България съвсем огладня за еврофондове
Българската стопанска система е мощно подвластна от европейското финансиране и това не е вест. Пандемията и политическата рецесия доведоха до внезапно стесняване на интензивността по линия на европейските средства и това е очевидно и от статистиката за осъществяване на бюджета, и от статистиката за предоставените публични поръчки. Диетата по линия на европейските средства е на път да завърши. Закъснението при оперативните стратегии бе наваксано и България може да се похвали, че е измежду една от страните с релативно огромен дял на утвърдени стратегии и финансиране за новия програмен интервал 2021-2027 година Най-накрая потегли и осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Така 2023 година се обрисува рекордна за разноските по линия на средствата от Европейски Съюз. Според последните данни на МФ за средносрочната бюджетна прогноза (такава при актуализацията на бюджета през юли не бе представена) разноските по линия на оперативните стратегии и проекта за възобновяване през 2023 година ще възлязат на 7,39 милиарда лева Това е рекордно високо равнище на финансиране по линия на Европейски Съюз, като даже е допустимо то да бъде в допълнение повишено около отчитане на по-високото първо заплащане, което страната ни чака за тази година. Къде стои България по отношение на останалите страни от Европейски Съюз и какво чака през новия програмен интервал?
България закъсня, само че закъсняха и останалите страни от ЕС
България закъсня с представянето на дефинитивна версия на съглашението си за партньорство – основен документ за работата по одобрение и на самите оперативни стратегии. Такива закъснения обаче имаше на всички места в Европа, като една от аргументите е и късното договаряне на нормативната рамка за новия програмен интервал около коронавирус епидемията. Така на 6 юли Европейската комисия утвърди съглашението за новия програмен интервал 2021-2027, по което България чака 11 милиарда евро. Извън това са парите по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Оттогава насам България стремително изпраща оперативни стратегии, като множеството от тях към този момент са утвърдени от Европейска комисия. До момента Брюксел е одобрил 7 от общо 10 стратегии. Сред тях са трите стратегии, финансирани през обществения фонд – „ Развитие на човешките запаси “, „ Образование “ и „ Храни “, стратегия „ Конкурентоспособност и нововъведения “, тежките инфраструктурни стратегии „ Транспортна съгласуваност “ и „ Околна среда “, стратегия „ Техническа помощ “. Одобрение в Брюксел продължава да чака стратегиите „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация “, „ Морско дело, риболовство и аквакултури “ и „ Развитие на районите “.
С този актив България е измежду страните в Европейски Съюз със относително напреднал развой по одобрение на стратегии. По данни на EK утвърдени стратегии за новия програмен интервал към началото на миналата седмица имаха 14 страни, в това число и България. Нито една утвърдена стратегия няма в Гърция и Румъния, Унгария, Латвия, Словакия, Словения, Испания и др.
Още занапред може да се чака, че стратегия „ Развитие на районите “ ще е най-трудна за утвърждение. Причината е, че това е програмата, която ще бъде употребена като инструмент за разпределение на парите от фонда за обективен преход. По линия на фонда към бюджета на програмата е включено в допълнение финансиране в размер на 1, 5 милиарда евро (1,3 милиарда евро от Европейски Съюз плюс 228 млн. евро национално финансиране), които би трябвало да бъдат ориентирани към най-засегнатите от зелената договорка райони у нас – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Извън тях България възнамерява да финансира и други по-слабо наранени райони. Програмата „ Развитие на районите “ бе утвърдена в последния миг от кабинета на Кирил Петков – на 28 юли, и е пратена в Европейска комисия, само че явно на Брюксел е показан непълен документ без разпределението на парите по Фонда за обективен преход. Проектите по какъв начин да наподобяват териториалните проекти за обективен преход станаха обществени едвам през август – бяха пуснати за публично разискване на 2 август, освен това без финансова рамка. Интересите в този бранш са големи, като следва да забележим какво в последна сметка ще бъде препоръчано на Брюксел и утвърдено.
Ще останат ли парите единствено на хартия и през 2023 година?
Много е значимо планирането на съответните схеми и процедури да бъде движено с приоритет, тъй като политическата рецесия може да остави тези цифри на хартия, както се случи и тази година. 2022-ра бе съвсем нулева година за обществени вложения и по линия на националното финансиране, и при еврофондовете. Показателно е какви доходи са постъпили от Европейски Съюз по линия на оперативните стратегии и какви разноски са осъществени към края на август. При конкретизиран проект за разноските за 2022 година на Национален фонд (тук попадат единствено оперативните стратегии и проектът за възобновяване, без парите от Европейски Съюз за земеделие) в размер на 4,3 милиарда лева докладът към края на август е за разноски от 427 млн. лева Това е доста едва осъществяване и следва да забележим в последна сметка по какъв начин ще завърши годината, само че чудеса надали са вероятни, даже и след идването на първото заплащане по проекта за възобновяване. Очаква се то да е в размер на 2,6 милиарда лева и да постъпи преди края на годината.
Ако България желае да навакса забавянията и изоставането, следва да работи стремително и по проекта за възобновяване, и по оперативните стратегии. С по-напреднало обмисляне в тази посока са две от стратегиите, които към този момент пуснаха индикативни годишни работни стратегии за 2023 година – " Образование " и " Околна среда ".
При проекта за възобновяване картината е по-различна, тъй като съответните планове към този момент са планувани и утвърдени от Брюксел, а парите се отпускат не за изпълнени планове, а за осъществени промени. Министерствата би следвало да предадат на МФ графици за осъществяване на самите вложения, които да залегнат в съглашения за партньорство, които всяко ведомство ще подпише с финансовия министър. Споразуменията още не са финализирани и все още няма изясненост какъв тъкмо график и упоритости си слагат министерствата за 2023 г.
2023-та ще е сериозна и за приключването на остарелия програмен интервал. По данни на МФ към края на август България е разплатила по остарелия програмен интервал 6,7 милиарда евро при общ бюджет дружно с националното съфинансиране в размер на 9,3 милиарда евро. Очаква се рискът от загуба на средства да не е огромен, тъй като по оперативните стратегии бяха пренасочени пари за справяне с пандемията, а след това и за бежанците.
Така 2023 година се обрисува рекордна за разноските по линия на средствата от Европейски Съюз. Според последните данни на МФ за средносрочната бюджетна прогноза (такава при актуализацията на бюджета през юли не бе представена) разноските по линия на оперативните стратегии и проекта за възобновяване през 2023 година ще възлязат на 7,39 милиарда лева Това е рекордно високо равнище на финансиране по линия на Европейски Съюз, като даже е допустимо то да бъде в допълнение повишено около отчитане на по-високото първо заплащане, което страната ни чака за тази година. Къде стои България по отношение на останалите страни от Европейски Съюз и какво чака през новия програмен интервал?
България закъсня, само че закъсняха и останалите страни от ЕС
България закъсня с представянето на дефинитивна версия на съглашението си за партньорство – основен документ за работата по одобрение и на самите оперативни стратегии. Такива закъснения обаче имаше на всички места в Европа, като една от аргументите е и късното договаряне на нормативната рамка за новия програмен интервал около коронавирус епидемията. Така на 6 юли Европейската комисия утвърди съглашението за новия програмен интервал 2021-2027, по което България чака 11 милиарда евро. Извън това са парите по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Оттогава насам България стремително изпраща оперативни стратегии, като множеството от тях към този момент са утвърдени от Европейска комисия. До момента Брюксел е одобрил 7 от общо 10 стратегии. Сред тях са трите стратегии, финансирани през обществения фонд – „ Развитие на човешките запаси “, „ Образование “ и „ Храни “, стратегия „ Конкурентоспособност и нововъведения “, тежките инфраструктурни стратегии „ Транспортна съгласуваност “ и „ Околна среда “, стратегия „ Техническа помощ “. Одобрение в Брюксел продължава да чака стратегиите „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация “, „ Морско дело, риболовство и аквакултури “ и „ Развитие на районите “.
С този актив България е измежду страните в Европейски Съюз със относително напреднал развой по одобрение на стратегии. По данни на EK утвърдени стратегии за новия програмен интервал към началото на миналата седмица имаха 14 страни, в това число и България. Нито една утвърдена стратегия няма в Гърция и Румъния, Унгария, Латвия, Словакия, Словения, Испания и др.
Още занапред може да се чака, че стратегия „ Развитие на районите “ ще е най-трудна за утвърждение. Причината е, че това е програмата, която ще бъде употребена като инструмент за разпределение на парите от фонда за обективен преход. По линия на фонда към бюджета на програмата е включено в допълнение финансиране в размер на 1, 5 милиарда евро (1,3 милиарда евро от Европейски Съюз плюс 228 млн. евро национално финансиране), които би трябвало да бъдат ориентирани към най-засегнатите от зелената договорка райони у нас – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Извън тях България възнамерява да финансира и други по-слабо наранени райони. Програмата „ Развитие на районите “ бе утвърдена в последния миг от кабинета на Кирил Петков – на 28 юли, и е пратена в Европейска комисия, само че явно на Брюксел е показан непълен документ без разпределението на парите по Фонда за обективен преход. Проектите по какъв начин да наподобяват териториалните проекти за обективен преход станаха обществени едвам през август – бяха пуснати за публично разискване на 2 август, освен това без финансова рамка. Интересите в този бранш са големи, като следва да забележим какво в последна сметка ще бъде препоръчано на Брюксел и утвърдено.
Ще останат ли парите единствено на хартия и през 2023 година?
Много е значимо планирането на съответните схеми и процедури да бъде движено с приоритет, тъй като политическата рецесия може да остави тези цифри на хартия, както се случи и тази година. 2022-ра бе съвсем нулева година за обществени вложения и по линия на националното финансиране, и при еврофондовете. Показателно е какви доходи са постъпили от Европейски Съюз по линия на оперативните стратегии и какви разноски са осъществени към края на август. При конкретизиран проект за разноските за 2022 година на Национален фонд (тук попадат единствено оперативните стратегии и проектът за възобновяване, без парите от Европейски Съюз за земеделие) в размер на 4,3 милиарда лева докладът към края на август е за разноски от 427 млн. лева Това е доста едва осъществяване и следва да забележим в последна сметка по какъв начин ще завърши годината, само че чудеса надали са вероятни, даже и след идването на първото заплащане по проекта за възобновяване. Очаква се то да е в размер на 2,6 милиарда лева и да постъпи преди края на годината.
Ако България желае да навакса забавянията и изоставането, следва да работи стремително и по проекта за възобновяване, и по оперативните стратегии. С по-напреднало обмисляне в тази посока са две от стратегиите, които към този момент пуснаха индикативни годишни работни стратегии за 2023 година – " Образование " и " Околна среда ".
При проекта за възобновяване картината е по-различна, тъй като съответните планове към този момент са планувани и утвърдени от Брюксел, а парите се отпускат не за изпълнени планове, а за осъществени промени. Министерствата би следвало да предадат на МФ графици за осъществяване на самите вложения, които да залегнат в съглашения за партньорство, които всяко ведомство ще подпише с финансовия министър. Споразуменията още не са финализирани и все още няма изясненост какъв тъкмо график и упоритости си слагат министерствата за 2023 г.
2023-та ще е сериозна и за приключването на остарелия програмен интервал. По данни на МФ към края на август България е разплатила по остарелия програмен интервал 6,7 милиарда евро при общ бюджет дружно с националното съфинансиране в размер на 9,3 милиарда евро. Очаква се рискът от загуба на средства да не е огромен, тъй като по оперативните стратегии бяха пренасочени пари за справяне с пандемията, а след това и за бежанците.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ