Сугестопедията - българска следа в обучението
Българската просвета може да не е дала доста на света, само че пък в последно време постоянно слушаме за сугестопедията, когато стане дума за различно образование, и можем да кажем, че тази просвета има самочувствие да е българската диря в педагогиката.
Професор Лозанов и сугестологията
Методът на сугестопедията е създаден в края на 60-те години на 20 век от проф. Лозанов, лекар по медицина, психиатър с втора компетентност педагогика. През 1971 година той издава „ Сугестология ” и може да се каже, че това е основополагащият труд на сугестопедията.
Сугестологията е псевдонаука (т.е. тя не дава отговор на критериите да е наука), което се занимава със сугестия (натрупване) и десугестия (освобождаване). Тези две основни и противоположни понятия изясняват по какъв начин у всеки човек се вижда струпване на публични правила, ограничаващи убеждения, които стесняват изявата на личността и блокират развиването й. В резултат на това, в мозъка се натрупват и запаси за учене, неразкрити способности и заключени умения. Десугестията е методът, по който човек се освобождава от блокажите, с цел да разкрие цялостния си капацитет – да изяви себе си, да усвоява доста по-бързо и да разгърне всичките качества на личността си.
Сугестопедията е приложението на сугестологията в педагогиката и нейна най-пълноценна реализация, а се счита, че най-добре тя се ползва в чуждоезиковото образование. Сугестопедията извежда на напред във времето невъзможността на учащите да употребяват цялостния си капацитет за учене, поради авторитарността на системата (един преподавател управлява активността на доста ученици), както и методите на съществуващата просветителна система, която лимитира свободния блян към познания. Напротив – вкарва го в правила и не дава цялостната информация, а единствено на порции, които също са външно заложени, а не спонтанни. Сугестопедията има за задача да пребори всичко това и да покаже, че ученето може да е елементарно, само че и прелестно. Обемите познания се показват огромни, а усвояването им - се оказва по-лесно.
Професор Лозанов и сугестологията
Методът на сугестопедията е създаден в края на 60-те години на 20 век от проф. Лозанов, лекар по медицина, психиатър с втора компетентност педагогика. През 1971 година той издава „ Сугестология ” и може да се каже, че това е основополагащият труд на сугестопедията.
Сугестологията е псевдонаука (т.е. тя не дава отговор на критериите да е наука), което се занимава със сугестия (натрупване) и десугестия (освобождаване). Тези две основни и противоположни понятия изясняват по какъв начин у всеки човек се вижда струпване на публични правила, ограничаващи убеждения, които стесняват изявата на личността и блокират развиването й. В резултат на това, в мозъка се натрупват и запаси за учене, неразкрити способности и заключени умения. Десугестията е методът, по който човек се освобождава от блокажите, с цел да разкрие цялостния си капацитет – да изяви себе си, да усвоява доста по-бързо и да разгърне всичките качества на личността си.
Сугестопедията е приложението на сугестологията в педагогиката и нейна най-пълноценна реализация, а се счита, че най-добре тя се ползва в чуждоезиковото образование. Сугестопедията извежда на напред във времето невъзможността на учащите да употребяват цялостния си капацитет за учене, поради авторитарността на системата (един преподавател управлява активността на доста ученици), както и методите на съществуващата просветителна система, която лимитира свободния блян към познания. Напротив – вкарва го в правила и не дава цялостната информация, а единствено на порции, които също са външно заложени, а не спонтанни. Сугестопедията има за задача да пребори всичко това и да покаже, че ученето може да е елементарно, само че и прелестно. Обемите познания се показват огромни, а усвояването им - се оказва по-лесно.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ