Българската армия няма войници, съвременно въоръжение и визия за развитие.

Българската войска няма бойци, модерно въоръжение и визия за развиване. И надали дава отговор на конституционното условие да подсигурява суверенитета и териториалната целокупност на страната. Това към този момент не е загадка за никого.

Дотук се стигна след години неприятно ръководство, сбъркани цели, противоречиви промени и злоупотреби. Вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов не е отговорен за бедстващото състояние, само че и изобщо не оказва помощ за намиране на излаз от него.

Той не стопира да генерира хрумвания, които отдалечават бранша още повече от нормалността. С тях дава отговор на " патриотичните " упования на част от гласоподавателите си, само че не и на останалите данъкоплатци, които чакат средствата им да бъдат влагани в една съвременна войска, която може да подсигурява сигурността им.

Поредната концепция на Каракачанов е въвеждане на доброволна военна работа от шест до девет месеца. Както нормално, предлагането му не е съпроводено от ясни планове и разбори, само че към този момент обсеби дебата за бранша и отклони публичното внимание от търсенето на съответни решения за излизане от тежката обстановка.

Замитането на действителните проблеми посредством хвърлянето на популистки бомби се вписва напълно в стилистиката на остарелия казармен лаф " Обърнете покривката, с цел да не се виждат дупките ", и не носи изгода за никого.

Доброволната казарма извърши новинарски излъчвания най-много под формата на любопитна вест, която евентуално даже Каракачанов не чака да се осъществя. Той обаче от време на време подгрява тематиката, като даже разгласи, че предишните през доброволна казарма, ще имат преимущества при постъпването на държавна работа или университет, което в допълнение ще изкриви системата.

Това предложение гласоподавателите на " патриотите " би трябвало да одобряват като първа крачка към осъществяването на главното им предизборно заричане – връщане на наборната казарма, което резонно бе отхвърлено от ГЕРБ.

Няма значение, че то може да се осъществя доста мъчно и единствено на цената на преформатиране на целия бранш.

Доброволната казарма за 6 до 9 месеца ще изисква обилни финансови средства, които няма от кое място да дойдат, защото бюджетът на МО отива съвсем напълно за заплати и настояща поддръжка.

Според изчисленията на Каракачанов от предходната година месечната прехрана на наборен боец (досега не е показал планове за доброволната служба) е 400 лв., до момента в който на професионалния е 1200 лева Изчисленията му обаче се разминават мощно със сметката на МО отпреди две години, съгласно която издръжката на наборният боец е над 2200 лева, а на професионалният - 1400 лева

МО доста мъчно може да се оправи и с организацията на един сходен банкет на доброволци. Проблеми ще има и с обезпечаването на качествено образование поради скъпите боеприпаси, неналичието на модерно съоръжение и неналичието на задоволително готови фрагменти.

Показателни са последните години на наборната работа, която бе анулирана през 2008 година.

Тя се бе трансформирала в същинска мъка както за бойците, по този начин и за Министерството на защитата. МО нямаше опция да обезпечи навременното влизане на всички подлежащи на военна работа, а " късметлиите " да се доредят до нея не получаваха качествена военна подготовка и прекарваха по-голямата част от службата си в даването на дежурства, главно по опазването голямото армейско имущество, останало от времето на соца.

Най-сериозен обаче е въпросът дали има смисъл страната да влага средства за подготовката на хора, които след половин година ще са отвън армията, вместо да бъдат ориентирани към професионалната войска, на която разчитаме да подсигурява суверенитета и независимостта на България.

В момента незаетите длъжности в нея са повече от 5500 и няма изгледи скоро обстановката да се промени макар символичното нарастване на заплатите тази година. Всичко това се случва и в миг, в който модернизацията на армията, която би могла да направи военната работа по-привлекателна, е в задънена улица.

Доброволната казарма обаче е доста комфортна тематика за Каракачанов, която се вписва напълно в " патриотичната " стилистика на соцносталгията, и надали скоро ще слезе от дневния му ред.

В съучастници на " патриотите " се трансформират и двете най-големи партии – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, които нямат угризения да вземат участие в сходни популистки талази.

Премиерът Бойко Борисов пази отдалеченост от все по-затъващата войска, а депутатите от ГЕРБ не демонстрират потенциал, с цел да са коректив на политическото управление на армията.

Аналогично е и ситуацията в Българска социалистическа партия.

След като някогашният боен министър Ангел Найденов не попадна в Народното събрание, левицата няма готови депутати даже, с цел да задават смислени въпроси по време на парламентарния надзор и съвещанията на отрасловата комисия в Народно събрание.

Така до момента в който институциите и обществото предъвкват следващата дъвка, надувайки балон от несъществуващи проблеми, парашутът на професионалната войска от дълго време издиша и е въпрос на време тя да се сгромоляса с цялостна мощ.