БАН: Кирил и Методий не са стъпвали в Русия
Българската академия на науките показва своето неразбиране от подмяната на историческите и езиковите обстоятелства, които са азбучно известни на цялата непредубедена славистика по света, включително и на съветската. Това се показва в позиция на Българска академия на науките във връзка изложбата на Руския културно-информационен център в София за 24 май.
На нея братята св. св. Кирил и Методий са показани като „ реформатори на славянската писменост ”, „ основатели на църковнославянския език ” и „ първи разпространители на грамотността и просветата в Русия ”.
„ Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните изказвания, че светите братя са основали църковнославянския език и са популяризирали просветата в Русия, е неприемливо изкривяване на историческата и научната истина, най-малкото заради обстоятелството, че църковнославянският е съветска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий в никакъв случай не са стъпвали където и да било по съветските земи. Особено необичайно звучи и изказванието, че светите братя са “реформатори на славянската писменост ”, когато е световноизвестно, че те са основатели на глаголицата, избавена от българските царе Борис І и Симеон! “, показват от Българска академия на науките.
Учените от Академията дават и съответни образци.
„ Достатъчно е да се спомене името и делото на световноизвестния съветски академик акад. Дмитрий Лихачов, който дефинира България като „ люлката на славянската просвета “, като страната, дала „ на източните славяни висшия пласт на езика “. Световноизвестната съветска палеославистка Раля Михайловна Цейтлин, създател на фундаменталния труд „ Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХІ в. “, поредно в проучванията си признава българския темперамент на Кирило-Методиевия език. Списъкът на учени, които споделят тази справедлива научна истина, може да бъде неведнъж продължен. Напомняме и обстоятелството, че през 1985 година по самодейност на Българска академия на науките и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики в София е извършена академична полемика с присъединяване на известни български и руски учени, която приключва с формален протокол, в чието умозаключение се споделя:
1. „ Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският акцент на българския език през IX век.
2. Езикът на преводите в творбите на Преславската и Охридската школа е старобългарският книжовен език.
3. Езикът на Кирило-Методиевските монументи е изиграл голяма роля в културния живот на другите славянски нации и във образуването на техните литературни езици. “
„ На най-светлия български празник галерия на другарска страна като Русия би трябвало, въздавайки респект към светите братя, да регистрира безспорния български принос за международната културна история и ролята на старобългарския език като трети заветен език на Европа “, изрично си от Българска академия на науките.
На нея братята св. св. Кирил и Методий са показани като „ реформатори на славянската писменост ”, „ основатели на църковнославянския език ” и „ първи разпространители на грамотността и просветата в Русия ”.
„ Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните изказвания, че светите братя са основали църковнославянския език и са популяризирали просветата в Русия, е неприемливо изкривяване на историческата и научната истина, най-малкото заради обстоятелството, че църковнославянският е съветска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий в никакъв случай не са стъпвали където и да било по съветските земи. Особено необичайно звучи и изказванието, че светите братя са “реформатори на славянската писменост ”, когато е световноизвестно, че те са основатели на глаголицата, избавена от българските царе Борис І и Симеон! “, показват от Българска академия на науките.
Учените от Академията дават и съответни образци.
„ Достатъчно е да се спомене името и делото на световноизвестния съветски академик акад. Дмитрий Лихачов, който дефинира България като „ люлката на славянската просвета “, като страната, дала „ на източните славяни висшия пласт на езика “. Световноизвестната съветска палеославистка Раля Михайловна Цейтлин, създател на фундаменталния труд „ Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХІ в. “, поредно в проучванията си признава българския темперамент на Кирило-Методиевия език. Списъкът на учени, които споделят тази справедлива научна истина, може да бъде неведнъж продължен. Напомняме и обстоятелството, че през 1985 година по самодейност на Българска академия на науките и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики в София е извършена академична полемика с присъединяване на известни български и руски учени, която приключва с формален протокол, в чието умозаключение се споделя:
1. „ Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският акцент на българския език през IX век.
2. Езикът на преводите в творбите на Преславската и Охридската школа е старобългарският книжовен език.
3. Езикът на Кирило-Методиевските монументи е изиграл голяма роля в културния живот на другите славянски нации и във образуването на техните литературни езици. “
„ На най-светлия български празник галерия на другарска страна като Русия би трябвало, въздавайки респект към светите братя, да регистрира безспорния български принос за международната културна история и ролята на старобългарския език като трети заветен език на Европа “, изрично си от Българска академия на науките.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ