които възнамеряват да усилят вложенията си в нови мощности.
Сред целите на 44% от анкетирането са вложенията в развитие/обучение на личния състав, а 30% имат намерение да открият нови работни места .
Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси способи за повишение на енергийната успеваемост на фирмите – 44% от интервюираните имат такива проекти, 14% към този момент са вложили в тази посока, само че 34% не си слагат сходни цели. 8% се въздържат заради липса на финансов запас.
По-голямата част от участниците в изследването възнамеряват да влагат в цифрови технологии или към този момент са го създали, като едвам една-трета от анкети-раните считат, че нямат потребност от цифровизация на индустриалните процеси. Най-големите спънки пред дигитализацията са неналичието на човешки запаси с нужните умения и пълномощия (47%), задоволително финансов запас (32%) и незадоволителната информация за най-хубави налични технологии (19%).
На база провежданите през годините годишни анкетни изследвания, БСК показва показател за динамичността на бизнес климата, който демонстрира през каква фаза минава стопанската система ни през съответната година – „ възобновяване “, „ напредък “, „ закъснение “ или „ рецесия “. За базова година употребяваме 2015-та, а данните демонстрират следното:
От 2016 година следва 4-годишен цикъл на напредък до 2019 година, достигащ своя връх през 2017 г.През 2020 година пандемията от COVID-19 хвърля страната в рискова за следения интервал обстановка на рецесия. Започна лото през 2021 година възобновяване е прекратено през 2022 година, когато съгласно изследването на БСК страната още веднъж навлиза в спешната зона. През 2023 година навлизаме в квадранта на „ закъснение “. Въпреки че оценката за положението на стопанската система се усъвършенства, упованията остават ниски и към момента не можем да приказваме за възобновяване и напредък.
BIA Index за „ Ефективност на икономическата политика “
По време на днешната конференция БСК показа за първи път своя показател „ Ефективност на икономическата политика “ (BIA Index) , който обгръща така наречен „ Образцов триъгълник на икономическата политика “[1], включващ три стълба: стимулиране на вложенията, осъществяване на структурни промени и обезпечаване на виновни фискални политики. BIA Index мери развиването на страната ни точно в тези три посоки, като всяко от тях е оценено по подбрани индикатори .
Проучването обгръща 27 стопански системи на страните-членки на Европейския съюз и е основано на публични и потвърдени източници на информация .
BIA Index цели да се трансформира в изчерпателен инструмент за идентифициране на съответни недостатъци на българската икономическа политика, чието превъзмогване може да докара до по-висока конкурентоспособност на националната стопанска система и постигането на дълготраен конвергентен стопански напредък.
Класирането по трите стълба на показателя демонстрира следното:
Първи дирек „ Инвестиции и нововъведения “: И през 2021, и през 2022 година България заема последното 27-мо място в Европейски Съюз. За съпоставяне, Румъния е на 23-то място, Хърватия – 22-ро място, Естония – 12-то място, Литва – 15-то място, Латвия – 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 година са за Швеция, Дания и Ирландия. По този дирек България получава 22,76 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ неприятно осъществяване “. Това значи, че до момента употребяваните обществени политики за стимулиране на вложенията и нововъведенията не създават стремежи резултат и водят до неефективно разходване на обществени средства.
Втори дирек „ Реформи и институционална среда “: И през 2021, и през 2022 година България заема последното 27-мо място в Европейски Съюз и по този дирек. За съпоставяне, Румъния е на 25-то място, Хърватия – 20-то, Естония – 4-то място, Литва – 8-мо място, Латвия – 16-то място. Първите три места в Европейски Съюз през 2022 година по този втори дирек са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург. По този дирек България получава 33,93 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ неприятно осъществяване “. Това значи, че до момента употребяваните обществени политики за промени не създават стремежи резултат и бизнес средата не подтиква в задоволителна степен вложенията.
Трети дирек „ Ефективност на бюджетната политика “: През 2022 година само по този дирек България отбелязва прогрес и по отношение на 2021 година се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватска – 10-то място, Естония – 12-то място, Литва – 22-ро място, Латвия – 24-то място. България е в долната част на ранкирането на Европейски Съюз и по този дирек, макар частичното усъвършенстване през 2022 година по отношение на миналата. По този дирек България получава 41,93 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ приблизително осъществяване “. Това значи, че България би трябвало да резервира строгата си фискална дисциплинираност, която следва в последните 10 години, на ниско равнище на държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт и да цели уравновесени бюджети с нулев бюджетен недостиг. Отделно, при разбора по този дирек са разпознати недостатъци, свързани с незадоволително високо равнище на обществени вложения, негативен чист износ и ниска продуктивност на труда, които следва да бъдат преодолявани.
Общи заключения:
България е член на Европейски Съюз към този момент 15 години и, все пак, не съумява да доближи междинното европейско икономическо равнище . Конвергенцията на страните, които се причислиха дружно с България към Европейски Съюз, е доста по-силна, включително тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз след България, през 2013 година, към този момент е член на Еврозоната и съумя единствено за 10 години да извърши нейните критерии.
България изостава от Европейски Съюз доста по съвсем всички от употребяваните индикатори за разбор. Това значи, че нейната икономическа политика не създава ефикасен резултат .
Необходима е нова идея за икономическа политика, нови обществени политики за стимулиране на вложенията и нововъведенията, в случай че България желае да доближи междинните европейски равнища в обозримо бъдеще (следващите 15 години).
Основни рекомендации:
Трябва да се усили поддръжката за експортните и високотехнологични производства , както и продуктивността на труда . Възможните ограничения са ориентирани към понижаване на данъчната основа при подобен вид вложения, мощно ускорени амортизации или директни дотации.
По отношение на обществените вложения вероятните ограничения са: приоритизиране на обществените капиталови планове, мощно увеличение на успеваемостта на тяхното ръководство от обществените структури, увеличение на успеваемостта на Закон за обществените поръчки .
Трябва да се усъвършенства качеството на обществените услуги, степента на самостоятелност на държавните чиновници от политически напън, качеството на формулирането и осъществяването на политиката и надеждността на уговорката на държавното управление за такива политики. Това изисква действителна промяна в държавната администрация .
