Да те погали папа Римски
Българската Коледа, българският Великден - умираме да национализираме огромните християнски дни за присъединяване в пиар акции. Сега иде българският 24 май и огромната пиар атракция, с която медиите го означават, е аудиенцията на следващата делегация от висши политически лица при папа Римски. Училищните дворове по кварталите от дълго време пустеят на този ден, минава за задочен, само че за наличието при папата наложително всички са осведомени.
В този Ден на знанието стават всевъзможни чудеса - един образован министър преди няколко години прикани децата да не се морят толкоз с учене, ами повече да играят. Един президент не другаде, а пред паметника на светите братя Кирил и Методий изиска да сменим кирилицата с латиница, с цел да сме се " европеизирали ". Но най-голямата атракция си остава докосването до папата. Пак президент, само че идващ - не оня с латиницата, през 2012 година замъкна във Ватикана голямо стоманено 200-килограмово яйце, с кичозно позлатени люспи от горната страна. Премиерът ни през днешния ден пък се тупа в гърдите, че към този момент " три папи са го галили по главата ", може би чака четвърти... Само за последните четири години Борисов два пъти бе лидер на височайшите ни делегации в Рим (2015 и 2018 г.), другите два пъти го изпревариха двама президенти - Росен Плевнелиев през 2016 година и Румен Радев през 2017-а. Дотолкова свикнахме с тези " визити при папата за 24 май ", че никой не се и запитва: а какво търсят висшите ни държавници, плюс куп министри и депутати, при главата на Католическата черква навръх 24 май - деня, в който означаваме държавообразуващата българска култура, основаването на личните ни букви, на личната ни православна книжнина и на личния наш цивилизационен принос в международната и европейската просвета? Би трябвало папата да пристигна да се кланя в България на нашата основополагаща европейска просвета. А политиците ни да вършат върволяк не във Ватикана, а при патриарха в София!
Именно с решенията на Преславския събор през 893 година българският език заменя гръцкия в богослужението и с това става формален език на българската страна. Тази страна, която с помощта на един образован държател - княз Борис и сина му Симеон Велики, приютява подгонените от Запада възпитаници на светите братя и от нея потеглят покръстването на другите славяни и четмото им. За нея огромният френски българист проф. Роже Бернар написа: " Езикът на този пръв подем на славянската книжовност и просвета не е никакъв различен, а старобългарският. Този език надживя всички опити на непознати нашественици за претопяване с помощта на твърдостта на българския народ, на неговото предпочитание да запази всичко българско, изключително българското слово, което постоянно е било застрашавано, само че в никакъв случай не е било покорявано ".
364 дни в годината се бием в гърдите, че сме дали на света нещо огромно и че вярата, езикът и духовността са ни превели през пет века иго. А на 365-ия ден захвърляме достолепието си като овехтяла дреха и отиваме да се кланяме в папските нозе. И клетата ни публицистика след изобилните описания на така наречен аудиенции от кумова срама най-после прибавя едно изречение: "...делегацията посети църквата " Сан Клементе " в Рим, където е заровен Константин-Кирил Философ ".
Разбира се, благословията, която папа Андриан II дава през 868 година на делото на Кирил и Методий, на служенето на църковнославянски и на православната книжнина, има своето историческо значение за, казано най-общо, равнопоставянето на две огромни европейски култури - източната и западната. Но щяха ли да са така радушни обятията на тогавашния папа, в случай че Кирил и Методий не бяха донесли в Рим избавените от тях в Крим мощи на четвъртия римски папа св. Климент, погубен през I век? Всъщност, политиката постоянно се е намесвала и в божиите каузи.
Хайде да си спомним, че през 2017 година визитата на българската делегация във Ватикана в чест на сакралната за нас дата 24 май бе отсрочена с няколко дни поради... визитата на американския президент Доналд Тръмп при папа Франциск и поради присъединяване на президента Радев в срещата на НАТО в Брюксел. А белким точно натискът Македония да бъде вкарана в НАТО не докара до това Бойко Борисов чинно да " преотстъпи " българската история на югозападната ни съседка? И тя доста изкусно си присвои даже Кирил и Методий. А присъдружните на властта медии елейно чуруликаха в описанията си през 2018 година по какъв начин българската и македонската делегация на 24 май дружно са отишли при папа Франциск и в църквата " Сан Клементе " да почетат Константин-Кирил Философ. Ами тогава за какво рипнаха против думите на Путин, че " славянската писменост е тръгнала от македонската земя "? Щом Северна Македония отбелязва празника на буквите и на Кирил и Методий, значи се приема, че македонската земя е тази, от която те реализират делото си...
Колкото до " Сан Клементе " и гроба на Кирил, дано прибавим, че там всички страни, които употребяват кирилица, са оставили паметни плочи. Още през 1929 година цар Борис ттт става първият ни общественик, сложил такава плоча. А през 1975 година е инсталирано мозаечно пано, изобразяващо светите братя, с надпис: " На славянските първоучители от признателния български народ ". А на венец настрана е изписано: " На основателите на българската славянска книжовност от Тодор Живков, Председател на Държавния съвет на Народна Република България, юни 1975 година "
С две думи - от Живков през 1975 година потегля традицията висши наши политици да посещават Рим за 24 май. За тази година към този момент само от стената във фейсбук на шефката на Народното събрание Цвета Караянчева стана известно, че тя с наслада ще води българската делегация - сиреч, папата и нея ще погали по главата...
На 24 май честваме тази страна, която огромният славист акад. Дмитрий Лихачов назова " страна на духа ", и написа за нея: " Плътта на българската страна сътвори Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий. И непознатите завоеватели не можаха да победят тази страна на духа, тъй като в отбрана на българския народ в компактен строй стояха езикът, писмеността, литературата. "
В този Ден на знанието стават всевъзможни чудеса - един образован министър преди няколко години прикани децата да не се морят толкоз с учене, ами повече да играят. Един президент не другаде, а пред паметника на светите братя Кирил и Методий изиска да сменим кирилицата с латиница, с цел да сме се " европеизирали ". Но най-голямата атракция си остава докосването до папата. Пак президент, само че идващ - не оня с латиницата, през 2012 година замъкна във Ватикана голямо стоманено 200-килограмово яйце, с кичозно позлатени люспи от горната страна. Премиерът ни през днешния ден пък се тупа в гърдите, че към този момент " три папи са го галили по главата ", може би чака четвърти... Само за последните четири години Борисов два пъти бе лидер на височайшите ни делегации в Рим (2015 и 2018 г.), другите два пъти го изпревариха двама президенти - Росен Плевнелиев през 2016 година и Румен Радев през 2017-а. Дотолкова свикнахме с тези " визити при папата за 24 май ", че никой не се и запитва: а какво търсят висшите ни държавници, плюс куп министри и депутати, при главата на Католическата черква навръх 24 май - деня, в който означаваме държавообразуващата българска култура, основаването на личните ни букви, на личната ни православна книжнина и на личния наш цивилизационен принос в международната и европейската просвета? Би трябвало папата да пристигна да се кланя в България на нашата основополагаща европейска просвета. А политиците ни да вършат върволяк не във Ватикана, а при патриарха в София!
Именно с решенията на Преславския събор през 893 година българският език заменя гръцкия в богослужението и с това става формален език на българската страна. Тази страна, която с помощта на един образован държател - княз Борис и сина му Симеон Велики, приютява подгонените от Запада възпитаници на светите братя и от нея потеглят покръстването на другите славяни и четмото им. За нея огромният френски българист проф. Роже Бернар написа: " Езикът на този пръв подем на славянската книжовност и просвета не е никакъв различен, а старобългарският. Този език надживя всички опити на непознати нашественици за претопяване с помощта на твърдостта на българския народ, на неговото предпочитание да запази всичко българско, изключително българското слово, което постоянно е било застрашавано, само че в никакъв случай не е било покорявано ".
364 дни в годината се бием в гърдите, че сме дали на света нещо огромно и че вярата, езикът и духовността са ни превели през пет века иго. А на 365-ия ден захвърляме достолепието си като овехтяла дреха и отиваме да се кланяме в папските нозе. И клетата ни публицистика след изобилните описания на така наречен аудиенции от кумова срама най-после прибавя едно изречение: "...делегацията посети църквата " Сан Клементе " в Рим, където е заровен Константин-Кирил Философ ".
Разбира се, благословията, която папа Андриан II дава през 868 година на делото на Кирил и Методий, на служенето на църковнославянски и на православната книжнина, има своето историческо значение за, казано най-общо, равнопоставянето на две огромни европейски култури - източната и западната. Но щяха ли да са така радушни обятията на тогавашния папа, в случай че Кирил и Методий не бяха донесли в Рим избавените от тях в Крим мощи на четвъртия римски папа св. Климент, погубен през I век? Всъщност, политиката постоянно се е намесвала и в божиите каузи.
Хайде да си спомним, че през 2017 година визитата на българската делегация във Ватикана в чест на сакралната за нас дата 24 май бе отсрочена с няколко дни поради... визитата на американския президент Доналд Тръмп при папа Франциск и поради присъединяване на президента Радев в срещата на НАТО в Брюксел. А белким точно натискът Македония да бъде вкарана в НАТО не докара до това Бойко Борисов чинно да " преотстъпи " българската история на югозападната ни съседка? И тя доста изкусно си присвои даже Кирил и Методий. А присъдружните на властта медии елейно чуруликаха в описанията си през 2018 година по какъв начин българската и македонската делегация на 24 май дружно са отишли при папа Франциск и в църквата " Сан Клементе " да почетат Константин-Кирил Философ. Ами тогава за какво рипнаха против думите на Путин, че " славянската писменост е тръгнала от македонската земя "? Щом Северна Македония отбелязва празника на буквите и на Кирил и Методий, значи се приема, че македонската земя е тази, от която те реализират делото си...
Колкото до " Сан Клементе " и гроба на Кирил, дано прибавим, че там всички страни, които употребяват кирилица, са оставили паметни плочи. Още през 1929 година цар Борис ттт става първият ни общественик, сложил такава плоча. А през 1975 година е инсталирано мозаечно пано, изобразяващо светите братя, с надпис: " На славянските първоучители от признателния български народ ". А на венец настрана е изписано: " На основателите на българската славянска книжовност от Тодор Живков, Председател на Държавния съвет на Народна Република България, юни 1975 година "
С две думи - от Живков през 1975 година потегля традицията висши наши политици да посещават Рим за 24 май. За тази година към този момент само от стената във фейсбук на шефката на Народното събрание Цвета Караянчева стана известно, че тя с наслада ще води българската делегация - сиреч, папата и нея ще погали по главата...
На 24 май честваме тази страна, която огромният славист акад. Дмитрий Лихачов назова " страна на духа ", и написа за нея: " Плътта на българската страна сътвори Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий. И непознатите завоеватели не можаха да победят тази страна на духа, тъй като в отбрана на българския народ в компактен строй стояха езикът, писмеността, литературата. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ