БСК с остра позиция срещу проекта за промени в Кодекса на труда, касаещи минималната работна заплата
Българската стопанска камара (БСК) не поддържа предлагането за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата (МРЗ). Законопроектът е импортиран от Корнелия Нинова и група народни представители и планува МРЗ да се дефинира като не по-малко от 50% от междинната брутна работна заплата за страната, като определянето ѝ да става в период до 31 октомври на настоящата година.
„ Като работодателска организация с над 42-годишна история, директен участник в построяването на системата за обществено партньорство в България, в това число на първите районни и браншови работодателски организации, и пускане на груповото трудово договаряне на браншово и фирмено равнище, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) изрично се опълчва на сходен метод за установяване на МРЗ “, се споделя в позицията на БСК, изпратена до ръководителя на Комисията по икономическа политика и нововъведения към 48-то Народно събрание, с копие до ръководителите на бюджетната и на обществената парламентарни комисии.
В мнението си БСК напомня, че смяната в метода на установяване на МРЗ се корени в далечната 1991 година, когато въз основа на Споразумението за опазване на обществения мир, подписано от държавното управление, КНСБ, КТ Подкрепа и 6 организации на работодателите, измежду които и Българската стопанска камара, министърът на труда госпожа Емилия Масларова със собствен отчет внася в Министерския съвет план на Постановление за прекосяване към договаряне на работната заплата. Още тогава се регистрира смисъла на МРЗ и за системите на обществено обезпечаване и обществено подкрепяне. Застъпва се тезата, че „ една стопански и обществено голословно ниска МРЗ за страната може да стане източник на обществено напрежение, а голословно високата МРЗ може да взриви обществените фондове, да разстрои организацията на работната заплата и да подтиква голословно инфлацията и безработицата “.
МРЗ се третира като „ най-ниското трудово заплащане за отработено време или за осъществена работа, която би трябвало да обезпечи съществуването на служащия, допълвано, в случай че е оправдано, от всички други средства за обществена отбрана. “
Още тогава са възприети критериите от Конвенция 131 МОТ, (която България ратифицира десетилетия по-късно), които следва да бъдат регистрирани по едно и също време: „ потребностите на трудещите се и на техните семейства; цената на живота и промените в нея; общото ниво на работната заплата в страната; системата на обществено подпомагане; нивото на живот на другите обществени групи; икономическите фактори, включително условията за икономическото развиване на страната, нивото на продуктивността на труда и поддържането на оправдано ниво на заетостта “. Според наредбата от 1991 година, съответният размер на МРЗ се променя от Министерския съвет след договаряне сред обществените сътрудници при основни промени в критериите за установяване на нейния размер или по искане на една от страните. „ Този метод, за жалост, е зарязан с приемане на промените в Кодекса на труда през 1992 година, съгласно които: „ (чл. 244) Министерският съвет дефинира минималната работна заплата за страната “.
Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно съдействие, където размерът на МРЗ единствено се съветва със обществените сътрудници, само че не се договаря сред обществените сътрудници “, акцентира в мнението си БСК. В претекстовете към законопроекта за промени в КТ се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в сходство с условията на Директивата за съответни минимални работни заплати. В тази връзка, БСК напомня, че Директивата НЕ изисква МРЗ да е в размер не по-малко от 50% от междинната работна заплата. Директивата основава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и поощряване на груповото преговаряне за установяване на заплати. Тя дава легална формулировка на някои понятия, като: „ минимална работна заплата “ и „ покритие на груповите трудови контракти “ (чл. 3). Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, би трябвало да одобряват процедура за установяване и актуализиране на МРЗ.
Процедурата би трябвало да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите-членки би трябвало да дефинират тези критерии в сходство с националните си практики или посредством смяна в съответното законодателство, или посредством решение на способния орган, или посредством тристранни съглашения (чл. 5).
Според БСК, предлаганият законопроект опонира на условията на Директивата, защото изключва обществените сътрудници от процедурата за избор и използване на критерии за установяване на нивото на МРЗ, както и от процедурата за избор и използване на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този намин законопроектът ерозира ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос. Освен това, изцяло се отстраняват всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на член 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ. „ БСК декларира готовността си да инициира диалози със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда при положение на осъществяване на тази или сходни законодателни начинания, които тотално подменят задачите и духа на директивата и интернационалните стандарти в региона, подкопават и обезсмислят обществения разговор “, се споделя в умозаключение в мнението на БСК.
„ Като работодателска организация с над 42-годишна история, директен участник в построяването на системата за обществено партньорство в България, в това число на първите районни и браншови работодателски организации, и пускане на груповото трудово договаряне на браншово и фирмено равнище, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) изрично се опълчва на сходен метод за установяване на МРЗ “, се споделя в позицията на БСК, изпратена до ръководителя на Комисията по икономическа политика и нововъведения към 48-то Народно събрание, с копие до ръководителите на бюджетната и на обществената парламентарни комисии.
В мнението си БСК напомня, че смяната в метода на установяване на МРЗ се корени в далечната 1991 година, когато въз основа на Споразумението за опазване на обществения мир, подписано от държавното управление, КНСБ, КТ Подкрепа и 6 организации на работодателите, измежду които и Българската стопанска камара, министърът на труда госпожа Емилия Масларова със собствен отчет внася в Министерския съвет план на Постановление за прекосяване към договаряне на работната заплата. Още тогава се регистрира смисъла на МРЗ и за системите на обществено обезпечаване и обществено подкрепяне. Застъпва се тезата, че „ една стопански и обществено голословно ниска МРЗ за страната може да стане източник на обществено напрежение, а голословно високата МРЗ може да взриви обществените фондове, да разстрои организацията на работната заплата и да подтиква голословно инфлацията и безработицата “.
МРЗ се третира като „ най-ниското трудово заплащане за отработено време или за осъществена работа, която би трябвало да обезпечи съществуването на служащия, допълвано, в случай че е оправдано, от всички други средства за обществена отбрана. “
Още тогава са възприети критериите от Конвенция 131 МОТ, (която България ратифицира десетилетия по-късно), които следва да бъдат регистрирани по едно и също време: „ потребностите на трудещите се и на техните семейства; цената на живота и промените в нея; общото ниво на работната заплата в страната; системата на обществено подпомагане; нивото на живот на другите обществени групи; икономическите фактори, включително условията за икономическото развиване на страната, нивото на продуктивността на труда и поддържането на оправдано ниво на заетостта “. Според наредбата от 1991 година, съответният размер на МРЗ се променя от Министерския съвет след договаряне сред обществените сътрудници при основни промени в критериите за установяване на нейния размер или по искане на една от страните. „ Този метод, за жалост, е зарязан с приемане на промените в Кодекса на труда през 1992 година, съгласно които: „ (чл. 244) Министерският съвет дефинира минималната работна заплата за страната “.
Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно съдействие, където размерът на МРЗ единствено се съветва със обществените сътрудници, само че не се договаря сред обществените сътрудници “, акцентира в мнението си БСК. В претекстовете към законопроекта за промени в КТ се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в сходство с условията на Директивата за съответни минимални работни заплати. В тази връзка, БСК напомня, че Директивата НЕ изисква МРЗ да е в размер не по-малко от 50% от междинната работна заплата. Директивата основава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и поощряване на груповото преговаряне за установяване на заплати. Тя дава легална формулировка на някои понятия, като: „ минимална работна заплата “ и „ покритие на груповите трудови контракти “ (чл. 3). Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, би трябвало да одобряват процедура за установяване и актуализиране на МРЗ.
Процедурата би трябвало да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите-членки би трябвало да дефинират тези критерии в сходство с националните си практики или посредством смяна в съответното законодателство, или посредством решение на способния орган, или посредством тристранни съглашения (чл. 5).
Според БСК, предлаганият законопроект опонира на условията на Директивата, защото изключва обществените сътрудници от процедурата за избор и използване на критерии за установяване на нивото на МРЗ, както и от процедурата за избор и използване на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този намин законопроектът ерозира ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос. Освен това, изцяло се отстраняват всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на член 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ. „ БСК декларира готовността си да инициира диалози със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда при положение на осъществяване на тази или сходни законодателни начинания, които тотално подменят задачите и духа на директивата и интернационалните стандарти в региона, подкопават и обезсмислят обществения разговор “, се споделя в умозаключение в мнението на БСК.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ