Сирни Заговезни е! Какво повеляват традициите?
Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя сиропустна, именуван от народа Сирни Заговезни. Празникът е прочут още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Сирница, Масленица, Сиропустна неделя. Това е последният ден преди Великденските пости, които не престават 7 седмици и приключват с Великден.
На този ден християните би трябвало да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат Възкръсналия Христос.
Вечерята е изключително тържествена. На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".
Традицията повелява всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Празникът е обвързван с разнообразни ритуали и обичаи – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава " люлеене ". Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява " мамуляк " /слама от царевица/ и " черешовина " /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
На този ден християните би трябвало да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат Възкръсналия Христос.
Вечерята е изключително тържествена. На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".
Традицията повелява всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Празникът е обвързван с разнообразни ритуали и обичаи – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава " люлеене ". Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява " мамуляк " /слама от царевица/ и " черешовина " /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ