Честваме Гергьовден
На 6 май означаваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо даже Ивановците. Празникът предвещава идващото лято и е обвързван с новата стопанска година - по тази причина денят е изпълнен с доста традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. " Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи ", счита народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.
Светията е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, рязък с копие дракон - по тази причина се назовава и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец, починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден.
Името Георги значи земеделец - гео (земя) и ерго (работя)
Може би един от най-характерните традиции за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата наложително участва печеното агне и обредният гергьовски самун. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни артикули, варено жито, зелен лук и свеж чесън, баница, винце. А млечни артикули назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се правят най-често по селата, където към момента връзката на индивида с природата и земята е по-дълбока. В градски условия съумяваме да сложим най-вече агнешка плешка на масата, само че е добре да знаем, че курбан се назовава, единствено в случай че си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно в действителност, само че пък това е наследството на прародителите ни. Ако не да съблюдаваме цялата традиция, то най-малко да я помним.
През деня на Гергьовден се правят разнообразни традиции свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското алено яйце, с цел да е плодородна равнищата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички вкъщи по ходилата - да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в " лява вода " - там където реката завива на ляво, с цел да се излекуват.
Гергьовски самун, Етнографски музей " Етър "
Младите дами и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици срещу " неприятни очи " и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки непосредствен да пийне, друга част се изсипва в реката да е щедро млякото.
Приготвя се специфичен ритуален самун декориран с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на огромни трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А след това костите от курбана заравят в земята.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - с цел да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е постоянно първото родило се мъжко агне - най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - с цел да не стопира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
Според едно българско поверие Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И в случай че на Димитровден се разпускат служащите, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, прислужници и стартира да кипи интензивен труд.
На Гергьовден честват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо
Светията е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, рязък с копие дракон - по тази причина се назовава и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец, починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден.
Името Георги значи земеделец - гео (земя) и ерго (работя)
Може би един от най-характерните традиции за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата наложително участва печеното агне и обредният гергьовски самун. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни артикули, варено жито, зелен лук и свеж чесън, баница, винце. А млечни артикули назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се правят най-често по селата, където към момента връзката на индивида с природата и земята е по-дълбока. В градски условия съумяваме да сложим най-вече агнешка плешка на масата, само че е добре да знаем, че курбан се назовава, единствено в случай че си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно в действителност, само че пък това е наследството на прародителите ни. Ако не да съблюдаваме цялата традиция, то най-малко да я помним.
През деня на Гергьовден се правят разнообразни традиции свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското алено яйце, с цел да е плодородна равнищата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички вкъщи по ходилата - да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в " лява вода " - там където реката завива на ляво, с цел да се излекуват.
Гергьовски самун, Етнографски музей " Етър "
Младите дами и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици срещу " неприятни очи " и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки непосредствен да пийне, друга част се изсипва в реката да е щедро млякото.
Приготвя се специфичен ритуален самун декориран с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на огромни трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А след това костите от курбана заравят в земята.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - с цел да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е постоянно първото родило се мъжко агне - най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - с цел да не стопира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
Според едно българско поверие Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И в случай че на Димитровден се разпускат служащите, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, прислужници и стартира да кипи интензивен труд.
На Гергьовден честват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ